Присъда № 15 от 23.05.2024, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 15/23.05.2024 г. по НЧХД № 354/2023 г. по описа на Районен съд- *****, 5-ти състав.

Производството се образува по подадена частна тъжба на Д.Н.Д., ЕГН:********** срещу П.А.А., ЕГН:*****, с твърдения за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

По делото се конституира като граждански ищец Д.Н.Д. е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от частния тъжител неимуществени вреди, причинени от подсъдимия, вследствие на нанесена лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В о.с.з. частният тъжител поддържа изцяло тъжбата чрез своя повереник. Счита, че подсъдимият е извършител на инкриминираните деяния, поради което следва да бъде признат за виновен. Моли се и за уважаването на предявения граждански иск.

Подсъдимият в о.с.з. посочва, че удря само един шамар на частния тъжител.

В последната си дума подсъдимият заявява, че счита, че не е виновен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13, чл. 14, чл.18 и 19 НПК и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Частният тъжител Д.Н.Д. и подсъдимият П.А.А. са съседи и живеят в гр. **** на ул.

*****.

Вечерта на 02.08.2023 г. подсъдимият се намира в своя дом заедно със съпругата си – св. Д.П. и сина си св. А.П.А.. Семейството се събира да се почерпи с други свои роднини – св. А.П.Д.-негова леля, св. П.М.А.-негов братовчед и др. Частният тъжител също се намира в своя дом, в двора, на по бира със свои приятели – св. Я.К.Д., св. П.Б.Г. и св. П.И.П..

След стъмняване, преди 22.00 ч. в дома на подсъдимия се пуска музика с голяма сила на звука, която се чува от съседните къщи. Това подразва тъжителя, който оставя своите приятели и около 10.00 ч. излиза от двора и отива на тротоара пред къщата на подсъдимия.

Тогава хваща твърд предмет, неустановен с точност по делото – подобен на част от тухла или камък, намиращ се на купчина от строителни материали на пътя и го хвърля към един от прозорците на къщата на подсъдимия. Подсъдимият и роднините, с които се е събрал чуват удара от счупеното стъкло и излизат на врата на къщата на втория етаж, която гледа към двора. В този момент тъжителят започва да обижда подсъдимия. Това провокира подсъдимия от излезе от дома си и да се насочи към тъжителя. Последният през това време е на пътя, взима втори твърд предмет, на който не се установява точния му вид - керемида или тухла, и го хвърля към подсъдимия. Последният успява да избегне удара, достига тъжителя и му нанася два-три удара по главата с дясната ръка, вследствие на което тъжителят пада на земята и удря лакътя си. Това се случва до входната врата на оградата на подсъдимия. През това време приятелите на тъжителя, след като чуват женски писъци, излизат навън, на пътя.

Св. П.И.П. и св. П.Б.Г. първи стигат до подсъдимия и частния тъжител разтървават ги, изправят пострадалия от земята и го прибират в дома му. На светло приятелите на тъжителя констатират, че лявото му око, под скулата, е надуто, едната ръка с охлузвания и кръв, а тениската – скъсана.

Пострадалият подава сигнал на телефон 112, вследствие на което на място пристига полицейски патрул от свидетелите П.К.П. – служител в У-***** и Ж.Н.Ж. – служител в У****. Служителите констатират, че прозорецът на къщата на подсъдимия е счупен. След това св. П.К.П. съставя протокол за полицейско предупреждение, както на тъжителя, така и на подсъдимия. Полицейският служител съставя и трети предупредителен протокол с 1 адресат подсъдимия да не се нарушава забраната за силна музика след 23.00 ч.

Пострадалият, след инцидента е стресиран, афектиран, уплашен. Посещава същата вечер на 02.08.2023 г. филиала за Спешна медицинска помощ в гр. ****, където му се извършва медицински преглед, след което на 03.08.202 г. посещава МБАЛ ***** за извършване на образно изследване във връзка с нанесените травматични увреждания.

