Определение № 138 от 11.02.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Шумен, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.а

Теодора Р. Й.а-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20243600500476 по описа за 2024 година

Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 6329/17.12.2024 г. от Г. Й. Г., действащ чрез пълномощника си адв. Г. Г. при ШАК, с искане за изменение на решение № 281/12.12.2024 г. по в.гр.д. № 476/2024г. на ШОС в частта му относно разноските. На първо място излага, че Г. не следва да отговаря за разноските, сторени от А. С. М. при първоначалното гледане на делото в ШРС, тъй като тогава той е бил трето лице, на което не се следват и не се присъждат разноски, а не ответник по делото. Счита, че няма данни като трето лице да е предизвикал разноски със свои действия. Предвид това моли отговорността за разноски при първото гледане на делото в ШРС да бъде възложена в тежест на ответниците при първото гледане на делото, но не и на Г.. Освен това моли изрично да бъде записано, че разноските се дължат от ответниците по равно. На следващо място счита, че Г. заедно с другите двама ответници не следва да плащат разноските за служебен адвокат на тримата ответници, конституирани по молба на ищеца по делото, макар и при погрешни указания на ШРС и заличени от ШОС като страни по делото. Излага, че разноските за служебен адвокат се понасят първоначално съгласно чл.29, ал.3 ГПК от насрещната страна – в случая ищеца. В случай, че ищецът е насочил иска си първоначално срещу ответници, които не са имали пасивна процесуална легитимация и бъдат заличени поради това като страни поделото, отговорността за разноски следва да остане за ищеца и ако не са били платени своевременно от него, съгласно чл.21, ал.3 ГПК, следва той да бъде осъден да плати тези разноски. Допълнително излага, че ищецът не е длъжен да изпълнява неправилните указания на районния съд. Г. и другите двама ответници нито са искали, нито предприели действия за конституирането на тези ответници, което е довело и до назначаване на техен служебен защитник. Моли съдът да измени решението в частта за разноските, които тримата ответника са осъдени да платят на служебния адвокат на заличените други трима ответници, като същите бъдат възложени в 1 тежест на ищеца А. М..

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца А. С. М., действащ чрез пълномощника си адв. Н. Т. при САК, в който взема становище за основателност на молбата само в частта й, с която се иска да бъде посочено дали ответниците дължат разноските солидарно или разделно. В останалата част счита молбата за неоснователна.

Депозиран е и писмен отговор от адв. В. М. при ШАК, особен представител на заличените във въззивното производство ответници А. А. К., Е. М. Х. и С. Х. Х., която излага аргументи за неоснователност на молбата. Счита разхода за особен представител за законосъобразен, както по основание така и по размер, и с оглед изхода на делото счита, че следва да бъде възложен на осъдените ответници.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Съдът след като разгледа молбата, постъпилите отговори и приложените по делото доказателства, намира същата за частично основателна.

С решение №281/12.12.2024 г. по в.гр.д.№ 476/2024 г. ШОС е отменил решение №515/3.07.2024г. по гр.д.№2630/2022г. по описа на ШРС, като вместо това постановил друго, с което е прогласил нищожността на договор за аренда на земеделска земя от 25.07.2014 г., с № 197/25.07.2014 г., т. V, рег. № 7661/2014 г., на Нотариус А. А., вписан в СВ[1]Шумен с акт .... том 7 дело №2553/2014г. сключен между И. Х. Х. като арендодател и С. Д. Д. като арендатор, само в частта му относно недвижим имот в землището на с. ..., представляващ ПИ, с идентификатор ***, с площ от 16 389 кв. м., в земеделска територия, с начин на трайно ползване – нива, при граници: ПИ с идентификатор ***; ***; ***; *** и *** на осн.чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД като накърняващ добрите нрави, по иска предявен от А. С. М. срещу И. Х. Х., С. Д. Д. и Г.

Й. Г., с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД.

Със същия съдебен акт се е произнесъл и по разноските, като с оглед изхода на делото е осъдил И. Х. Х., С. Д. Д. и Г. Й. Г. да заплатят на А. С. М. разноски по делото за първата инстанция /по гр.д. № 168/2021 г. и гр.д. № 2630/2022 г. на ШРС/ в размер общо на 1277.80лв. и за въззивната инстанция в размер на 25лв.

Осъдил е И. Х. Х., С. Д. Д. и Г. Й. Г. да заплатят на адв. В. М. М. сумата от 250лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 300лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за изготвянето на отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство, след депозирането на отговор на въззивната жалба от адв. В. М., назначена като особен представител на ответниците А. А. К., Е. М. Х. и С. Х. Х., конституирани в производството по гр.д.№ 2630/2022 г. на ШРС, с определение №728/22.10.2024г. по В.гр.д.№476/2024г. по описа на ШОС, въззивният съд е заличил като страни по делото ответниците А. А. К., Е. М. Х. и С. Х. Х., тъй като същите нямат качеството на надлежни ответници по спора.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е 2 необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страната може да допълни или измени постановеното решение, в частта му за разноските.

В разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК е предвидено, че на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските които е причинило със свои процесуални действия. Ето защо и доколкото при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция /гр.д.№ 168/2021г. на ШРС/ Г. Й. Г. е бил конституиран като трето лице помагач, а не като главна страна – ответник по делото, то същият не следва да отговоря за разноските, сторени от ищеца в производството пред тази инстанция.

