Определение № 247 от 22.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. София, 22.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно частно наказателно дело № 20251100600159 по описа за 2025 година Производството е по реда на 243, ал. 7-8 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Розалин Вучков, особен представител на А.

С. М., срещу Определение № 3097 от 08.08.2024 г. по НЧД № 10899/2024 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, с което съдът е потвърдил постановление на СРП от 05.04.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 230 ЗМК1300/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 31436/2022 г. по описа на СРП.

В депозираната частна жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение на СРС. Твърди се, че преценката на съда за липса на обществена опасност на поведението на св. С. М.а е необоснована и противоречи на доказателствата по делото. Изложено е, че оставянето на детето без надзор създава реална опасност за физическото и моралното му развитие, което е ключов състав на престъплението по чл. 182, ал. 1 НК.

Твърди се, че от свидетелските показания се установява, че детето е оставено в незащитена среда, което е наложило намесата на полиция и социални служби.

Изложено е, че не са разпитани всички свидетели, които са можели да установят обективната истина по случая. Релевирани са доводи, че прокуратурата и съдът не са отчели, че въпреки обезопасяването на комплекса с ограда и бариера, както и наличието на охрана, оставянето на детето без 1 постоянен надзор, дори за кратък период, представлява значителен риск за последното. Твърди се, че е нарушено правото на защита на пострадалия, доколкото прокурорът е възпроизвел идентична фактическа обстановка с изложената такава в първоначалното му постановление за прекратяване на наказателното производство. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение на СРС, като отмени и постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, като върне делото на прокуратурата за извършване на допълнителни действия по разследването.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, в контекста на релевираните в жалбата доводи, и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, подадената жалба се явява основателна по следните съображения:

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, частично различаваща се от възприетата такава от прокуратурата в постановлението от 05.04.2024 г. и от първостепенния съд в атакуваното определение, а именно:

Към 22.05.2022 г. свидетелката С. М.а сама отглеждала 6-годишния си син А. С. М. (роден на **** г.), като за това, в някои случаи й помагала нейната майка – св. М.Г..

На 22.05.2022 г. св. С. М.а и детето й А. М. се намирали в затворен жилищен комплекс, в който живеели, находящ се в гр. София, ул. ****.

Същите били посетени от св. В.Ш., който видял детето, което играело на детската площадка, изградената в двора на комплекса и пред входа на блока, в който живеели.

В неустановен по делото час на същата дата свидетелката С. М.а оставила сина си А. М. сам на детската площадка заедно с други играещи си деца, като отишла на неустановено по делото място. Малко преди 21.30 часа на 22.05.2022 г. детето А. М. установило, че майка му не е в апартамента им на 5ия етаж и потърсило съседите им сем. Г. (свидетелите Я.Г. и П.Л.-Г.), които 2 познавал добре и живеели в апартамента под тях на ет. 4. Казал им, че майка му я няма и цял ден не бил ял и пил вода. Свидетелите Г. нахранили детето и потърсили неколкократно майка му в апартамента й, като не я намерили. След това последните започнали да търсят вариант да се свържат с майката на св.

М.а - св. М.Г., която живеела в с. Писменово, община Приморско. Същите писали в приложение „Вайбър“ на св. В.Ш., като му предали, че А. М. е при тях, тъй като не може да намери майка си, добре е, нахранен е и спял заедно със сина им. Свидетелят Ш. през това време пътувал до гр. Брюксел, Белгия, като след кацането на самолета му, последният включил телефона и интернета си и видял изпратеното му от св. Г. съобщение. Последният се обадил на св. С.

М.а, но не успял да се свърже с нея, като последната му върнала обаждане след около 15 минути. В разговора помежду им, св. Ш. й обяснил, че синът й се намира при семейство Г., добре е и е легнал да спи, поради което последната взела решение да вземе детето си на сутринта.

През това време свидетелите Г. се свързали с майката на С. М.а - св. Г., и се разбрали с нея да й предадат детето на другия ден. На сутринта св. С. М.а отишла пред дома на съседите си сем. Г. и почукала на вратата им, а те, с оглед уговорката с бабата на детето, не й отворили и не отговорили на позвъняванията й. Поради това св. С. М.а се обадила на тел. 112 и потърсила съдействие от полицията, като на адреса били изпратени и пристигнали полицаи и служители на Агенция „Социално подпомагане”. В същото време на място пристигнала и бабата на детето - свидетелката М.Г., която подписала декларация и взела детето със себе си.

По случая било образувано досъдебно производство № 230 ЗМК1300/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 31436/2022 г. по описа на СРП с постановление от 29.07.2022 г. на прокурор от СРП за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 22.05.2022 г., в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. ****, било оставено лице, намиращо се под родителски грижи, без надзор и с това е създадена опасност за неговото физическо развитие.

Видно от назначената и изготвената в хода на досъдебното производство КСППЕ на св. С. П. М.а, се установява, че същата е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

С постановление от 05.04.2024 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

3

24, ал. 1, т. 1, пр. 1-во НПК, прокурор от СРП е прекратил наказателното производство по ДП № 230 ЗМК-1300/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр.

№ 31436/2022 г. по описа на СРП, водено за извършено престъпление по чл.

182, ал. 1 НК, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер.