Пострадалият се освидетелства от лекар в отделението по съдебна медицина, като констатациите се обективират в медицинско удостоверение № 928/2023 г., за което пострадалият заплаща сумата от 50.00 лева.

Вследствие на настъпилия инцидент частният тъжител получава следните травматични увреждания: травматичен оток в тилната област на главата; околоочен хематом в ляво; подкожен травматичен хематом в областта на лявата скула и лявата буза; дълбоко ожулване на десния лакът; кръвонасядане в основата на шията в ляво, които в своята съвкупност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Продължителността на оздравителния период за травматични увреждания от този вид е в рамките на 10-15 дни след получаването им. Описаните травматични увреждания не изискват специфична или медикаментозна терапия, като е подходящо използването на обезболяващи лекарствени средства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка, съдът установява вследствие на следните събрани в хода на делото писмени, гласни и веществени доказателствени средства и експертизи – част от обясненията на подсъдимия, дадени устно пред съда; свидетелство за съдимост на подсъдимия; фиш за спешна медицинска помощ; лист за преглед на пациент; медицинско удостоверение № 928/2023 г.; фискален бон за заплащане на медицинска услуга от 50.00 лева; показанията на свидетелите П.К.П., Ж.Н.Ж., Я.К.Д.; частично от показанията на свидетелите П.И.П., П.Б.Г., Д.Б.П., А.П.Д., П.М.А., А.П.А.; изслушване в о.с.з. на аудио запис, предоставен на компакт диск (CD), изготвен от Дирекция „Национална система 112МВР“ към МВР по повод прието обаждане в 22.45 ч. на 02.08.2023 г.; съдебно-медицинска експертиза.

Съдът основава своите фактически констатации на признанията на подсъдимия в о.с.з., който не оспорва факта, че удря частния тъжител. Това частично самопризнание се подкрепя изцяло от събраните гласни доказателства чрез разпита на всички групи свидетели.

Спорният въпрос дали подсъдимият удря шамар или юмрук и колко на брой, тъй като всички свидетели, водени от подсъдимия, а и самият подсъдим, заявяват, че удря „само един шамар“. Съдът не кредитира гласни доказателства, събрани от роднините на подсъдимия в тази част, тъй като се опровергават от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.

Нанесените травматични увреждания е изключено да могат да се причинят от един единствен удар, а още по-малко със шамар, в който смисъл е и изявлението на вещото лице д-р С. в о.с.з. Нещо повече, заключението на вещото лице кореспондира с издадения фиш за спешна медицинска помощ, който се издава непосредствено след инцидента, както и със свидетелските показания на свидетелите, водени от частния тъжител – св. П.П., Я.Д. и П.Г..

Ето защо, съдът приема въз основа на показанията на свидетелите на тъжителя, присъствали на инцидента и медицинската експертиза, че травматичните увреждания по лицето на пострадалия, са пряк резултат на поне няколко (2-3) удара, а уврежданията по дясната ръка – вследствие на падането на пострадалия на земята, в чиято насока е и логическото заключение на вещото лице д-р С., заявено в о.с.з. Съдът не кредитира показанията на роднините на подсъдимия в частта относно вида и броя на ударите, тъй като не се подкрепят от други доказателства. Съдът намира, че показанията им са пристрастни в тази част.

