Решение № 72 от 13.05.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Търговище, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА В. Г.А при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. Г.А Административно наказателно дело № 20263530200067 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Х. Г. Ч., ЕГН **********, от ********** против Наказателно постановление № 25-1292-001877/29.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“ - Търговище, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 409,03 евро/800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, като се твърдят множество нарушения на процесуалните правила.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. от АК - Търговище, който поддържа жалбата. Моли се за отмяна на НП. Не се претендират разноски.

В открито съдебно заседание, административнонаказващият орган не изпраща процесуален представител. В приложеното по делото становище се твърди законосъобразност и правилност на издаденото НП, като се моли за 1 неговото потвърждаване. В същото е обективирано и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2025 г. в 13:03 часа, в гр.Търговище, ПП I-4, kм. 227+300 до Метанстанция (населено място обозначено с пътен знак Д-11) с посока на движение към гр.Варна жалбоподателят управлявал лек автомобил МЕРЦЕДЕС ГЛС 580 с рег. № **********, собственост на фирма „Кристи 12“ ЕООД, с вписан ползвател Х. Г. Ч., ЕГН **********, с превишена скорост.

При максимално допустима скорост от 60 км/ч въведена с пътен знак В-26, жалбоподателят се движил със 125 км/ч. Скоростта е засечена, фиксирана с ATCC Multaradar - SD580 с фабр. № 00209Р320438, за което е изготвен снимков материал № S0001511F086. Отчетен е толеранс на измерената скорост от -3 % и същата е установена на 121 км/ч. Съставен е АУАН № 447678/05.09.2025 г., в условията на чл.40, ал.2, пр.2 от ЗАНН, след попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от ползвателя на МПС. Със същия актосъставителят приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. АУАН е връчен на 16.09.2025 г. на жалбоподателя при заявен от него отказ, удостоверен от свид. Н. Х. - ********** в РУ - Разлог. Въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП № 25-1292-001877/29.09.2025 г., с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800.00 лева/409.03 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. НП е връчено на 16.10.2025 г.

От приложената към административнонаказателната преписка справка в Централна база - КАТ се установява, че МЕРЦЕДЕС ГЛС 580 с рег. № ********** е собственост на фирма „Кристи 12“ ЕООД, с ползвател Х. Г. Ч., ЕГН **********. От покана към писмо рег. № 363р-29296/14.08.2025 г. на ВПД Началник, ведно с два броя декларации по чл.188 от ЗДвП е видно, че ползвателя на процесния лек автомобил – Х. Ч. е получил същата на 18.08.2025 г. в 11.30 ч. С нея е поканен в 7 дневен срок от връчването й да се яви сградата на сектор „ПП“ – гр.Търговище за съставяне на АУАН във връзка с извършено нарушение на 06.08.2025 г. с лек автомобил МЕРЦЕДЕС ГЛС 580 с рег. № ********** на територията на обл. Търговище, гр.Търговище. На същата дата - 18.08.2025 г. от ползвателя - Х. Г. Ч. е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, в която декларирал, че на 06.08.2025 г. около 13.03 ч. лекия автомобил е бил управляван от него. От писмо рег. № 363р-20295/21.08.2025 г. до 06 РУ - СДВР се установява, че е изпратена преписка с рег. № 363р20295/25 г. по описа на сектор „ПП“ към ОДМВР – Търговище ведно с 2 декларация за предоставяне на информация относно МПС и собственик/ползвател лицето Х. Г. Ч.. Въз основа на изпратеното второ писмо до жалбоподателя, на 29.08.2025 г. е подписана и съдържаща се в преписката втора декларация по чл.188 от ЗДвП, в която ползвателя на процесното МПС е декларирал, че на 06.08.2025 г. около 13.03 ч. лекия автомобил е бил управляван от К. Т. Б., като последния също е подписал декларацията по чл.188 от ЗДвП, под страх от наказателна отговорност.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, които съдът кредитира изцяло, а именно - НП № 25-1292001877/29.09.2025 г.; АУАН, серия АД, № 447678/05.09.205 г.; копие на снимков материал; справка от АИС АНД за датата на връчване на НП, ведно с уведомление от/към ССЕВ; справка по историята на регистрацията автомобила; справка по историята на собствеността на автомобила; справка от АИС БДС за адресите на българските граждани; писмо с рег. № 363р220296/14.08.205 г.; писмо с рег. № 331р-12001/19.08.2025 г.; декларация от 18.08.2025 г.; покана; писмо с рег. № 363р-20296/24.08.2025 г.; писмо с рег. № 331р-13603/17.09.2025 г.; писмо с рег. № 363р20295/14.08.2025 г.; писмо с рег.

