Решение № 620 от 24.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Р. Илиев

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20238002104127 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби вх.№11644/11.05.2023г. и вх. №13272/30.05.2023г. на ЧСИ Х. В. Г., рег. №*, с район на действие- Окръжен съд- Варна, чрез пълномощника му адв. Л. М., против Решение №463 от 12.04.2023г. по в. гр. д. №593/2023г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било отменено Решение №3437 от 11.11.2022г. по гр.д. № 9308/2021г. по описа на Районен съд- Варна и вместо него на основание чл. 441, ал. 1, пр. I от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД ЧСИ Х. В. Г., с рег. № *, с район на действие- Окръжен съд- Варна, е осъден да заплати на Р. Д. Р., ЕГН [ЕГН], сумата от 8054,01 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба, изразяваща се в разликата между действителния общ размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по изп.д. № 20198920401452 към 24.06.2021г., събрана неправомерно от ответния ЧСИ чрез наложени запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда- 24.06.2021г. до окончателното плащане на задължението. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска обезсилването му като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а в случай, че решението се приеме за допустимо- отмяната му като неправилно и 1 отхвърляне на предявения иск.

Ответната страна по касационните жалби- Р. Д. Р., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. Д. Г., е подал отговор на същите, в който излага съображения за неоснователност на жалбите.

Третото лице- помагач на страната на жалбоподателя- ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез пълномощника си юрк. Н. Г., в писмен отговор изразява становище, че касационните жалби са основателни.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

С определение №2343 от 15.05.2024г. по настоящото гр. д. №4127/2023г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, относими към фактическия състав на деликта, обуславящ отговорността по чл.441, ал.1 от ГПК във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.74, ал.1 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение?

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По въпроса, по който на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК въззивното решение е било допуснато до касационно обжалване, е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, която настоящият състав на съда споделя и в която се приема, че в рамките на предмета на проверката по чл. 269 от ГПК въззивният съд в съответствие със задълженията си по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е длъжен да разгледа всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда. За да възникне основание за ангажиране на отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, следва да са налице неправомерни действия или бездействия при изпълнение на дейността му по принудително изпълнение, настъпила вреда, и причинна връзка между неправомерното поведение и вредата. Съдът по деликтния иск е длъжен да прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител.

Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. тези, които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, и които са типична, нормално 2 настъпваща последица от вредоносния резултат.

По същество на касационната жалба:

Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.441, ал.1, изр.1 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.74, ал.1 от ЗЧСИ. В исковата молба и уточненията и допълненията към нея ищецът Р. Д. Р. е изложил твърдения, че срещу него е било образувано изп.д. № 1452/2019г. по описа на ответника въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2019г., издаден по гр.д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд- Шумен /ШРС/, за присъдена с определение на съда за привременни мерки издръжка в полза на малолетните му деца Б. и С. Р. в размери съответно от 180 лв. и 160 лв. месечно. С постановеното решение по гр.д. № 1894/2020г. по описа на ШРС ищецът бил осъден да заплати месечна издръжка за минал период в размер на 700 лв. за времето от 29.06.2018г. до 28.06.2019г., както и за в бъдеще в размер на 800 лв., считано от 01.07.2019г., за детето Б., както и месечна издръжка за минал период в размер на 600 лв. за времето от 29.06.2018г. до 28.06.2019г., както и за в бъдеще в размер на 700 лв., считано от 01.07.2019г., за детето С.. Така постановеното решение било обжалвано от ищеца, като с влязло в сила решение на Окръжен съд- Шумен /ШОС/ по в.гр.д. № 217/2020г. била присъдена месечна издръжка за детето Б. в размер на 450 лв., а за детето С.- в размер на 350 лв., а издръжката за минало време съответно за детето Б. била определена в размер на 400 лв., а за детето С.- в размер на 300 лв. Въз основа на наложените запори върху банковите сметка на ищеца по изпълнителното дело постъпила сумата от 43059,95 лв., а общият размер на задълженията съобразно влязлото в сила решение на ШОС към 23.11.2020г. бил 24456,73 лв., а задължението към НАП- 457.60 лв. Дължимите към ЧСИ такси и разноски били в размер на 2990,40 лв., като ЧСИ събрал за тях сумата от 3389,50 лв.

