Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3557 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16344/2023
Вид
Решение № 3557
Подписан
13.07.2026
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3557 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20235330116344 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и девета от ГПК във втора фаза на делбата – по извършването й.

С влязло в законна сила Решение № 1737/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 16344/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр*****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 05.03.2020 г., с адрес на имота: *****, който самостоятелен обект се намира на етаж 7 (седем) в сграда с идентификатор *****, с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ: 26,42 кв.м, с прилежащи части: изба № 54, с площ 4,63 кв.м и 0,511 % идеални части от общите части на сградата, нИ.: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти 1 в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори *****, *****, под обекта: имот с идентификатор *****, над обекта: имот с идентификатор *****, между съделителите А. Г. П., ЕГН ********** с адрес: ***** и И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, при квоти: 1/2 идеална част за А. Г. П. и 1/2 идеална част за И. С. Г..

В преклузивните срокове, а именно до края на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот, ищцата А. П. е предявила претенция с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН за увеличаване стойността на наследството със средствата за закупуването на процесния имот и присъждане на увеличението на наследството в имот – процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр*****.

В открито съдебно заседание във втора фаза на делбата съделителката А. П., чрез процесуалния й представител адв. С. К., моли за уважаване на претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН, а съделителят И. С. Г., чрез пълномощника му адв. Ц. Т., моли за изнасяне на делбения имот на публична продан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е назначена, извършена и приета, без възражения на страните, съдебно-техническа експертиза за установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до делба недвижим имот, видно от заключението на която процесният имот е неподеляем. Вещото лице И. Г., след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило пазарната оценка на делбения имот в размер на 56600,00 лв. с равностойност 28 939,12 евро.

От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Р. Г. се установява, че наследодателката И.П. Г. е имала три открити банкови сметки по депозити в ***** (*****), които са били действащи в периода 01.10.2019 г. – 30.10.2019 г., като за този период движение е имало само по банкова сметка с аналитичен банков номер *****.

Вещото лице е посочило, че единственото движение по тази сметка за периода 01.10.2019 г. – 30.10.2019 г. е извършено служебно от банката и касае 2 начисляване на лихви по депозитната сметка и свързаното с това удържане на данък върху начислените лихви, като след кредитирането на сметката с начислени лихви в размер на 0,28 USD и дебитирането на сметката с данък върху лихви в размер на 0,02 USD, салдото по сметката е 11 240,34 USD към края на изследвания период – 30.10.2019 г.

Съдът кредитира заключенията на извършените по делото съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните, тъй като намира същите за обективни, обосновани и компетентно изготвени от вещите лица.

От представения по делото отчет по банкова сметка с титуляр ищцата А.

Г. П., издаден от *****, се установява се на 16.10.2019 г. ищцата А. П. е превела по банков път на лицето ***** сумата в размер на 9970,00 евро с основание на вътрешнобанковия превод: „покупка на недвижим имот *****.“.

Видно от представената справка от ***** (л. 142 – л. 148 ), по партидата на общата на страните наследодателка И.П. Г. е вписано извършено дарствено разпореждане от същата в полза на ищцата А. Г. П. – договор за дарение от ***** на самостоятелен обект в сграда – апартамент, с площ от 49,780 кв.м, находящ се в гр. *****. От същата справка се установява и че наследодателката И. Г. се е отказала от вещното си право на ползване на друг имот – апартамент, находящ се в гр. **********, а от представената справка от ***** (л. 139 – л. 141 ) по партидата на ищцата А. П. е видно, че на ***** ищцата А. П. е продала този апартамент в гр. ***** на трето лице, както и че на 20.09.2010 г. същата е придобила къща в с. *****.

От представения по делото тефтер, който страните не спорят, че е бил на наследодателката И. Г., както и че записванията в този тефтер са правени лично от нея, се установява, че същата е водила подробни записки за доходите и разходите си, както и че е дарила на дъщеря си А. П. сумата в размер на 7000,00 щатски долара за къща, като желанието на наследодателката е било имотът да бъде записан на името на дъщеря й – „и ако купите къща на вашо име“.

За изясняване на правнорелевантните факти по делото в качеството на свидетел е разпитана Л.Р.З. – *****. От показанията на свид. ***** се установява, че същата познава добре страните по делото, както и майка им И.

Г., с която станала по-близка около 2016 г., ***** и помага на И. Г..

3

Свидетелката ***** сочи, че И. Г. е работила около 15 години в *****, че се е прибрала в България около 2012 г., както и че при водени между двете разговори И. Г. й споделяла, че е помагала с парични средства на децата си, че била изготвила пълномощно в полза на дъщеря й А., с което същата да тегли пари от сметките й, че „преписала“ апартамента в гр. ***** на дъщеря й А. срещу гледане, който впоследствие А. искала да продаде, поради което И. Г. казала на дъщеря си А.: „Ами ти сега, аз искам да ме гледа някой, нали, а ти като продаваш апартамента, взимаш парите, тогава искам да ми купиш жилище“. Между И. Г. и дъщеря й А. била постигната уговорка с част от парите, получени при продажбата на имота в гр. *****, да бъде закупено жилище на И. Г.. Така била купена процесната гарсониера в гр*****.