Поради това молбата по чл.248 ГПК в тази й част е основателна и следва да бъде уважена, като решението следва да бъде отменено в тази част и вместо това двамата ответници И. Х. Х. и С. Д. Д. да се осъдят да заплатят на ищеца сумата от 550лв. разноски направени в производството по гр.д.№168/2021г. по описа на ШРС и тримата ответници И.

Х. Х., С. Д. Д. и Г. Й. Г. да се осъдят да заплатят на ищеца сумата от 727.80лв. разноски направени в производството по гр.д.№2630/2022г. по описа на ШРС .

Що се отнася до искането изрично да се посочи, че разноските се дължат по равно, съдът съобрази следното: Действително в диспозитива на въззивното решението липсва изрично отразяване дали присъдените разноски се дължат солидарно или разделно от ответниците. Независимо от това обаче, следва да се посочи, че освен в посочените в закона случаи, какъвто не е разглежданият случай, солидарност е налице, само ако същата е установена изрично /арг. от чл.121 ЗЗД/. Когато в диспозитива на съдебния акт не е изрично посочена солидарност, то паричното задължение, присъдено в тежест на повече лица, се дължи от тях съразмерно. Ответниците по предявения срещу тях иск за нищожност на процесния договор за аренда досежно притежавания от ищеца недвижим имот, отговарят при условията на разделност за направените от ищеца разноски по уважения иск пред всички инстанции. С оглед на това от общата сума молителят Г., който е един от тримата ответници следва да заплати 1/3. В горния смисъл е и съдебната практика /Определение № 487 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 334/2009 г., I г. о., Определение № 156 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 177/2017 г., III г. о., Решение № 419 от 21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5900/2013 г., IV г. о., Определение № 11 от 12.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1087/2016 г., IV г. о., и др./

В случая размерът на разноските на ищеца при второто разглеждане на делото от ШРС е общо 727,80 лв. и се дължи по равно от тримата ответници т.е. всеки от тях дължи на ищеца по 242,60лв. За останалата част от разноските, които са в размер на 550лв. и се дължат от двамата ответници И. Х. Х. и С. Д. Д. молба по чл.248 ГПК от тях не е била депозирана и не е налице основание за такова уточнение относно разделното им задължение за разноските .

По втората част от молбата, съдът намира същата за неоснователна. Адв. В. М. е била назначена като особен представител на ответниците А. А. К., Е. М. Х. и С. Х. Х.. Същата е участвала при второто разглеждане на делото в ШРС, както и е подала отговор на въззивната жалба, с която това решение е обжалвано. Ответниците, на които адв. М. е била 3 особен представител са заличени след образуване на въззивното производство. Ето защо на същата се следва възнаграждение за процесуално представителство при разглеждането на делото в първа инстанция, както и за депозирането на отговор на въззивната жалба, което е преди прекратяване на производството по отношение на лицата, на които адв. М. е назначена като особен представител. Независимо, че на осн. чл.29, ал.3 ГПК разноските за особен представител първоначално следва да бъдат заплатени от ищцовата страна, то с оглед изхода на делото, при който искът на ищеца е уважен, тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на изгубилата делото страна – в случая ответната страна. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. От материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото, не може да има освобождаване, дори в случай на ненадлежно конституирани вследствие процесуално нарушение страни /в този см. опр.№ 1181/09.05.2024 г. по ч.т.д.№115/2024 г. на І т.о. на ВКС/. Особения представител има право на разноски, вследствие наложеното й участие в процеса и в случай на неблагоприятен изход от спора за ответната страната, разноските следва да бъдат понесени от нея. Ето защо молбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.

Разноските за възнаграждение за особен представител следва да бъдат възложени в тежест на тримата ответници на осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото /искът на ищеца е уважен/, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските в тази част, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 281/12.12.2024 г. по в.гр.д.№ 476/2024 г. по описа на ШОС в частта му относно разноските, както следва:

ОТМЕНЯ решение № 281/12.12.2024 г. по в.гр.д.№ 476/2024 г. по описа на ШОС, само в частта, с която И. Х. Х. с ЕГН ********** от с. ... общ.Хитрино ул.“.... „ №5 , С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Шумен ул.... „ №113 ет.2 и Г. Й. Г. с ЕГН ********** от гр.Шумен ул.“....“ №1 са осъдени да заплатят на А. С. М. с ЕГН ********** и адрес село ..., община Шумен разноски по делото за първата инстанция в размер на 1277.80лв.,като вместо това постановява:

ОСЪЖДА И. Х. Х. с ЕГН ********** от с. ... общ.Хитрино ул.“.... „ №5 и С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Шумен ул.... „ №113 ет.2 да заплатят на А. С. М. с ЕГН ********** и адрес село ..., община Шумен разноски по делото за първата инстанция по гр.д.№168/2021г. по описа на ШРС в размер на 550лв.

ОСЪЖДА И. Х. Х. с ЕГН ********** от с. ... общ.Хитрино ул.“.... „ №5 , С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Шумен ул.... „ №113 ет.2 и Г. Й. Г. с ЕГН ********** от гр.Шумен ул.“....“ №1 да заплатят на А. С. М. с ЕГН ********** и адрес село ..., община Шумен разноски по делото за първата инстанция по гр.д.№2630/2022г. по описа на ШРС в размер 4 на 727.80лв., които се дължат от тримата ответници по равно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Й. Г. по чл.248 ГПК, в частта й, с който се иска да бъде отменено решението с което тримата ответници И. Х. Х., С. Д. Д. и Г. Й. Г. са осъдени да заплатят на адв. В. М. М. сумата от 250лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 300лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за изготвянето на отговор на въззивната жалба.