Въпреки задължението му да събира всяка вноска на посочения в листа падеж и в посочения размер, при наличие на парични средства в запорираната от ЧСИ банкова сметка на длъжника, ЧСИ не събирал сумите на падежа, а ги събрал чак на 23.11.2020г., заедно с лихвата към този момент. По изпълнителния лист от 06.12.2019г. за привременните мерки за времето след налагане на запор на банковата сметка на длъжника на 27.01.2020г. законната лихва към 23.11.2020г. била недължима. Според ищеца към 23.11.2020г. общият размер на дълга, вкл. и такси и разноски по изпълнителното дело, бил 27904,73 лв. Вследствие процесуално незаконосъобразно действие на ЧСИ по налагане на запор върху банковите му сметки за суми, надхвърлящи по размер действително дължимите по изпълнителното дело с 13555,82 лв., събрани неправомерно, ищецът твърди, че е понесъл имуществени вреди. На 23.03.2021г. ЧСИ Х. Г. му върнал сумата от 5763,05 лв. След допуснато изменение на иска ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати като обезщетение за причинените му имуществени вреди сумата от 8054,01 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба в съда- 24.06.2021г. до окончателното й заплащане.

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че изпълнително дело № 1452/2019г. по описа на ответния ЧСИ било образувано на 19.12.2019г. по молба на С. М. М., в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Б. Р. и С. Р., въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2019г., издаден съгласно Определение № 3

3278/15.10.2019г. по гр.д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд- Шумен, с което са постановени привременни мерки за плащане на издръжка в размер на 180 лв. месечно за детето Б., и 160 лв. месечно за детето С., считано от 15.10.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят посочил начин на изпълнение- налагане на запор върху банкови сметки на длъжника след справка в БНБ за наличие на такива. С разпореждане от 14.01.2020г. ЧСИ наложил запор на банкови сметки на длъжника, открити в „Експресбанк“ АД, до размера на дълга по изпълнителното дело, който описал така: олихвяема сума за месечна издръжка- дете Б. Р. в размер на 180 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 15.10.2019г.; месечна издръжка- дете С. Р. в размер на 160 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 15.10.2019г.; неолихвяема сума за такса за образуване на изп.д.- 108 лв.; адв. хонорар за образуване и водене на изп.д.- 500 лв.; както и дължима сума по т.26 и всички следващи такси и разноски по ТТЗЧСИ, а така също и присъдени публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК в полза на държавата. С писмо от 17.01.2020г. банката уведомила ЧСИ, че запорът е наложен върху сметки на длъжника в лева, евро и щатски долари и че към тази дата клиентът има наличност за изпълнение.