Посоченото постановление на СРП било потвърдено с Определение № 3097 от 08.08.2024 г. по НЧД № 10899/2024 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, който в мотивите си приел, че разследваното деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна, като освен това обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 182, ал. 1 НК, са били засегнати в ниска степен.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали: показанията на свидетелите П.Л.-Г., Я.Г., М.Г., Д.И., В.Ш., Д.О., Д.В. и С. М.а, справка от Дирекция „Национална система“-112, справка от НИМХ, справка от ОПП-СДВР и заключението на КСППЕ.

Въззивният съдебен състав счита, че атакуваното определение на СРС, както и потвърденото с него постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство, се явяват незаконосъобразни и необосновани поради следните съображения:

На първо място, настоящият съдебен състав счита за неправилни съжденията на СРП, с които се солидаризира и контролираната инстанция, че са извършени всички необходими действия по разследването с оглед изясняване на обективната истина по същото. Както е посочил и първоинстанционният съд, в отменителното постановление на СГП от 30.06.2023 г. са дадени конкретни указания на наблюдаващия прокурор от СРП за изясняване на обективната истина по воденото разследване, като същите са били изпълнени само частично. В този смисъл, в хода на досъдебното производство не е била изготвена КСППЕ относно установяване на свидетелската годност на пострадалия А. М., съответно не е проведен и разпит на последния. Въззивният съд счита, че разпитът на малолетния пострадал се явява необходим, доколкото показанията му биха допринесли за същественото изясняване на фактическата обстановка по воденото разследване – в колко часа на 22.05.2022 г. е бил оставен от майка си на детската площадка, кои лица 4 са били с него в този момент, а и след това, какво е заявила майка му относно причината за тръгването й от детската площадка, каква уговорка са имали във връзка с последващото му прибиране, детето ходило ли е впоследствие до апартамента им, влизало ли е в същия и поради каква причина е потърсило съдействие от съседите им от ет. 4. Следва да се посочи, че от показанията на св. Д.О. – служител на Дирекция „Социално подпомагане“-Красно село, се изясняват само част от посочените обстоятелства, заявени й непосредствено от А. М. на 23.05.2022 г. при проведен разговор с последния. В случая обаче показанията на св. Орешкова се явяват производен доказателствен източник, още повече същите са неинформативни за част от правно значимите за правилното решаване на казуса обстоятелства. В този смисъл, въззивният съд счита, че за изясняване на обективната истина по воденото разследване е необходимо изготвянето на КСППЕ по отношение на пострадалия М. и установяване на свидетелската му годност към инкриминираната дата и към момента на експертното изследване, както и неговото психическо и емоционално състояние с оглед преценка на възможността за провеждане на негов разпит, след което същият следва да бъде разпитан непосредствено по реда на чл. 140, ал. 1 и ал. 5 НПК при максимално щадящи условия в специално оборудвано помещение с участието на педагог или психолог.

Настоящият съдебен състав намира за неправилно и позоваването на наблюдаващия прокурор на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, като основание за недопустимост на разпита на малолетния пострадал предвид възможността от повторното му виктимизиране. Следва да се отбележи, че именно в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламенти и на Съвета е регламентирано задължение по отношение на разследващите органи за извършване на индивидуална оценка на пострадалия с цел установяване на специфичните му нужди от защита, което в конкретния случай може да бъде осъществено с изготвянето на КСППЕ и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“.

Същевременно, в чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Директива 2012/29/ЕС са предвидени и конкретни мерки за защита на пострадалите лица в зависимост от техните специфични нужди, които напълно кореспондират по отношение на 5 хипотезата за разпит на малолетни лица с нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 5 НПК.

На следващо място съдът намира за необоснован изводът на СРП, споделен и от първоинстанционния съд, че детето е било оставено в защитена среда, поради което не е имало опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие. Очевидно СРП и СРС са се доверили изцяло на показанията на св. С. М.а, че процесният жилищен комплекс от затворен тип е с 24-часова охрана и бариери, както и че детето е било оставено в присъствието на други родители. На първо място, от показанията на свидетелите Я.Г. и П.Л.-Г. се установява, че в жилищния комплекс има два входа, като единият пешеходен вход е винаги отворен и всяко едно лице може безпрепятствено да влезе/излезе от него. Посочените свидетели са категорични и че, макар и на входа на комплекса да има бариера, покрай същата може да се минава свободно от всяко едно лице, като в комплекса свободно могат да влизат и външни лица. В този смисъл са и показанията на св. Д.В., работила към инкриминираната дата като продавач-консултант в магазин, находящ се в процесния жилищен комплекс. На следващо място не става ясно и от кои доказателствени материали СРП и СРС са обусловили извод, че пострадалото дете е било оставено заедно с други родители. Видно от приложената справка от Дирекция „Национална система 112“-МВР, при подадения на 23.05.2022 г. сигнал от св. С. М.а, последната е заявила, че е оставила сина си сам на детската площадка да си играе с други деца без да се споменават родители или нейни близки. В този смисъл нелогични и правно неиздържани са съжденията, че неустановени по делото деца могат да осъществяват надзор и необходимата грижа по отношение на 6-годишно дете. В този смисъл и за безспорното установяване на посочените обстоятелства е необходимо да се проведе разпит на домоуправител или охранители от жилищния комплекс с оглед установяване на действителното фактическо положение относно достъпа до процесната детска площадка и двора на жилищния комплекс към 22.05.2022 г.