Решение № 122 от 05.05.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Карлово, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320101036 по описа за 2021 година

Производството е по обективно съединени искове правно основание чл.

124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищцовото дружество - „*** П.П.Ф.“ С.А. чрез „*** П.П.Ф.“ С.А., клон Б. твърди, че със съобщение по ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на Районен съд Карлово, че му е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д.

№ 128/2021 по описа на Районен съд - Карлово заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за „*** П.П.Ф.“ С.А чрез „*** П.П.Ф.“ С.А., клон Б. бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-15624475 в общ размер на 1694.13 лева, от които 1462.87 лева - главница по договора за кредит; 181.08 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.11.2018 г. до 04.07.2019 г.; 50.18 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 04.07.2019 г. до 22.01.2021 г., ведно със законната 1 лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Вземането на ищеца се основава на договор за револвиращ потребителски кредит CARD-15624475, сключен на 26.01.2018 г.

(дата на първа транзакция). На 22.08.2017 г. между „*** П.П.Ф.“, като кредитор и М. М. Ч., като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-15167852. С договора било предвидено, че кредиторът можел да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000.00 лева, като било уговорено, че всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Доколкото с договора било уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор били поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Касаело се за отлагателно условие, при сбъдването на което възниквали задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата. Усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлявало сбъдване на уговореното между страните условие, което водело до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми, респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем се считал за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следвало от същността му на реален договор. Процесният договор за револвиращ потребителски кредит CARD-15624475 бил сключен на 26.01.2018г. с първата трансакция по кредитната карта. След активация на картата кредитополучателят можел да я използва само лично, като бил длъжен да пази в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниквало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца.

След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който 2 картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочен от него адрес, като неполучаването на извлечението не било основание за неплащане на погасителна вноска.

Твърди, че месечните погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата, както следва: При усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 лева до 1000.00 лева - минималната погасителна вноска била 60.00 лева. При усвоен кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева - минималната погасителна вноска била 120.00 лева. При усвоен кредитен лимит в размер от 2000.01 лева до 3000.00 лева - минималната погасителна вноска била 180.00 лева. При усвоен кредитен лимит в размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева минималната погасителна вноска била 240.00 лева. При усвоен кредитен лимит в размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева - минималната погасителна вноска била 360.00лева. При усвоен кредитен лимит в размер от 6000.01 лева до 8000.01 лева - минималната погасителна вноска била 480.00 лева.

Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчисляван при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасявал на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Следвало да бъде взето предвид, че не се изготвял погасителен план за договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращят кредит (подобно на овърдрафта), което е в пряка връзка с неговия характер. Револвиращият кредит бил кредит, отпуснат до размера на договорен лимит, при който правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановявало за всяка погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението между 3 страните се запазвало, без да било необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. По този начин погасената част от главницата била достъпна за усвояване от кредитополучателя, поради което този вид кредити се наричали отворени кредити. Тъй като не било известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не били известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на погасяване, то не бил фиксиран и размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният падеж, който бил в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване. От изложеното следвало, че револвиращият кредит се погасявал без погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата, които постъпвали по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново можели да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта било изискуемо, предвид правилото, закрепено в чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че длъжникът изпадал в забава и без покана, като въпреки това кредиторът бил изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 05.07.2019 г.

Сочи, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника, бил в общ размер на 1694.13 лева. На 01.11.2018г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана. След блокиране на картата, ответникът направил шестнадесет доброволни плащания на обща стойност 321.08 лева. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 от ГПК в Районен съд – Карлово, дължимите суми по договор за потребителен паричен кредит № CARD-15624475, били както следва: 1462.87 лева - главница; 181.08 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 04.07.2019г.; 50.18 лева - мораторна лихва за периода от 04.07.2019г. до 22.01.2021г., законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари 4 съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на Районен съд - Карлово „*** П.П.Ф.“ С.А. била уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч.гр.д. № 128/2021г. заповед за вземане, което обуславяло правния интерес на „*** П.П.Ф.“ С.А. от предявяване на настоящата искова претенция.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземането по договор CARD-15624475, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 128/2021 по описа на КрлРС, а именно: 1462.87 лева - главница по договора за кредит; 181.08 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.11.2018г. до 04.07.2019г.; 50.18 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 04.07.2019 до 22.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира за направените разноски по заповедното и исковото производство.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване ш препис от същия на ответната страна. Банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума: IBAN: ********, ******, *** П. C.A. - клон С..

Ответникът - М. М. Ч., представлявана от назначения й по реда на чл. 47 от ГПК особен представител - адв. Р. Г. счита иска за допустим, като по основателността му съдът ще се произнесе със съдебния си акт. Въпреки 5 усилията, които е положила да се свърже с ответницата по делото, това не се е случило. Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 128 /2021г. по описа на Районен съд – Карлово и ще се ползва от доказателствата на ищцовата страна.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е прието ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на КрлРС, от което се установява, че със Заповед № 65/28.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК разпоредено, длъжникът – М. М. Ч. да запрати на кредитора (ищец по настоящото производство) следните суми: 1462.87 лева - главница по договора за кредит; 181.08 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.11.2018г. до 04.07.2019г.; 50.18 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 04.07.2019г. до 22.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 25.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и 33.83 лева разноски по делото за заплатена държавна такса и 50.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Поради връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца е указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок, което своевременно е изпълнено. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на процесните суми.