Съдът приема, че подсъдимият е бил провокиран от пострадалия да бъде нападнат, тъй като последният уврежда част от имуществото му, обижда го и го замерва с твърд предмет, като съдът основава този свои извод на част от гласните доказателства, събрани от 2 разпита на свидетелите А.П.А., П.К.П. и Ж.Н.Ж., Д.П. и А.Д.. И двамата полицейски служители констатират при посещението си на място, че прозорецът на къщата на подсъдимия, който гледа към къщата, е счупен. А причинителят на тази имуществена щета се установява пряко от свидетелите-роднини на възникналия междусъседски скандал, като те са и единствените свидетели, който чуват трясъка от счупеното стъкло и след това виждат непосредствено тъжителят застанал пред дома на подсъдимия. Те са и очевидци на отправените от пострадалия обидни изрази към подсъдимия. Приятелите на пострадалия, разпитани в о.с.з. – св. П.П., св. Я.Д. и св. П.Г. идват на място по-късно, едва когато вече пострадалият е на земята. Разпитаните свидетели не са докрай точни във вида на предмета, с който пострадалият замерва подсъдимия, непосредствено преди съприкосновението между тях, но това е без значение, като едно е ясно – става въпрос за част от тухла или част от керемида. Тези строителни отпадъци са вследствие на строително-ремонтни дейности по дома му на подсъдимия и се намират пред оградата на дома му, на тротоара. По отношение на обидните изрази, този факт се установява безспорно от всички свидетели-очевидци на събитието – П.М., А.Д., Д.П., включително от разпита на сина на подсъдимия. Независимо от възможната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, съдът като взема предвид факта, че възприемат пряко случилото след удара по стъклото и фактът, че пострадалият употребява алкохол същата вечер, приема, че в тази част показанията им са достоверни. Другата група свидетели към този момент, преди възникване на същинския скандал между страните, все още се намира в двора на пострадалия.

Травматичните увреждания се установяват от съда от приетата медицинска експертиза, която се основава на приетите по делото първични медицински документи и разпита на свидетелите П.Г. и П.П., които описват част от видимите към този момент белези по пострадалия, след като го виждат на светло в дома му.

ПО ПРАВОТО:

От гореустановената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият П.А.А. осъществява от обективна и субективна страна престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно причиняване на лека телесна повреда на частния тъжител Д.Н.Д..

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действия - нанасяне с ръка на удари върху лицето на тъжителя. По този начин подсъдимият причинява на частния тъжител телесни увреждания, изразяващи се в травматичен оток в тилната област на главата; околоочен хематом в ляво; подкожен травматичен хематом в областта на лявата скула и лявата буза; дълбоко ожулване на десния лакът; кръвонасядане в основата на шията в ляво, които в своята съвкупност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Деянието е противоправно, тъй като се причинява телесна повреда, която представлява престъпление против личността на частния тъжител и противоречи на наказателноправната норма на чл. 130, ал. 1 от НК.

От субективна страна, деянието се извършва виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият към момента на извършването му съзнава общественоопасния му характер, предвижда неговите общественоопасни последици и иска настъпването им. За умишления характер на престъпната проява свидетелства видът и интензитетът на ударите по лицето на пострадалия, което изключва причиняването им по непредпазливост.

В заключение, установената от съда фактическа обстановка, изцяло попада под престъпния състав на чл. 130, ал. 1 от НК. В този смисъл подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление от този вид.

3

ПО НАКАЗАНИЕТО:

Законодателят е предвидил за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК две алтернативни наказания – "лишаване от свобода" до две години или „пробация“.

Подсъдимият е осъждан с влязло в сила на 21.06.2017 г. споразумение № 48/21.06.2017 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което му се налага наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години, който изтича на 22.06.2021 г. Не са налице основания за абсолютна реабилитация по чл. 88 а от НК, тъй като подсъдимият е осъждан преди това на 02.09.2013 г. със споразумение от същата дата за престъпление по чл.

194, ал. 1 от НК, за което се реабилитира по право на основание чл. 86 от НК.

От това следва, че ако настоящият съдебен състав наложи наказание лишаване от свобода, същото следва да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия в местата за лишаване от свобода, тъй като не са налице предпоставките за отлагане изпълнението му, предвидени в чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът обаче, счита, че ефективното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ няма да е съответно на характера и степента на обществена опасност на извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и подбудите за извършването му, съгласно принципа предвиден в чл. 35, ал. 3 от НК.