Решение № 962 от 20.07.2020, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 962 гр.Бургас,

20.07.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР

МИТЕВ при участието на секретаря *, като разгледа

НАХД № 361 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С.К.Р. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Наказателно постановление № Б-18/29.11.2019г., издадено от Началник на РДНСК-Бургас, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал.1, т.

5, предл. второ ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.4, изр. трето от ЗУТ.

В жалбата и в постъпилото впоследствие писмено становище се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП, като основно те са съсредоточени върху това, че главният архитект не е бил валидно сезиран.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа жалбата.

РДНСК – Бургас, редовно уведомени, представляват се от юрк. Алексиева, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Служители от РДНСК – Бургас, сред които и св. Д.К.-С., извършили проверка на дейността на община Созопол по отношение на спазване на разпоредбите на ЗУТ. В хода на проверката било установено, че със Заявление с вх. № УТ-2112-319/28.12.2018 г. е поискано да бъдат съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и да бъде издадено разрешение за строеж на „Жилищна сграда“, ЗП-128,21 кв.м., РЗП-128,21 кв.м., в УПИ I, кв. 37, ПИ *** по КК, по плана на с. Равадиново, общ. Созопол.

На 15.01.2019 г. бил одобрен инвестиционния проект. Заявителят заплатил такса за издаване на разрешение на 01.07.2019 г.

Разрешението за строеж (№ 92) било издадено от главния архитект на 02.07.2019 г.

Свидетелката Д.К. преценила, че разрешението за строеж следвало да бъде издадено едновременно с одобряването на книжата на дата 15.01.2019 г. и като не сторил това, жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 148, ал. 4, изр. трето от ЗУТ.

За извършената проверка бил съставен констативен протокол от 10.09.2019 г., а на 25.09.2019 г. съставен и акт за установяване на административно нарушение по чл. 148, ал. 4, изр. трето от ЗУТ. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. На практика и страните не спорят по фактите, а по тяхната правна оценка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Въпреки това, съдът счита, че жалбоподателят не е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е довело до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на разпоредбата чл. 148, ал. 4, изр. трето от ЗУТ, за това, че в качеството му на главен архитект на община Созопол не е спазил срокът по чл. 148, ал. 4, изр. 3 от ЗУТ, който регламентира, че разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението.

Следва да се отбележи, че

Заявление с вх. № УТ-2112-319/28.12.2018 г., с което е поискано да бъдат съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и да бъде издадено разрешението за строеж, към момента на подаването е било нередовно, тъй като не е била заплатена таксата за тази услуга. Това задължение произтича от пар.

3, ал. 1 от ДР на ЗУТ, където е посочено, че за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, за издаване на разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво, акт за узаконяване, разрешение за ползване на строеж и за други административни и технически услуги по този закон се събират такси по Закона за местните данъци и такси и по Закона за държавните такси. Съгласно чл. 104 ЗМДТ таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.

Член 105 от ЗМДТ пък определя момента на заплащане на таксата- таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането. В конкретния случай искането за издаване на разрешение за строеж не е било придружено с документ за платена такса и това се установява от приложените към делото документи – заявление /л. 38/, решение на експертен съвет /л. 65/ и приходни квитанции (л. 80 и л. 81). Таксата за тази услуга била заплатена едва на 01.07.2019 г., новото искане на заявителя постъпило в общината на 01.07.2019 г., а разрешението за строеж е издадено на следващия ден (тук не може да се приеме, че има закъснение, тъй като не е ясно кога е било докладвано на архитекта, че са отстранени нередовностите).

Съдът намира, че в конкретния случай по отношение на срока за издаване на разрешението се прилага разпоредбата на чл. 148, ал. 4, изр. последно, тъй като вече е имало одобрен проект, като отстраняването на нередовностите следва да се счита за ново заявление. След като на 01.07.2019 г. заявителят е отстранил нередовностите по заявлението си, изразяващи се в заплащане на съответната такса, напълно законосъобразно и в предвидения в закона срок се е произнесъл и жалбоподателя в качеството си на главен архитект на община Созопол, като е издал исканото разрешение за строеж (№ 92/02.07.2019 г.).

Неоснователен е доводът на АНО, че нямало значение дали е била заплатена таксата, за да бъде издадено разрешението, тъй като на в цитираното по-горе решение на общинския експертен съвет изрично е посочено, че разрешението за строеж ще бъде издадено след заплащане на таксите. В този смисъл може да се приеме, че Р. не е следвало да одобрява инвестиционния проект, но това не е нарушението, което му е вменено във вина.

Неоснователен е и доводът, че чл.

143, 144 и 148 от ЗУТ не предвиждали плащане на такса, тъй като както бе посочено по-горе ЗМДТ предвижда заплащане на такси за технически услуги, а в разпечатката на л. 67 е записано, че преписката представлява именно техническа услуга.

Поради всичко гореизложено съдът счита, че поведението на жалбоподателя обективно не осъществява признаците на вмененото му административно нарушение, поради което и НП следва да се отмени.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление

№ Б-18/29.11.2019г., издадено от Началник на РДНСК-Бургас, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал.1, т. 5, предл. второ ЗУТ на С.К.Р. с ЕГН: **********, адрес: *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.4, изр. трето от ЗУТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.