Решение № 1040 от 06.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1040

Стара Загора, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

Членове:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ НИКОЛОВ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА административно дело № 20257240701273 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.72, ал.4, изр. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на П. Д. О., чрез пълномощника адв. К. М. от АК – Стара Загора, против Решение № 311/20.10.2025 г., постановено по АНД № 754/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за задържане на лице УРИ-284зз-236/30.05.2024г., издадена от ст. полицай ППД П. Д. П. при РУ – К., ОДМВР Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, недопустимост и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Касаторът се позовава на постановена и влязла в сила оправдателна присъда по воденото срещу него наказателно производство с идентично обвинение и за същия случай, като настоява съдебният акт на наказателния съд да не е съобразен от районния съд в настоящото производство. Счита, че е отсъствало насилие и неправилно в обжалвания съдебен акт е прието обратното. Постановяването на оправдателна присъда, според касатора, определя всички предходни действия на органите на МВР за незаконни и съставляващи основание за търсене на обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ. В съдебно заседание и в писмена защита доводите се поддържат и допълват с объркан номер на процесната заповед, с факти относно часа на задържане на жалбоподателя 2,30 ч. през нощта, и часа на връчване на заповедта 4,35 ч., неяснота в основанията за задържане на лицето, липсата на снет на технически носител и на хартия запис от патрулния автомобил. Т. О. да е държан на [улица] мин. без обяснение защо е необходимо, линейка за пострадалото лице е повикана от полицаите, но следи от насилие върху К. К. според касатора е нямало. Дадената правна квалификация в заповедта за задържане е намерена за некоректна. Настоява да е отсъствало домашно насилие и поради това жалбоподателят е оправдан от районния съд, съответно и арестът се явява изначално незаконосъобразен. Отсъствието на престъпление отрича да е налице и административно нарушение. Сочи непълнота в мотивите на районния съд, тъй като не се основават на установените по делото факти. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо това постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед с присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при Районно управление – К. към Областна дирекция на МВР – Стара Загора – ст. полицай ППД П. Д. П., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна с правен интерес и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството по АНД № 754/2024г. по описа на Районен съд – К. се е развило по жалба на П. Д. О., чрез пълномощника адв. К. М. от АК – Стара Загора, против Заповед за задържане на лице УРИ-284зз-236/30.05.2024г., издадена от полицейски орган при РУ Казанлък, ОДМВР Стара Загора – ст. полицай ППД П. Д. П., с която е постановено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като от фактическа страна задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с наличието на данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК – причиняване на телесна повреда в условия на домашно насилие.

С обжалваното решение Районен съд Казанлък е отхвърлил като неоснователна жалбата по съображения за законосъобразност на оспорената заповед – издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, при съобразяване с целта му.

Решението на Районен съд – Казанлък е валидно, допустимо и правилно.

Оспорената заповед за задържане на лице е постановена в съответствие с нормативно регламентираните изисквания за форма и съдържание на акта. Спазено е изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и заповедта съдържа фактически обстоятелства, въз основа на които е задържано лицето, както и конкретни данни, обосноваващи упражненото правомощие по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Налице са всички задължителни по смисъла на чл.74, ал.2 от ЗМВР реквизити, при посочване както на правното основание за постановяване на задържането – чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, така и фактическото основание за издаването на заповедта – данни за извършено от престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК – „причинява телесна повреда в условия на домашно насилие“. Нормата на чл. 74, ал.2 от ЗМВР е специална и не изисква в текста на заповедта по чл.72, ал.1 от ЗМВР да са описани конкретните фактически обстоятелства на престъплението, наличието на данни за извършването на което представлява фактическо основание за издаването на заповед за задържане. След като полицейският орган е мотивирал заповедта с обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната предпоставка за издаването й, следва да се приеме, че е изпълнено законовото изискване за посочване на основанието за постановеното задържане, както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд. Нечетливият номер на заповедта, изяснен в хода на съдебното дирене като УРИ-284зз-236/30.05.2024г., не обуславя различен извод. Извън съмнение са фактите за издаването й, като индивидуализацията е видна освен от посочения номер, издател и съдържание, така също от административната преписка. Мотиви към същата съставляват и приложените в преписката документи, удостоверяващи сигнала, по който е извършена проверка, констатациите на посетилите дома на К. К. полицейски служители, техните непосредствени впечатления за състоянието на това лице, наличието на телесни увреждания, както и поведението на жалбоподателя. Видно от съдържанието на заповедта същата е издадена в 2,44 ч. на 30.05.2024 г. при отказ на О. да я подпише, удостоверен с подписа на един свидетел. Връчен е препис от заповедта на същата дата в 4,35 ч. Предвид освобождаването на задържаното лице в 17:00 ч. на същата дата, е видно, че задържането не надхвърля нормативния лимит до 24 часа.