№ 363-20295/24.08.2025 г.; писмо с рег. № 363р-20295/16.09.2025 г.; декларация от 29.08.2025 г.; покана; писмо с рег. № 363р-20295/14.08.2025 г.; писмо с изх. № 363р-25939/17.10.2025 г.; справка за нарушител/водач на Х. Г.

Ч.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888/08.12.2010 г.; заповед № А616/11.09.2018 г.; писмо с изх.. № 20-0020-3/12.02.2025 г.; протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС/08.08.2024 г.; инструкции за работа с „MultaRadar SD580“; писмо с рег. № 36300030480/18.09.2025 г.; писмо с изх. № 24-00-224/24.09.2025 г., ведно със скица; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; справка от АИС АНД Картон на НП за НП № 25-1292-001877/29.09.2025 г.; справка от АИС АНД уведомление от/към ССЕВ за НП № 25-1292-001877/29.09.2025 г.; справка от АИС АНД детайлен преглед на уведомление за НП № 25-1292-001877/29.09.2025 г.; справка от ЦАИС ДО за постъпила жалба от Х. Ч.; справка от ССЕВ за постъпила жалба от Х. Ч. и от гласните доказателства – показанията на свид.

С. М. Х., свид. А. М. А. и свид. К. Т. Б..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

3

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН и извършва цялостна проверка, в съответствие, с която следва да провери законосъобразността, а именно правилно ли са приложени процесуалния и материалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай, от справка в Централната база КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е „Кристи 12“ ЕООД, но за ползвател на същото МПС е вписан жалбоподателя. В административнонаказателната преписка представена по делото е видно, че Х.

Ч. е представил два броя декларации по чл.188 от ЗДвП - едната е от дата 18.08.2025 г., а втората - от 29.08.2025 г. В тази декларация жалбоподателят е посочил, че процесното нарушение е извършено от К. Т. Б., който е попълнил и подписал също декларация по чл.188 от ЗДвП. Освен това от събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят се е явил на определената в поканата му за съставяне на АУАН дата, но тъй като административнонаказателната преписка не е била при служителите на административнонаказващия орган, същите не са съставили АУАН. Свидетел на случилото се е и К. Б., обстоятелство, което не се оспорва от свид. С. М. Х. и свид. А. М. А., който заедно с жалбоподателя се е явил за съставяне на АУАН. При явяване на жалбоподателя за съставяне на АУАН такъв не му бил съставен. По-късно, на 05.09.2025 г. бил съставен АУАН в негово отсъствие, в който въпреки наличните две протИ.положни по съдържание декларации по чл.188 от ЗДвП е прието, че Х. Ч. е извършил процесното нарушение. Въз 4 основа на този АУАН, при неизяснена фактическа обстановка от страна на административнонаказващия орган е издадено обжалваното НП, с което на Х.

Ч . за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 409,03 евро/800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Съгласно ЗДвП, подаването на декларация по чл.188 от ЗДвП съставлява право на собственика/ползвателя, но не и задължение по см. на този закон, ко е т о п р а в о същият може да упражни по своя преценка. Напротив, задължение на административнонаказващия орган е да докаже по категоричен начин не само твърдяното нарушение, но и неговия извършител, като с подаване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, в случая, се открива и нарушителя.

Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира, че административнонаказващия орган неправилно е определил нарушителя, като е приел, че това е жалбоподателя, въпреки предприетото от него изрично оспорване с повторно подадена декларация по чл.188 от ЗДвП. Предвид наличието на две протИ.положни по съдържание декларации, съдът намира, че наказващия орган е имал задължението да изясни, т.е. да установи по безспорен и категоричен начин кой е извършил посоченото нарушение и дали това действително е ползвателя на лекия автомобил. Това спорно обстоятелство не е било разследвано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН от наказващия орган, което според настоящия съдебен състав съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото нарушението във всички случаи следва да бъде доказано по несъмнен начин. По изложените съображения съдът намира, че правото на защита на наказаното лице е било ограничено.

По аргумент на противното по чл.188 от ЗДвП, настоящия жалбоподател не следва да носи административнонаказателна отговорност за извършеното на 06.08.2025 г. нарушение.

Административнонаказателното производство е формален процес, поради въведените в ЗАНН изисквания за форма, съдържание и процедура за издаване на АУАН и НП, включително относно етапите на протичането му - с оглед гарантиране правата на засегнатите лица, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Посоченото по-горе е основание за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд 5 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и заплащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен, но предвид липсата на искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, такива не следва да му бъдат присъждани от съда.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1292-001877/29.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“ Търговище, с което на Х. Г. Ч., ЕГН **********, от ********** за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 409,03 евро/800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като незаконосъобразно.