Определение № 3113 от 13.12.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3113 гр. Бургас, 12.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20222100502115 по описа за 2022 година Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК-203670940, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез юрисконсулт Иван Недков против разпореждане № 6355 от 11.11.2022 г., инкорпорирано в Заповед № 3482 от 11.11.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 6879/2022 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. Д. Д. , с ЕГН ********** за заплащане на сумата 122,14 лева-договорна лихва за периода от 18.06.2020 г. до 18.11.2020 г. и обезщетение за забава от 453,52 лв. – от 19.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението -25.10.2022 г.

Частната жалба е допустима- подадена е от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, по основателността на частната жалба намери следното:

Заявителят "Агенция за събиране на вземания"ЕАД е подал пред БРС заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Д. Д. от гр. *** за плащане на задължения по договор за паричен заем № 420336, 1 сключен на 18.05.2020 г. със "Сити кеш"ООД, вземанията по който са били прехвърлени на заявителя с Приложение № 1 от

04.03.2020 г. към договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 04.03.2020 г.

БРС е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 900 лева, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане,,както и разноски в заповедното производство съобразно уважената част от искането .

В останалата част, с която заявителят е искал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. за заплащане на сумата 122,14 левадоговорна лихва за периода от 18.06.2020 г. до 18.11.2020 г. и обезщетение за забава от 453,52 лв. – от 19.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението 25.10.2022 г., заявлението е отхвърлено с обжалваното разпореждане, тъй като заповедният съд е приел, че искането е в противоречие с добрите нрави – чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД /основание за нищожност, различно от това по чл. 19, ал. 5 ЗПК/,както и че договорът е недействителен на осн.чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 и чл. 10 ал. 1 от ЗПКтъй като не е ясно как е формиран ГПР .

БРС е изложил мотиви в насока, че клаузата в процесния договор за паричен заем, с която е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение всъщност е част от възнаграждението за предоставяне на кредит,умишлено обособена като отделно вземане с цел заобикаляне на ограничението по чл.

19 ал. 4 ЗПК и тази неустойка е изначално известна и изначално дължима ,понеже разсроченото й плащане е включено в погасителния план към договора за заем ,т.е. дължима е не при определено неизпълнение на определено задължение /за да обезщети евентуални вреди /,а за да доведе до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора

.Т.нар.“неустойка не фигурира в общите разходи за потребителя,макар стойността й да е пряко свързана с кредита и се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите ,като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19 ал. 1 ЗПК и §1 т. 1 и т. 2 от ДР на ЗПК.Затова договорът се явява недействителен и се дължи само чистата стойност на кредита и лихвата за забава от подаването на заявлението .Освен това - не е ясно как е формиран ГПР,към който следва да 2 се добави и т.нар.“неустойка“ при липса на обезпечение по чл. 11 ,включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнаградителна лихва.Искането за договорна неустойка е в противоречие с добрите нрави според районния съд –доколкото уговорение ГЛП от 40,05% надвишава значително трикратния размер на законната лихва /доколкото голяма част от заемните правоотношения не попадад в обхвата на ЗПК/ В жалбата са релевирани оплаквания, че заповедният съд незаконосъобразно е извършил преценка за валидност на сделката и на нейни клаузи. Излагат се доводи, че съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, но норма относно определяне размера на възнаградителните лихви няма, а единственото ограничение на свободата на договаряне на страните по този въпрос според чл. 9 ЗЗД са правилата на добрите нрави. Жалбоподателят счита, че не може да бъде недействително поради противоречие с добрите нрави онова, което е позволено от закона. По същество се излагат доводи в подкрепа на становището, че уговореният ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, а понастоящем съдебната практика е преосмислена, с оглед последващите изменения на ЗПК- чл. 19, ал. 4, с която норма е въведено ограничение за максималния ГПР, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, а според ал. 5 –клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. По отношение на годишния процент на разходите, в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено договорите да съдържат годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите .Сочи се , че в общите условия ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора недвусмислено същите са посочени в процентно изражение и като глобална сума, предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни институции.Позовава се на това ,че тези допускания /предвиждания / са изчерпателно изброени в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент .

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото 3 доказателства и съобразно закона, Бургаският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно, а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

В производството по чл. 410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд извършва служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора със закона и добрите нрави. При съобразяване на съдържанието на конкретния договор, поетите с него права и задължения съдът намира, че същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит.

Предвид това преценката за неговата действителност следва да бъде направена в съответствие с нормите на приложимия ЗПК , при действието на който е сключен процесния договор, и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, която е транспонирана в националното ни законодателство чрез ЗПК.

Нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК гласи, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С изменението на чл. 19, ал. 4 ЗПК законодателят е въвел императивно правило относно допустимият максимален размер на ГПР, част от който са и договорните лихви. Разпоредбата цели ограничаване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като 4 законов критерий ГПР, а не възнаградителната лихва, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Освен това, възприетият законов критерий дава възможност на кредитора, предоставящ финансовата услуга в условията на конкуретнта среда и пазарна икономика за преценка дали да предложи договори с по-висока възнаградителна лихва за сметка на по-нисък размер на другите общи разходи по кредита, в рамките на максимално допустимия съобразно закона размер на ГПР или обратното. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че след изменението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, становището в съдебната практика, че клауза, с която е договорена възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, вече не е актуално по договори за потребителски кредити.

Приложението на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, налага извод, че договореният ГПР не може да надвишава 50%. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените размери в чл. 19, ал. 4 ЗПК, са нищожни. В случая, видно от съдържанието на договора за потребителски кредит, ГПР е в размер на 47.46 %, а ГЛП- 40. 0 5 %, но към посочения ГПР не е включен разходът по договорената неустойка в чл. 8 от договора.

В чл. 6 от договора е уговорено задължение на кредитополучателя за предоставяне на поне едно от посочените две обезпечения- банкова гаранция 5 или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора за заем. В чл. 9, ал. 2 от ОУ е предвидено обезпечение на кредита с поръчителството на едно или две физически лица, които кумулативно да отговарят на следните условия: имат осигурителен доход най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени договори за заем със заемодателя; нямат кредити към банки или небанкови финансови институции, с класификация различна от "редовен". По отношение на банковата гаранция изискването е да бъде представена безусловна такава от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от момента на сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане, включваща главницата и договорната лихва. В чл. 8 от договора е предвидено задължение на заемателя да предостави договореното обезпечение в чл. 6, ал. 2 в тридневен срок от сключването на договора, като в случай на неизпълнение заемателят ще дължи неустойка на заемодателя в размер на 615,86 лева, която ще се плаща разсрочено, заедно с месечните вноски по кредита. Видно от погасителния план, месечната вноска по кредита е в размер на 198,42 лева, а месечната вноска за неустойката по чл. 8 е 74,58 лева.