Определение № 517 от 04.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Варна, 04.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900792 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ********, действащ чрез адв. Ж. Г. от АК – Варна, със съдебен адрес: ******** срещу

ОТВЕТНИК: „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул.

„Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б. Г. Иванов и Р. В. Младенов – изпълнителни директори, действащи чрез юрисконсулт И. Ц.

С определение No 107 / 18.01.2023г. ищцата е освободена от заплащане на държавна такса.

С разпореждане No 372 / 18.01.2023г., съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили възражение.

Ответникът е търговско дружество, като се желае да се А.жира отговорността му именно с оглед осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със сключена с причинителя на вредите, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл.286 от ТЗ), и на основание чл.365, т.1 от ГПК приложими към настоящото производство са правилата за разглеждане на търговските спорове.

Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявените искове с оглед на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, като съобрази следното: Ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към ответника на 10.06.2022г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като съответно и с отговор от 01.07.2022г. ответникът е отказал да изплати такова, поради което и предявените искове се явяват 1 допустими.

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищцата е посочила следната си банкова сметка:

IBAN: ***********, „Банка ДСК“ АД.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като уважи всички допустими, относими и необходими доказателствени искания.

По предварителните въпроси:

Съдът констатира, че ищцата следва да уточни в какво се изразява противоправното поведение на водача на л.а. „Пежо 307" с per. № *****, П. А. Х., довело до настъпване на процесното ПТП, като следва да й се предостави възможност да стори това в седемдневен срок от получаване на настоящото определение с предупреждението, че при неизпълнение съдът ще наложи глоба за неизпълнение на разпореждане на съда и ще остави производството по делото без движение.

В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, поради което и на основание чл.374, ал.2 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата в седемдневен срок от получаване на настоящото определение да посочи с писмена молба с препис за ответната страна: в какво се изразява противоправното поведение на водача на л.а. „Пежо 307" с per. № *****, П. А. Х., довело до настъпване на процесното ПТП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че в случай, че не изпълни разпореждането на съда и не направи уточненията по –горе, то съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждане, както и ще остави производството по делото без движение за изпълнение на указанията.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на 2 основание чл.374, ал.2 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЦАТА твърди, че на 25.01.2021г. около 11: 00ч. пресичала отдясно наляво ул.

„Пиячевич“, преди кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски“ посока ул. „Девня“, като при пресичането била блъсната от л.а. „Пежо 307“ с рег. N o **** управляван от П. А. Х..

При падането на пътното платно след сблъсъка с автомобила ищцата получила фрактура на кост от десния горен крайник.

За ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 85 от 25.01.2021г. , изготвен от дежурен по ПТП при ОД на МВР - Варна К. Г. И..

Сочи, че било образувано и НОХД №1213/22г. по описа на Районен съд Варна, водено срещу П. А. Х. за това, че на 25.01.2021 г. около 11:00 ч. в гр.Варна, на кръстовището на бул. Левски" и ул. „Георги Пеячевич" като водач на л.а. „Пежо 307" с per.

№ *****, е причинила телесни повреди на ищцата , а именно многофрагмрнтно счупване на дясната раменна кост. С Протокол № 1969 от 28.04.2022г. наказателното производство било прекратено по желание на ищцата, въпреки категорично доказаната вина на водача П. А. Х..

Твърди, че била налице причинно -следствена връзка между настъпилото ПТП и телесните повреди.

Наложило се болнично лечение, заради уврежданията. При престоя в болницата се редували роднини и приятели, като придружители, тъй като ищцата не могла да се справя сама с физиологичните си нужди. Изпитвала силни болки, не можела да спи и приемала допълнително болкоуспокояващи, извън назначените й. След изписването от болницата, продължила лечението – постепенно започнала да координира движенията си и да движи рамото си. Твърди, че първите месеци, заради болките, избягвала да води разговори, тъй като я натоварвали физически и психически –коствало много усилия и главоболие.

