Решение № 4 от 16.01.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Ямбол, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. С.а при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно наказателно дело № 20252300600450 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подс.Д. Д. Д., депозирана чрез защитника му – адвокат от АК-****, срещу Определение постановено на 29.10.2025 г. по НОХД № 54/2025 г. по описа на Районен съд Тополовград в частта му, с която на основание чл.383 ал.2 във вр. с чл.306 ал.1 т.1 от НПК , във вр. с чл.343б, ал.5, вр.ал.1 от НК съдът е присъдил в полза на Държавата равностойността в размер на 80 000 лева на управляваното от подсъдимия моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег.№ *******, собственост на „*** *** **“ ЕООД, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, т.к. определената равностойност на МПС била завишена по размер.

Претендира се изменение на определението в атакуваната му част чрез намаляване размера на равностойността на автомобила.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на въззивната частна жалба и като такава да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното определение.

1

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и със защитника си-адвокат, чрез който поддържа въззивната жалба. На изложените в жалбата основания се прави искане за изменение на обжалваното определение чрез намаляване на размера на сумата, определена като равностойност на управляваното от подсъдимия МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. В допълнение към изложените в жалбата основания за изменение на определението защитникът изтъква, че определението на районния съд противоречи на правото на Европейския съюз и на задължението на националните съдилища да го прилагат и по-конкретно противоречи на принципа на пропорционалността, възведен с Хартата на основните права на ЕС, съгласно който тежестта на наказанието трябва да бъде съразмерна с извършеното престъпление.

Окръжен съд Ямбол след като съобрази становищата на страните и след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, намира следното:

Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК. Разгледана по същество същата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

Производството пред районния съд е преминало по реда на глава XXIX от НПК.

С определение № 103/29.10.2025 г. по НОХД № 54/2025 г. РС-Тополовград е одобрил споразумение, с което подсъдимият Д. Д. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 11:55 часа в гр.***** по ул.“****“ до № ** е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег.№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,65 на хиляда, установено по надлежния ред с физикохимическа експертиза за алкохолна проба кръв – протокол № **/**.**.**** г. на сектор НТЛ при ОДМВР – Хасково, поради което и на основание чл.343б, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 10 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за срок от 3 години.

На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 10 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето, през което е бил лишен по административен ред да упражнява това свое право, считано от **.**.**** г.

Присъдени са направените по делото разноски.

Определението е влязло в сила на 29.10.2025 г.

С определение, постановено на 29.10.2025 г. по НОХД № 54/2025 г. по описа на Районен съд Тополовград на основание чл.383 ал.2 във вр. с чл.306 ал.1 т.1 от НПК , във вр. с чл.343б, ал.5, вр.ал.1 от НК е присъдена в полза на Държавата равностойността в размер на 80 000 лева на управляваното от подсъдимия моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег.№ *******, собственост на „*** *** **“ ЕООД, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Със същото 2 определение съдът се е произнесъл и по взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“ като я е отменил.

Предмет на въззивна проверка е посоченото определение в частта му относно приложението на разпоредбата на чл.343, ал.5 вр.ал.1 от НК.

Съдът намира определението в обжалваната му част за неправилно като постановено при нарушение на процесуалните правила.

Видно от материалите по делото, първият съд е приложил разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК в процедурата по чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Съгласно ал.2 на чл.306 от НПК, в случаите на ал.1, т.1-3 на чл.306 от НПК съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения. Въпреки това, открито съдебно заседание с призоваване на осъдения съдът не е провел.

Настоящата съдебна инстанция намира, че като е постановил обжалваното определение, без да е провел публично съдебно заседание в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, първоинстанционният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на осъденото лице, т.к. по този начин му е било отнето правото в открито заседание и при условията на състезателност между страните да оспори оценителната експертиза и евентуално да докаже претендирания от него по-нисък размер на присъдената сума, представляваща равностойността на управляваното от него МПС.

С оглед горното, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, определението в обжалваната му част като неправилно, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане по приложението на чл.343б, ал.5 от НК от друг състав на първоинстанционния съд.

За пълнота и доколкото в обстоятелствената и диспозитивна част на обжалваното определение не е посочен субекта в чиято тежест е поставена отговорността по чл.343б, ал.5 от НК, следва да се отбележи необходимостта при новото разглеждане на делото и при евентуалното присъждане на сума, съставляваща равностойността на процесното МПС, първият съд да бъде максимално прецизен при посочване на субекта, на когото тя ще се присъди в тежест.

С оглед горното, Окръжен съд Ямбол

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение постановено на 29.10.2025 г. по НОХД № 54/2025 г. по описа на Районен съд Тополовград в частта му, с която на основание чл.383, ал.2 във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.343б, ал.5, вр.ал.1 от НК съдът е присъдил в полза на Държавата равностойността в размер на 80 000 лева на управляваното от подсъдимия Д. Д. Д. моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег.№ *******, 3 собственост на „*** *** **“ ЕООД, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане по приложението на чл.343б, ал.5 вр.ал.1 от НПК от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Ямбол, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. С.а при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно наказателно дело № 20252300600450 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подс.Д. Д. Д., депозирана чрез защитника му – адвокат от АК-****, срещу Определение постановено на 29.10.2025 г. по НОХД № 54/2025 г. по описа на Районен съд Тополовград в частта му, с която на основание чл.383 ал.2 във вр. с чл.306 ал.1 т.1 от НПК , във вр. с чл.343б, ал.5, вр.ал.1 от НК съдът е присъдил в полза на Държавата равностойността в размер на 80 000 лева на управляваното от подсъдимия моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег.№ *******, собственост на „*** *** **“ ЕООД, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, т.к. определената равностойност на МПС била завишена по размер.

Претендира се изменение на определението в атакуваната му част чрез намаляване размера на равностойността на автомобила.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на въззивната частна жалба и като такава да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното определение.

1

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и със защитника си-адвокат, чрез който поддържа въззивната жалба. На изложените в жалбата основания се прави искане за изменение на обжалваното определение чрез намаляване на размера на сумата, определена като равностойност на управляваното от подсъдимия МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. В допълнение към изложените в жалбата основания за изменение на определението защитникът изтъква, че определението на районния съд противоречи на правото на Европейския съюз и на задължението на националните съдилища да го прилагат и по-конкретно противоречи на принципа на пропорционалността, възведен с Хартата на основните права на ЕС, съгласно който тежестта на наказанието трябва да бъде съразмерна с извършеното престъпление.

Окръжен съд Ямбол след като съобрази становищата на страните и след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, намира следното:

Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК. Разгледана по същество същата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

Производството пред районния съд е преминало по реда на глава XXIX от НПК.