Свидетелката ***** сочи, че И. Г. й казала, че ищцата е закупила къщата в с.

***** с пари, които тя й дала.

Съдът кредитира показанията на свид. *****, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като намира същите за обективни, логични, непротИ.речиви и кореспондиращи с останалите доказателствени източници по делото.

По претенцята по чл. 12, ал. 2 от ЗН.

Съгласно чл. 12, ал. 2 о т З Н сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Увеличението може да се даде в имот или в пари.

Посочената разпоредба има предвид осъществен материален принос от страна на един наследник, който е довел до уголемяване имуществото на наследодателя. Когато за този материален принос наследникът не е възнаграден (чрез плащане, дарение, завещание или ползването на имота през определен период от време), за него възниква правото при делбата да поиска да се пресметне това увеличение на наследството. Уреденият с чл. 12, ал. 2 от ЗН иск почива на общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, прогласен в чл. 59 от ЗЗД. Съдът е обвързан с искането на наследника как да бъде обезщетен – дали с имот или с пари.

Съдът не може да присъди парични суми, ако наследникът е поискал да му се присъди имот (в този смисъл Решение № 1233/30.12.2008 г. по гр.д. № 4939/2007 г. на ВКС, I г.о.). В последователната практика на ВКС е прието, че 4 за да е налице възнаграждаване по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН е необходимо наследникът, който има принос за увеличаване на имуществото на наследодателя, да е получил от наследодателя облага, съизмерима с неговия принос, без да е необходимо да е налице пълен икономически еквивалент.

Прието е, че при преценката дали наследникът е бил възнаграден за приноса си да се увеличи наследството, следва да се вземат предвид всички актове на облагодетелстване на наследника от наследодателя, независимо дали те предхождат или следват във времето осъществяването на приноса от страна на наследника (в този смисъл Определение № 60338/09.09.2021 г. по гр.д. № 1215/2021 г. на ВКС, II г.о.).

В настоящия случай ищцата А. П. твърди, че като наследник на майка си И. Г., приживе на наследодателката е спомогнала за увеличение на наследството чрез предоставяне на средства за придобиване на делбения имот от наследодателката И. Г., с които изцяло е заплатена покупко-продажната цена на процесния апартамент. От представения по делото отчет по банкова сметка с титуляр ищцата А. Г. П., издаден от *****, действително се установява се на 16.10.2019 г. ищцата А. П. е превела по банков път на лицето ***** - продавача на делбения имот, придобит от майка й И. Г., сумата в размер на 9970,00 евро, представляваща покупко-продажната цена на имота.

В разглеждания случай обаче ищцата е била възнаградена от наследодателя – майка си И. Г., чрез дарение на друг имот и пари. Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка от ***** (л. 142 – л.

148 ), с договор за дарение от ***** наследодателката И. Г. е дарила на ищцата апартамент, находящ се в гр. *****. По този факт страните не спорят. Наред с това наследодателката е дарила на ищцата сумата в размер на 7000,00 щатски долара за къща, видно от записките, които е водила в тефтера си, което обстоятелство също не е оспорено от ищцата. Доколкото ищцата е била възнаградена по друг начин от наследодателката И. Г., то липсва основен елемент от фактическия състав на чл. 12, ал. 2 от ЗН, а именно негативната предпоставка за уважаване на тази претенция - претендиращият да не е облагодетелстван по друг начин.

Наред с гореизложението следва да се отбележи, че фактическият състав на чл. 12, ал. 2 от ЗН изисква да е налице и обективно, некаузално спомагане за увеличение на наследството приживе на наследодателя. Наличието на 5 каузален материален принос от страна на наследника за увеличаване имуществото на наследодателя приживе изключва правото на наследника да иска да му се признае принос по чл. 12, ал. 2 от ЗН, включително и тогава, когато се прави дарение, защото макар и безвъзмезден, договорът не е без основание (в този смисъл Решение № 268/08.04.2005 г. по гр.д. № 893/2004 г. на ВКС, I г.о., Решение № 148/11.05.2010 г. по гр.д. № 3243/2008 г. на ВКС, III г.о.). В случая не е спорно между страните, а и от ангажираните писмени доказателства – справки от *****, се установява, че на 25.09.2019 г. наследодателката И. Г. се е отказала от вещното си право на ползване на имот – апартамент, находящ се в гр. **********, както и че няколко дни по-късно – на ***** ищцата А. П. е продала този апартамент на трето лице.

Едновременно с това от показанията на свид. ***** се установява, че договорките между ищцата и майка й са били последната да се откаже от вещното си право на ползване върху посочения имот в гр. *****, за да може ищцата по-лесно да го продаде, като в замяна на това с част от продажната цена на този имот да се закупи друг имот (процесния делбен имот) на името на наследодателката И. Г., като по този начин да й бъде гарантирано, че ще има къде да живее. Така изложеното от свид. ***** кореспондира с твърденията на ответника И. Г. и не се оспорва от ищцата. Следователно в случая не се установява некаузален материален принос от страна на ищцата за увеличаване на имуществото на наследодателката И. Г..