Обжалваната заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Заповедта е основана на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането по реда и на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни за неговия евентуален извършител – задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. В случая, както правилно е приел районният съд, от събраните по делото доказателства се установява наличието на данни, обективно сочещи, че към момента на задържането са съществували фактически обстоятелства, релевиращи предположение, че жалбоподателят е вероятен извършител на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК. Съответни на константната съдебна практика са и съображенията, че за прилагането на задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето - мярката по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР способства разкриването на извършени престъпления, като въпросът дали е извършено конкретно престъпление, каква е неговата прецизна правна [жк], дали е доказано извършването му от задържаното лице, е предмет на наказателно производство и крайния акт, с който то приключва. За преценка материалната и/или процесуалната законосъобразност на оспорената заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е ирелевантно дали впоследствие П. О. е бил привлечен като обвиняем, дали срещу него е образувано производство по ЗЗДН, респ. как са приключили тези производства и дали е оправдан по обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК, във връзка с което е осъществено задържането. Доколкото за налагането на ПАМ е достатъчно да са налице данни, обосноваващи предположението за вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към неговото извършване, а в случая от доказателствата по преписката без съмнение се установява наличието на данни към момента на задържането, навеждащи към обосновано предположение, че има вероятност лицето да е участник в инкриминираното деяние, обоснован е изводът на съда, че упражненото от полицейския орган правомощие за прилагане на ПАМ - задържане за срок до 24ч., е в съответствие с нормативно регламентираните изисквания и при наличието на материално правното основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни и касационната инстанция препраща към тях на основание на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Задържането по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, която в зависимост от конкретния случай би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, или за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу вероятния извършител. В случая приложената с обжалвания административен акт ПАМ е насочена към преустановяване на извършването на престъпление и към създаване на условия за предприемане и безпрепятствено провеждане на последващи процесуални действия по разследване срещу вероятния извършител на престъпление, поради което заповедта се явява постановена и в съответствие с целта на закона, както правилно е приел първоинстанционният съд. Спазен е и регламентираният в чл.6 от АПК принцип на съразмерност при упражняването на административните правомощия – приложеното ограничение по чл.72, ал.1 от ЗМВР е съразмерно и оправдано с оглед необходимостта от постигането целта на закона. С осъщественото задържане в рамките на около 14 часа и 16 минути, е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел с прилагане на ограничителната мярка да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Противно на твърдяното от касатора, нито заповедта за задържане, нито потвърждаващото я съдебно решение, са в противоречие с постановена оправдателна присъда, която не е била обжалвана и е влязла в законна сила.

Обжалваното в настоящото производство решение на районния съд е основано на приобщените от административната преписка и в хода на съдебното дирене доказателствени източници, които установяват следните факти: На 29 срещу 30.05.2024г. след полунощ ответният полицейски орган и негов колега – свид. С. А. М. са изпратени след сигнал на ЕЕН 112 за нападната от бившия си приятел жена на адрес в [населено място]. При пристигане установили лице, което избягало, както и пострадала жена с видими следи от упражнено насилие /хематоми на двата крака/ уплашена, стресирана и разстроена. Извикан е екип от ФСМП Казанлък, който е установил телесни увреждания. Полицейските служители настигнали избягалото лице и го установили като жалбоподателя, след което последният е задържан за срок до 24 часа в РУ Казанлък, за което е издадена процесната заповед за задържане на лице. Тези факти не са в противоречие с описаните в мотивите към решение № 123/08.04.2025 г. по АНД № 116/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, коректно възпроизведени от първоинстанционния съд в обжалвания понастоящем съдебен акт. Различният предмет на административното и наказателното производство и неидентичните предпоставки, при които се реализира административното правомощие по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и произнасянето на акт по същество, финализиращ наказателното производство, сочат неоснователност на съображенията на касатора за изначална незаконосъобразност на ареста на жалбоподателя по реда на ЗМВР след оправдаването му по наказателното дело.