Решение № 78 от 12.05.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Харманли, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20255630100344 по описа за 2025 година

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

Ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Витоша, *****, чрез пълномощник адв. Н. К. АК Стара Загора твърди, че на 12.II.2018г. между „Обединена Българска Банка“ АД и ответника А. Н., бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който Кредиторът предоставил на длъжника кредит в размер на 15 210лв.(7776.76евро) Сочи се, че съгласно договора, кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 96 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 10.II.2026г.

Твърди се, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. Поради неизпълнение на договора (пълно или частично неплащане на две погасителни вноски) кредитът станал предсрочно изискуем, което на основание чл.19 от Договора, породило правния интерес от съдебно претендиране на паричното задължение.

В исковата молба се сочи, че на 31.I.2018г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и сключени към него Анекс № 3 от 05.ХII.2019г. и Анекс № 4 от 04.I.2021г. между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК **** и ищцовото дружество „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК ****, по силата на който задължението на ответника Н., произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 12.II.2018г., било изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закон за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

На 12.VI.2024г. уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес. Съгласно приложено изрично пълномощно „Иванов и Денев -Адвокатско дружество“ било упълномощено от „Обединена Българска Банка“ АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка.

1

Твърди се, че писмото било получено лично от ответника Н. на 23.VII. 2020г.

Процесуалния представител на ищеца, моли на основание чл.235 ал.3 ГПК, съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. Сочи се, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото имал възражения в тази насока.

В исковата молба се твърди, че на 07.ХII.2020г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД, пристъпил към принудително събиране на вземанията си по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 12.II.2018г., чрез подаване на Заявление до Районен съд Харманли срещу Кредитополучателя - А. М. Н., за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 1395/ 2020г.

Претендирала се сумата от 4 201.94лв., от които: Главница- 3 500лв. - частично претендирана главница; мораторна лихва - 701.94лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 10.VII.2018г. до 07.ХII.2020г. включително (падежирали вноски).

Сочи се, че въз основа на Изпълнителен лист, издаден от Районен съд Харманли на 21.ХII.2020г., длъжникът А. Н. бил осъден да заплати на „ЕОС Матрикс" ЕООД сумата в размер на 4 201.94лв., от които: главница -3 500лв. и мораторна лихва - 701.94лв. , както и разноските по делото. Образувано било изпълнително дело 2091/ 24г. при ЧСИ Николета Кавакова.

В исковата молба се твърди, че поради непогасяване на дължимите суми ищцовото дружество пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Харманли за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 18.ХII.2024г. Въз основа на него било образувано частно гражданско дело № 1377/2024г., по което била издадена Заповед за парично изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на заявителя, със съобщение връчено на 25.II.2025г., била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането.

Пълномощника на ищеца твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не било осъществено. Не било налице и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.

Изложеното в исковата молба обосновало правния интерес у ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция - за установяване на вземането по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 12.II.2018г. за сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1377/2024г. на PC Харманли.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че А. М. Н. ЕГН ********** от гр. Харманли, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК **** - гр. София, сума в размер на 4 700.03лв.(2403.09евро), от които:

- главница - 3500лв., представляваща част от останалата несъдебна главница по договора в размер на 11 249.51лв. ; лихва за забава - 1 200.03лв., дължима за претендираната главница за периода от 10.Х.2021г. (дата на забава), до дата на подаване на заявлението в съда, дължими по Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5097114 от 13.VI.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на разноски, както в заповедното, така по настоящото производство.

С молба вх. № 72/06.І.2026г. и вх.№ 1903/05.ІІІ.2026г. процесуалния представител на ищцовото дружество е прецизирал петитума на иска и е конкретизирал претендираните суми, като същите са превалутирани.

С Определение постановено в съдебно заседание на 14.ІV.2026г., съдът е допуснал поисканата промяна на на петитума на иска в следния смисъл:

„Моли се съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че А. М.

