Решение № 1434 от 12.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1434 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100503439 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 31.10.2023г., постановено по гр.д. № 25177/2023г. на СРС, ГО, 85 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу “МИВ КЪНСТРАКШЪН” АД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане в размер на 239, 04 лева, представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна енергия за стопански нужди за периода от 14.04.2021г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот – апартамент № 15, находящ се в гр. София, жк “****, абонатен номер 431642, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 09.02.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7152/2023г. по описа на СРС. Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над сумата от 239, 04 лева до пълния предявен размер от 362, 75 лева, както са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за 22, 83 лева – стойност на услугата дялово разпределение; за 43, 66 лева – мораторна 1 лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020г. до 31.01.2023г. и за 4, 55 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 31.01.2023г.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “МИВ КЪНСТРАКШЪН” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не се е произнесъл по всички релевирани от ответното дружество възражения, като е приел, че представените от ищеца частни свидетелстващи документи установяват основателността на предявената претенция. Сочи, че не е изяснен механизмът на твърдяното неоснователно обогатяване, както и че именно ответното дружество се е обогатило с ползването на топлинна енергия. Излага доводи, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което не са приложими и Общите условия на ищеца. Въззивникът твърди, че не са издавани надлежни фактури за количеството топлинна енергия, поради което не е доказан обема и стойността на предоставените услуги. Освен това представените документи за собственост върху процесния недвижим имот не отразявали актуалното състояние, тъй като същите са били издадени през 2016г. Счита, че претенцията е неоснователна, тъй като съдът е формирал своите изводи въз основа единствено на едностранно съставени от ищеца писмени доказателства, които са непротивопоставими на ответното дружество.

Поддържа твърдението си, че процесният имот не е ползван през исковия имот, поради което не е налице реална консумация на топлинна енергия.

Излага, че първоинстанционният съд не е разгледал релевираното възражение за погасяване на вземането по давност. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.

Въззиваемият “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Направено е искане за потвърждаване на обжалвания 2 първоинстанционен акт.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, с източник – неоснователно обогатяване.

Настоящият съдебен състав счита, че решението е правилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Обедняването и обогатяването следва да произтичат от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на 3 обедняването на ищеца.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот; че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди ; че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни – в частност липса на сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди/ ; стойността и количеството на потребената топлинна енергия.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012г.

/респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението. В случая между страните по делото не е спорно обстоятелството, че не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за исковия период.

Неоснователни са релевираните от въззивника доводи, че ищецът не е доказал по реда на пълното и главно доказване, че ответното дружество е титуляр на правото на собственост върху процесния имот. На първо място 4 следва да се посочи, че в отговора на исковата молба това обстоятелство не е оспорено. В съответствие с предприетата от ответника защита срещу основателността на иска, първоинстанционният съд правилно е приел в доклада по делото за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот за исковия период, както и че между страните не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за същия обект. Ето защо се налага извод, че наведените възражения във въззивната жалба са преклудирани. Независимо от това следва да се посочи, че по делото са представени нотариален акт № 6, том 1, за учредяване на договорна ипотека от 18.01.2016г., разрешение за строеж от 27.12.2006г., удостоверение за въвеждане в експлоатация от 05.04.2012г., при съвкупната преценка на които се установява, че ап. № 15, находящ се в гр.

София, жк “****, е собственост на ответното дружество. Противно на поддържаното във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с придобитото от него право на собственост или ограничено вещно право преди началото на исковия период. В случая въззивникът не твърди, нито доказва да е извършил разпоредителни сделки с процесния имот имот преди началото на исковия период.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди.

Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов 5 клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – § 1 т. 42 и т. 43 така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката.

Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот.

Несъмнено е, че ответникът няма домакинство и собствени битови нужди, което сочи на небитово ползване на топлинна енергия.