Поканата за доброволно изпълнение била връчена лично на длъжника на 03.02.2020г. С разпореждане от 23.01.2020г. въз основа на удостоверение от НАП по изпълнителното дело били присъединени за събиране публични вземания в размер на 457,60 лв. С молба от 04.02.2020г. длъжникът заявил, че дава съгласие за директен дебит по реда на Наредба № 3/18.04.2018г. на БНБ за условията и за реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, като се съгласява ЧСИ да удържа от банковата му сметка [банкова сметка] в „Експресбанк“ присъдената издръжка в размер на 180 лв. за детето Б. и 160 лв. за детето С.. Отправил и искания за вдигане на наложения запор на банковата му сметка, поради пълно плащане на дълга и отпадане на обезпечителната нужда или за коригиране на запорното съобщение до размера на дълга. На основание чл. 443 от ГПК предложил изпълнението да бъде реализирано чрез събиране на месечните издръжки чрез директен дебит от банковата му сметка. С постановление на съдебния изпълнител от 13.02.2020г. възраженията и исканията на длъжника били оставени без уважение. С уточнително съобщение до „Екпресбанк“ АД към запорно съобщение изх. № 503/14.01.2020г. по изп.д., ЧСИ добавил към размера на вземането и такса по т. 26- 200 лв.; такси и разноски по ЗЧСИ- 103 лв.; както и присъединени публични вземания в размер на 457,60 лв. дължими от Р. Р.. В периода от 27.01.2020г. до 06.02.2020г. в изпълнение на наложения запор по сметка на ЧСИ Х. Г. постъпила общо сумата от 3068,60 лв., от която ЧСИ наредил по сметка на ТД на НАП- 457,60 лв., а по сметка на взискателя С. М.- 2045.80 лв. Изпълнение на запора чрез превод на сумите от 340 лв. е последвал за м. март и м. април 2020г. С отделни молби от 27.05.2020г. С. М., като майка и законен представител на децата Б. и С., представила по изпълнителното дело два изпълнителни листа от 14.05.2020г. издадени по гр.д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд- Шумен, с първият от които длъжникът е осъден да заплати издръжка за минало време за една година за детето Б. в размер на 700 лв. месечно и считано от 01.07.2019г.- месечна издръжка в размер на 700 лв., а 4 с вторият- да заплати на детето С. издръжка за минало време в размер на 600 лв. месечно и считано от 01.07.2019г.- месечна издръжка в размер на 600 лв., ведно със законна лихва считано от влизане в сила на решението. С разпореждане от 29.05.2020г. ЧСИ присъединил вземанията на взискателя по представените изпълнителни листове, като разпоредил отбелязването им в програмния продукт като месечни издръжки за две деца за минал период /една година/ с дата на олихвяване- датата на ИЛ. За месеците 7, 8, 9.2019г. посочил да се отбележат в пълен размер в системата за две деца- съответно по 600 и 700 лв., а за месеците 11 и 12.2019г. и 01, 02, 03, 04, 05.2020г.- да се отбележат като разлика от привременната мярка на дете и присъдената издръжка и дата на олихвяване- първо число на месеца. Със съобщение от 21.10.2020г. ЧСИ уведомил длъжника за присъединените по делото изпълнителни листове от 14.05.2020г., като общият размер на дължимата по делото сума определил в размер на 48250,96 лв., включваща задълженията за издръжка за минало време, текущи задължения, ведно със законна лихва; такса по т. 26- 3453,42 лв., всички следващи такси и разноски по ТТР, както и присъединени публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК. Съобщението било връчено на длъжника на 29.10.2020г. Със запорно съобщение от 21.10.2020г. бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД до размера на сумата от 48250,96 лв. С постановление от 25.09.2020г. бил наложен запор върху лек автомобил Ауди А6, собственост на длъжника, а с постановление от 13.11.2020г. била наложена и възбрана върху недвижим имот, собствен на длъжника, а именно- апартамент №24 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вписана в АВп на 17.11.2020г. С молба от 18.11.2020г. длъжникът сезирал ЧСИ с искане да съобрази решение по гр.д. № 217/2020г. на Окръжен съд- Шумен, с което било изменено решението по гр.д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд- Шумен относно размера на издръжката, като ревизира размера на дълга. Отправил и искания за детайлна справка за размера на дълга въз основа на крайния акт по делото, както и за ревизиране на запорното съобщение, като в същото бъде вписан коректен размер на дълга, с оглед възможността да борави с наличните по банковата си сметка средства. Към молбата приложил неподписано решение № 260051 от 02.11.2020г. по в.гр.д. № 217/2020г. на ШОС, с което размерът на месечната издръжка за минало време бил определен на 400 лв. за детето Б. и на 300 лв. за детето С., а за бъдеще- 450 лв. месечно за Б. и 350 лв. месечно- за С.. На 19.11.2020г. ЧСИ постановил разпореждане, в което приел, че представеното решение не е в заверен препис и не е влязло в сила в частта относно изменението на размера на издръжката. Изпратил молбата за становище на взискателя. В писмено възражение от 30.11.2020г. взискателят уведомил ЧСИ, че действително е проведено въззивно производство, но все още не му е връчен препис от въззивното решение. Посочил, че няма последващ ИЛ, който да преурежда отношенията между страните, а представените изпълнителни титули са валидни и подлежат на принудително събиране. С разпореждане от 07.12.2020г. ЧСИ констатирал, че по изпълнителното дело към 23.11.2020г. е постъпила сумата от 36911,35 лв., като разпоредил да се изпрати уточнително съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, че следва да превежда само месечната издръжка за двете деца, като всички други суми длъжникът следва да може да използва. Постановил и да се коригира размера на задължението в програмния продукт. На 5