Протокол № 16 от 19.01.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 16 гр. Перник, 18.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА и прокурора К. В. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600196 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим Р. П. Л., редовно уведомен се явява лично и с адв. Л..

Явява се адв.Шорикова с пълномощно от днес, преупълномощена от адв. В. повереник на частния обвинител.

За ОП Перник се явява прокурор Т..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.

Адв.Л.: Да се даде ход на делото.

Подсъдимият: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Докладва постъпило писмо вх.№6143/28.11.2022 г. от Община- Перник.

Прокурорът: Да се приеме.

Адв.Ш.: Да се приеме.

Адв. Л.: Да се приеме.

След съвещание съдът намери, че докладваното писмо следва да бъде 1 приложено към делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Прочита и прилага по делото писмо вх.№6143/28.11.2022 г. от Община гр.Перник.

Прокурорът: Няма да соча други доказателства.

Адв.Ш.: Нямам искания.

Адв. Л.: Няма да соча други доказателства.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приключва събирането на доказателства.

Дава ход на съдебните прения.

Прокурорът: Моля да оставите без уважение жалбата на подсъдимия против първоинстанционната присъда. Считам същата, че е правилна и законосъобразна, както и наложеното наказание.

Адв.Ш.: Присъединявам се към казаното от прокуратурата, считам че жалбата е неоснователна, считаме че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна.

Адв. Л.: Моля да уважите депозираната жалба. С обжалвания акт на съда подзащитният ми беше признат за виновен в това, че е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП.

На първо място, този член от ЗДвП касае преминаване на пешеходна пътека нерегулирана от светофарна уредба. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС, където е уредено преминаването на пешеходец по пешеходна пътека.

Когато пешеходец преминава по пешеходна пътека, която е регулирана със светофарна уредба и направи това на червен светофар, той губи правото си. Продължавам да твърдя, че пешеходката е пресякла на червен светофар, забранителен за нея. По делото са изслушани няколко технически експертизи. Във всяка една от тях става ясно, че в момента, в който водача вижда пешеходката за него удара е непредотвратим. Касае се за две попътно движещи се МПС, едното е бус. Това е така наречения екран, който създава пречка на останалите автомобили да възприемат пътната обстановка. В момента, в който пешеходката изскача на пътното платно моя подзащитен няма как да я види. Той я възприема в момента, в който тя се показва, тичайки пред въпросния бус.

Водачът не губи правото на опасна зона. Касае се за едно случайно деяние. В случая този процес се води, за да се установят причините на ПТП. Опасността на водача настъпва от момента на стъпване на пешеходната пътека, но е видим за водача. Моят подзащитен е установено, че е преминал на зелен сигнал, разрешителен за него, със скорост под разрешената. Това е житейска ситуация, в която може да изпадне всеки един от нас. Прави впечатление, че първоинстанционният съд прави следните изводи: на лист 83 в мотивите, цитирани са показанията на пострадалата: „Вярно е, че се затичах, не ходих бавно, от магазин Блян се затичах.“ Това показва, че извода на съда, че пострадалата била спряла докато светне зелено не са верни. Как съдът е стигнал до този извод? Вменява се, видно от мотивите, че ние като водачи на МПС сме длъжни, ако попътно на нас движи автомобил и спре, ние също да спрем. Закона за движение по пътищата не вменява такова задължение, когато някой по пътя спре, да сме длъжни да спрем. Това е някакъв абсурд. В последствие отново на лист 82 от мотивите – чл. 20, ал.2 от ЗДвП коментира, че е на светофарна уредба, което противоречи на чл.119 от 2

ЗДвП. Не мога да разбера защо се цитира чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Поставени сме в ситуация, че сме се защитавали за едно, но съдът ни е осъдил да друго. На лист 84 /гръб/ под т.3 – налице са множество несъобразявания и неглижиране на вменени от законодателя задължения“, т.е. първоинстанционният съд е приел че има множество нарушения на ЗДвП, но не се уточнява кои, за да можем да се защитим. На моя подзащитен му се вменява на същия лист 84, щом няма дублираща секция, той като водач е бил длъжен да следи за колко време ще свети зелено. Това няма как един водач да засече. В последния абзац на лист 84, водача на белия бус е бил по-концентриран, а моя подзащитен не е. Но, той няма паранормални способности да види кой тича от буса на червено в момент, в който трябва да изчака. Няма как да знае в кой момент какво светва. В експертизата от 16.01.2021 г. на лист 7 от самата експертиза, последен абзац се казва, че режима на работа на светофарната уредба има отношение към настъпване на процесното произшествие. Тогава, когато някой, който е отговорен да следи за това светофарната уредба да работи по правилния начин без да се достига до такива инциденти, тогава може моят подзащитен да понесе своята отговорност за това деяние.

Направих искане за писмо от община Перник, в което на 4-то изречение се съобщава, че причина на ремонта е съобразяване с минималните технически изисквания на глава Пета на Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на пътищата със светлинни сигнали. В чл. 38 на същата наредба – светлинните сигнали на светофарите – защита срещу едновременно включване на зелена светлина. Към момента на ПТП и до момента, в който е предприет този ремонт е имало проблем с тази светофарна уредба, което е констатирало и вещото лице. През цялото време се цитира, че е преминал покрай спряло МПС. Няма спряло МПС, не сме в хипотеза, ситуацията е рязко спиращ автомобил, пред който изскача тичаща пешеходка. Моят подзащитен е положил грижи за пострадалата не само на място, но и след постъпване в болницата до момента, до който тя не се е свързала с адвокати и те са забранили контактите. Моля, като съобразите изложеното в жалбата да приемете, че е налице случайно събитие и да оправдаете моя подзащитен. В случай, че го приемете за виновен, моля да приложите разпоредбите на чл. 78а НК. По отношение размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление, в случай че приемете за виновен моя подзащитен, Ви моля да намалите наказанието до неговия минимум, тъй като моят подзащитен работи и няма как да стигне мястото на месторабота. Срока е прекомерен. Но това е алтернативно. Моля да оправдаете моя подзащитен изцяло.

Подсъдимия в лична защита: Поддържам казаното от защитника ми. Няма какво да добавя.

Последна дума на подсъдимия: Моля да бъда оправдан.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание съдът обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.44 ч.

Председател: _______________________

3

Секретар: _______________________

4