Решение № 1012 от 08.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300501898 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 11615/18.06.2025г. /на ЧСИ/, от длъжника Б. С. Д. с ЕГН **********, с поС.ен адрес : ***, против действията на ЧСИ Л. М., с рег. № ***, с район на действие - ПОС по изпълнително дело № 20258190400282 по описа на същия ЧСИ – изготвено постановление за разноските от 16.06.2025 г., с което са намалени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение от 800 лв. до размера от 440,78 лв., както и приетите разноски в ПДИ изх.№ 16527/05.06.2025 г. досежно сумата от 352 лв., посочена като разноски по изпълнението, сумата от 274,34 лв. - пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че постановлението за разноските е незаконосъобразно, тъй като адвокатското възнаграждение на взискателя е завишено, доколкото задължението е изплатено изцяло в срока за доброволно изпълнение и разноски за провеждане на изпълнителни действия не се дължат. По отношение на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ поддържа, че същата следва да се намали, като се изчисли върху размера на дълга, без в него да се включва размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя. По отношение на сумата от 352 лв. – разноски по изпълнението счита, че същите не са индивидуализирани. Моли обжалваното постановление за разноските да бъде отменено, като размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено на 200 лв., като се определи като такова само за образуване на изпълнителното дело, както и да се преизчисли дължимата се такса по т.26 от ТТЗЧСИ, а начислената такса от 352 лв. да се намали.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Д. И. К. като майка и законен 1 представител на М. Б. Д. не е взела становище по жалбата.

С писмените си мотиви ЧСИ Л. М. застъпва становище за допустимост на жалбата и за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е процесуално допустима. Според възприетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК становище, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размер на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, в т. ч. разноските, посочени в ПДИ.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20258190400282 по описа на ЧСИ Л. М., с рег. № *** е образувано на 28.05.2025 г. за събиране на парични вземания на взискателя Д. И. К. като майка и законен представител на М. Б. Д. срещу длъжника Б. С. Д. въз основа на изпълнителен лист от 29.04.2025 г., издаден по гр.д.№ 7379/2024 г. на ПРС, а предмет на изпълнение е парично вземане за издръжка. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

На длъжника е изпратена ПДИ с изх. № 16527/05.06.2025 г. връчена му надлежно на 05.06.2025 г. В същата освен сумите, дължими на взискателя – 1680 лв. – главница и 127,72 лв. - лихви, е посочено и задължение към ЧСИ разноски в размер на 352 лв., и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 274,34 лв. с включен ДДС, както и др.суми в общ размер на 800 лв. / в.т.ч. ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за пазач и пр./. В срока за доброволно изпълнение, на 11.06.2025 г. длъжникът е превел дължимата се на взискателя сума по ПДИ по сметка на съдебния изпълнител. На 12.06.2025 г. от същия е постъпила молба по изп.дело, с която е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя и е поискано същото да бъде намалено на 200 лв., предвид извършеното плащане и липсата на проведени изпълнителни действия. С постановление от 16.06.2025 г. разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение са намалени от 800 лв. до размера от 440,78 лв.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира, че в частта и против постановление от 16.06.2025 г., с която е частично уважение искането на длъжника за редуциране на размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение жалбата е неоснователна.

Според чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие на 2 страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.

7, ал. 2. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е в рамките на минималното, изчислено според тези правила и съобразно материалния интерес по изпълнителния лист. Доколкото изпълнението от длъжника е станало в срока за доброволно изпълнение, т.е. след образуването на изпълнителното производство, същият следва да заплати разноските на взискателя, които той е направил както за образуването, така и за действията по принудителното удовлетворяване на притезанието. Ето защо в тази и част жалбата като неоснователна ще се остави без уважение.

В частта и, с която се оспорва законосъобразността на действията на ЧСИ по начислените такси, вкл. и такси по т.26 от ТТРЗЧСИ жалбата е основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 и ал.2 от ЗЧСИ , за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получените плащания и последиците при неплащане. Неспазването на изискването за изготвянето й и връчването й на длъжника предвид императивния характер на нормата на чл. 79 от ЗЧСИ води незаконосъобразност на действията на ЧСИ в тази връзка.

В случая такава сметка не е изготвена от ЧСИ и не е връчена на длъжника заедно с ПДИ, а в ПДИ не е посочено какво представляват начислените разноски от 352 лв. Ето защо се приема от съда, че е допуснато нарушение на чл. 79 от ЗЧСИ , тъй като не може да се извърши обективна преценка какви по размер и основание за начислените в тежест на длъжника суми по изпълнението.

По отношение на начислената в ПДИ пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, същата е изчислена както върху пълния размер на дълга към взискателя по изпълнителния лист, така и върху заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ обаче се определя като процент от събраната сума, посочена в изпълнителния лист, след реализирането на имуществото на длъжника.

Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Авансовите такси според т. 4 от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ не се включват в размера на паричното вземане по см. на разпоредбата. Такова е само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство. /В същия смисъл е Решение № 284 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д.

№ 2594/2022 г., IV г. о./.

По гореизложените съображения съдът намира, че неправилно такса по т.

3

26 от ТТРЗЧСИ е била изчислена и върху заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Ето защо постановлението за разноските, инкорпорирано в ПДИ досежно разноските по изп.дело от 352 лв. и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 11615/18.06.2025г. /на ЧСИ/, от длъжника Б. С. Д. с ЕГН **********, с поС.ен адрес : ***, против действията на ЧСИ Л. М., с рег. № ***, с район на действие - ПОС по изпълнително дело № 20258190400282 по описа на същия ЧСИ – изготвено постановление за разноските от 16.06.2025 г., което са намалени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение от 800 лв. до размера от 440,78 лв.

ОТМЕНЯ постановление за разноските инкорпорирано в ПДИ изх.№ 16527/05.06.2025 г. по изпълнително дело № 20258190400282 на ЧСИ Л. М., с рег.

№ ***, с район на действие - ПОС в частта му, с която са начислени разноски по изп.дело от 352 лв. и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ в размер на 274,34 лв.

Указва на съдебния изпълнител да изготви ново постановление за разноските, като начисли таксата по т.26 от ТТЗЧСИ върху реално събраната сума по изпълнителния лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4