Н. ЕГН ********** от гр.Харманли, дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД ЕИК **** - гр. София, сума в размер на 2 403.09 евро (4 700.03лв. от които:

2

- главница – 1 789.52 евро (3 500лв.), представляваща част от останалата несъдебна главница по договора в размер на 5 751.78 евро (11 249.51лв.);

- лихва за забава – 613.57 евро (1 200.03лв.), дължима за претендираната главница за периода от 10.Х.2021г. /дата на забава/ до дата на подаване на заявлението в съда, дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 12.ІІ.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.“

Ответника А. М. Н., не е открит на установените по делото адреси и не и е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл.47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 498/ 02.VII.2025г. за особен представител на ответника е назначен адв. П. В. Каснакова - Димитрова при АК Хасково.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в които е изразено становището, че предявения иск е процесуално допустим.

В отговора на исковата молба се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от кредитора, като установеното в чл.99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане било възникнало между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично било въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).Само това уведомяване би могло да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и би могло да обезпечи точното изпълнение на задължението му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 от ЗЗД.

Особения представител на ответника оспорва твърденията в исковата молба, че уведомлението за цесия е изпратено на кредитора на 12.VI.2024г., на посочения в договора адрес, като писмото било получено лично от кредитора на 23.VII.2020. Сред представените с исковата молба приложения, липсват такива доказващи получаването на уведомление за цесия с изх.№3906/22.VII.2020г., изпратено на 12.VI.2024г. От приложеното известие за доставка за получаване на пощенска пратка било видно единствено, че на 23.VII.2020г. ответника Н. бил получил пощенска пратка от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, но не и от стария кредитор (цедента) - „Обединена Българска Банка“ АД.

Сочи се, че съгласно съдебната практика, правно релевантно за действието на цесията било единствено съобщението до длъжника - извършено от цедента, но не и съобщението изпратено от цесионера (Тълкувателно решение №1 от 11.ХI.1954г на ОСГК на Върховния съд и Решение № 123 от 24.VI.2009г на ВКС, II т.о., постановено по т.д. №12/ 2009г.)

Назначения особен представител сочи, че видно представените доказателства до настоящия момент прехвърлянето на вземането не е съобщено по никакъв начин на ответника и дори ищецът да направи такова уведомление, в качеството си на упълномощено лице, в настоящото производство, то това уведомление нямало обратно действие, поради което, при завеждане на заповедното производство ищецът не е бил легитимиран кредитор, за да предяви иска по чл.410 от ГПК и на практика е предявил чужди права - т.е. иска е процесуално недопустим е.

С отговора на исковата молба не се оспорва, че на 12.II.2018г. в гр. Харманли е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена българска банка“ АД ЕИК ****, в качеството на Кредитор и А. М. Н. ЕГН ********** в качеството на Кредитополучател, по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 15 210лв.(7781.86евро), с краен срок на погасяване 10.II.2026г., като кредита бил усвоен съгласно уговореното.

Не се оспорва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.I.2018г. „Обединена Българска Банка“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество възмездно вземането по горепосочения договор.

3

Сочи се, че за успешното провеждане на установителния иск с правно основание чл.415 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже освен факта, че е приобретател по силата на договор за цесия на вземане на цедента срещу ответника, още и съществуването и изискуемостта на същото. За основателността на предявените искове, ищцовото дружество следвало да установи настъпването на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства .

Особения представител счита че, предявената претенцията е изцяло неоснователна - поради липсата на посочен начален и краен период на задължението и в тази връзка е направено възражение за погасяване на вземането по давност. Предвидената в закона давност била изтекла с оглед обстоятелството, че до настоящия момент старият кредитор не бил съобщил на ответника за извършеното прехвърляне на вземането и същото не е породило целените правни последици. По делото липсвали ответника да е бил информиран и да е дал съгласия задължението му да бъде прехвърляно на трети лица.

Образуваното от ищеца заповедно производство не било прекъснало давността, тъй като ищецът не бил правно легитимиран кредитор, за да предяви претенцията по съдебен ред. По делото нямало представени никакви доказателства, а и липсвали твърдения за предприети от ищеца действия, които да са прекъснали или спирали давността.