Получила психическо разстройство от преживения ужас и в резултат и безсъние. Не можела да се съсредоточи и да върши ежедневните си задължения. Сочи, че често изпадала в стрес и получавала пристъпи на паника, когато минавали коли. А ако се наложело да се качи в автомобил изпитвала чувство на безпокойство, тревога и уплаха. Отключило се паническо разстройство, както при наличието на повече хора, така и когато преминавала по пешеходни пътеки и пресичала на светофари. Описаните психически травми допълнително и неминуемо рефлектирали върху пълноценния й начин на живот. Тези симптоми не съществували преди инцидента. Повече от година от настъпването на събитието не можела да се възстанови напълно. Към момента все още не можела свободно и безпроблемно да движи дясното си рамо, като болките не били отшумели напълно. Твърди, че след допълнителни консултации с лекар, последният й казал, че настъпилите вследствие на инцидента физически промени били невъзможни за отстраняване по какъвто и да било начин.

Управляваният от П. А. Х. л.а. „Пежо 307" с per. № ***** имал сключен валиден 3 договор по задължителна застраховка Гражданска отговорност в ЗАД „Далл Богт Живот и Здраве" АД с полица № BG/30/120002175669 със срок на действие 05.08.2021г., която полица била действаща към датата на ПТП. Застрахователят ЗАД ,Далл Богт Живот и Здраве" АД е бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 10.06.2022г. На 01.07.2022г. ищцата получила отговор от дружеството, с който те отказвали да изплатят обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявения иск. Не оспорва, че при ответника е застрахована гражданската отговорност на водача на автомобила марка „Пежо", модел „307" с per. № *****. Оспорва твърденията, че процесното произшествие е настъпило по причина от действията на водача П. А. Х., като оспорва соченият механизъм на процесното произшествие, както и че транспортен инцидент въобще бил настъпвал. При условията на евентуалност поддържа, че същият не се бил осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Х.. Сочи, че нямало категорични данни да е имало съприкосновение между лекия автомобил и пешеходката. Отделно същата била предприела внезапно навлизане на платното за движение на място, на което пресичането не е било разрешено, без да се съобрази с интензивния към този момент трафик, като по този начин сама била поставила водача на МПС в невъзможност да я види и да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност на пътя. ПТП било предотвратимо за пешеходката и до инцидент не би се стигнало, ако същата не била предприела пресичане на необозначено за целта място и по технически небезопасен за нея начин, или спряла, когато забележела навлизащия автомобил по кръга на кръстовището. Поддържа, че ищцата като пешеходец била създала предпоставките за настъпване на произшествието и била станала в по-голяма степен спрямо поведението на водача Х., причина за осъществяването му. Твърди,че ищцата била нарушила чл. 113 ал.1 и чл. 114 т.1 от ЗДвП.Алтернативно, прави възражение за съпричиняване от страна на М. А. И. на база гореизложените факти. Оспорва твърденията, че ищцата е претърпяла посоченото счупване. По делото нямало данни пострадалата да е била приемана за лечение в болница, нито да е било провеждано такова, от което можело да се направи изводът, че същата или не е била увреждана вследствие на ПТП , или се била възстановила без да е било нужно да търси допълнителна лекарска помощ. Оспорва и ищцата да е претърпяла и да търпи описаните от нея неимуществени вреди, както и в евентуалност размера на същите. Отново в евентуаалност прави възражение за съпричиняване.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. На самостоятелно основание, съобразно действащият към момента на настъпване на събитието и на предявяване на исковата претенция Кодекс за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение не от момента на настъпване на застрахователното събитие, а след заявяване на извьнсъдебна претенция и 4 след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от Кодекса за застраховането, определен от практиката на ВКС като рекламационен и който срок поддържа, че не бил залочнал да тече предвид произнасянето на застрахователя по предявената претенция.

В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЦАТА депозира допълнителна искова молба, с която поддържа предявения главен, респ. акцесорен иск по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца. Сочи, че инцидентът бил настъпил и съприкосновение е имало, като ищцата не била навлязла внезапно на пътното платно. Настъпили са вредите, като имало и причинно-следствена връзка с ПТП-то.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в него фактически и правни доводи и доказателствени искания.

II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА

НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:

Предявени са от ИЩЦАТА: М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ********, срещу ОТВЕТНИКА: „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г. М.

Димитров“ № 1, представлявано от Б. Г. Иванов и Р. В. Младенов, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 25.01.2021г. в гр. Варна на кръстовището на бул.

„Васил Левски“ и ул. „Георги Пеячевич“, при което ищцата, като пешеходец била блъсната от л.а. „Пежо 307“ с рег. N o **** управляван от П. А. Х., чиято отговорност към момента на инцидента била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ , и в резултат на което ищцата получила фрактура на кост от десния горен крайник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 25.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.