Решение № 493 от 08.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Велико Търново, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234100500669 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Жалбоподателят Д. А. С. чрез подадената от пълномощника й адв. С. Ч. обжалва постановление от 07.08.2023 година по изп. дело № 20237260400045 по описа на Д.Б., рег. № 726 на КЧСИ, с което се атакува определеното и прието като направени от взискателя разноски за адвокатско. Следвало разноските да бъдат намалени на 200 лв., тъй като адвокатът на взискателя бил подал само молба за образуване на изпълнителното дело и това било минималното възнаграждение според Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Намира адвокатския хонорар в по-висок размер за несъответстващ на фактически извършените правни действия от страна на процесуалния представител на взискателя. С оглед това жалбоподателят отправя искане към съда да постанови решение, с което да отмени постановлението от 07.08.2023г. на ЧСИ Д.Б. относно разноските и да намали същото на 200 лв.

Взискателят ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ............. гр. София чрез пълномощник адв. М.Г е подал писмен отговор в предвидения от закона срок. Оспорва жалбата като неоснователна.

Сочи, че определеното възнаграждение за осъществената защита по изпълнителното дело е определена в размер на 358,91 лв., съобразно наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, чл. 10, т. 1 и т. 2 вр. чл. 7, ал. 2. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима като подадена в срок и отговаряща на изискванията на закона. Намира 1 жалбата за неоснователна. Излага мотиви, че определените разноски за адвокатско възнаграждение са определени така както са договорени между страните по договора за правна защита и съдействие и не се явява прекомерно, тъй като е в предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:

Изпълнителното дело № 45/2023 година по описа на ЧСИ Д.Б., рег. № 726 при КЧСИ е образувано въз основа на представен от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ............. гр. София чрез пълномощник адв. М.Г изпълнителен лист, издаден на 21.05.2018 година по гр.д. № 9337/2014г. на СГС въз основа на влязло в сила решение, за присъдената в полза на взискателя сума от 2891,75 лв. – разноски по делото, против длъжниците Р. Н.

Станчев и Д. А. С.. Делото е образувано на 25.05.2023 година. Длъжникът Д. А. С. е получил покана за доброволно изпълнение на 25.07.2023 г., а самата покана е с изходящ номер 5484/20.07.2023 година., в която е посочено задължението, ведно с разноските по изпълнителното дело. На 31.07.2023година длъжникът С. чрез адв. Ч. подава молба чрез която прави възражение за прекомерност на претендираните от взискателя разноски и моли същите да бъдат намалени. С постановление от 07.08.2023година ЧСИ Д.Б. по изп. дело № 45/2023година е оставил без уважение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е приел, че адвокатското възнаграждение е в рамките на предвидените размери в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения от 2004г.

В изпълнителното дело са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 3654 от 10.05.2023 година, сключен между адв. М.Г и ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ............. гр. София в който е договорено възнаграждение общо в размер на 358,91 лв. платено авансово и в брой.

При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:

Разглежданата жалба е насочена срещу постановление от 07.08.2023г., с което е ЧСИ е оставило без уважение възражението на длъжника С. по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от взискателя и с оглед ТР № 3 от 10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, следва да бъде прието, че същата е допустима и следва да бъде разгледана и съдът да се произнесе по наведените в нея оплаквания.

Разгледана по същество жалбата, с която се оспорва размера на разноските, които длъжникът следва да заплати на взискателя и е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнителното са за сметка на длъжника, освен в предвидените в закона изключения, каквито в случая липсват.

Неоснователно е възражението, че разноските в посочения размер се явяват прекомерни, 2 поради това, че освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело процесуалния представител на взискателят не бил извършил други правни действия.

Взискателят се представлява в изпълнителния процес от адв. М.Г, за което е представено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2023 година. Обемът на правната защита и съдействие е изрично определен като подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по изпълнителното дело. Видно от Договора адвокатското възнаграждение е определено в размер на 358,91 лв., което е в съответствие с действащите норми на Наредба № 1 от 09.07.2004 година към датата на образуване на делото и подписването на договора за правна защита и съдействие между взискателя и адв. Гочев. Уговореното възнаграждение е реално заплатено, за което съдът прави извод от вписаното в документа изявление, че договореното възнаграждение в размер на 358,91 лева е платено авансово и в брой. В случая така представения договор представлява и разписка за извършеното плащане в брой. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК направено от длъжника. Договореното и платено адвокатско възнаграждение не надвишава предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 година минимално възнаграждение и макар конкретното изпълнително дело да не се отличава с фактическа и правна, то адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно. Неоснователно е и направеното от жалбоподателя възражение относно липсата на осъществени каквито и да било действия от страна на пълномощника по изпълнителното дело с цел оказване на правна защита и съдействие на взискателя. Напротив в подадената молба за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил изпълнителния способ за принудителното събиране на дълга.

Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. А. С. с ЕГН ********** с адрес село Кесарево, община Стражица, област Велико Търново, ул. ................ подадена чрез пълномощник адв. С. Ч. против постановление от 07.08.2023 година по изпълнително дело № 220237260400045 по описа на ЧСИ Д.Б., рег. № 726 към КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4