Решение № 1362 от 07.07.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1362

Сливен, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20267220700275 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Д. Й. А., [ЕГН], с адрес: гр. Т., [улица], подадена чрез адв. П. Н. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0455-000024/18.05.2026 г., издадена от П. Д. Д. на д. Н. РУ към ОДМВР - Сливен, РУ - Твърдица, упълномощен със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя Д. Й. А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, а именно за 180 дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Оспорващият не е бил уведомен по какъвто и да било начин за настъпилата служебна дерегистрация на автомобила. В конкретният случай липсвали доказателства същият да е бил уведомен за прекратяването на регистрацията. Излага становището си по съществото на спора. Моли съдът да отмени оспорената ЗППАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Й. А., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. По делото с вх. № СД-01-01-1988/15.06.2026 г. по описа на съда, е постъпило становище от адв. П. Н. Т. – пълномощник на оспорващия, който заявява, че поддържа изцяло подадената жалба срещу ЗППАМ, като счита същата за незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Изразява становище по съществото на спора и моли съда да отмени обжалваната ЗППАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган Началник РУ към ОДМВР - Сливен, РУ - Твърдица, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по същество.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.05.2026 г. полицейският служител С. Й. С. на д. с. п. при РУ - Твърдица, ОДМВР - Сливен, съставил АУАН серия GA № 1235990/15.05.2026 г. (л. 17) на жалбоподателя Д. Й. А. за това, че на 15.05.2026 г. около 20:56 часа в обл. Сливен, общ. Твърдица, гр. Твърдица, ул. „Антим І“ до дом ..., управлява лек автомобил марка „Форд Транзит“ с рег.№ [рег. номер], собственост на З. Й. А. с [ЕГН], със служебно прекратена регистрация от 05.05.2026 г. на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. При съставянето на акта било иззето СУМПС [номер]. Актът бил връчен на А. веднага след съставянето му, който го подписал, като посочил, че няма възражения.

На основание съставения АУАН серия GA № 1235990/15.05.2026 г. и в съответствие със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР – Сливен (л. 14 - 15), ответникът на длъжност Началник РУ към ОДМВР - Сливен, РУ - Твърдица, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0455-000024/18.05.2026 г., с която на жалбоподателя Д. Й. А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, а именно 180 дни. (л. 18).

Заповедта била връчена лично срещу подпис на Д. Й. А. на 18.05.2026 г., който я оспорил директно пред Административен съд - Сливен с жалба вх.№ СД-01-01-1633/19.05.2026 г. (л. 2).

Към доказателствата по делото са приобщени копия на: справка от Гаранционен фонд за наличие на застраховка „ГО“ на л. автомобил рег.№ [рег. номер] (л. 7) и справка по история на регистрацията на лек автомобил с рег.№ [рег. номер] и за собственика му (л. 20 – 21).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР – Сливен, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и началниците на РУ при ОДМВР - Сливен, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 от ЗДвП. Приложената ПАМ е по чл. 171, т. 1 от ЗДвП и в този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона писмена форма, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН серия GA № 1235990/15.05.2026 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Същевременно съдът намира, че обжалваният акт не притежава задължителните реквизити, визирани в чл. 171, т. 1, б. "з) гг)" от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което води до съществено нарушение на производствените правила. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа, но липсва конкретизация на правните обстоятелства.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з"(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. Посочената разпоредба съдържа различни състави на нарушения, при които се налага едно и също административно наказание на водача. В конкретния случай не е индивидуализирано кое от включените в чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" на ЗДвП нарушения е извършено посредством описаното в текстовата част на заповедта деяние. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви "а" до "ж" включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква "з" препращат към административно наказателни разпоредби. По тази причина органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай те не съдържат посочване на административно наказателна разпоредба – административното нарушение, за което е предвидено наказание отнемане на СУМПС. Цитираното в акта нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг". Тази липса на конкретизация означава неустановеност на посоченото в ЗППАМ правно основание, въз основа на което е упражнена компетентността, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от посочените в чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" на ЗДвП законови хипотези приема, че е налице административният орган. Съдът не може вместо административния орган да извърши правна квалификация на описаното в АУАН деяние, а единствено има задължения да провери дали тя е вярна или е допусната правна грешка. Пропускът на органа в тази насока не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните.

Липсва преценка за съставомерността на деянието, констатирано с редовно съставен АУАН, под някой от съставите изброени в чл. 171, т. 1 б. з)гг) от ЗДвП, което обективира и съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването от административния орган, понеже е довело до неправилно приложение на материалния закон - упражняване на компетентност за налагане на принудителна мярка без да е доказан нейният състав.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби на закона, поради което жалбата срещу него се явява основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 5,11 евро, представляващи внесена държавна такса за разглеждане на делото и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 евро, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0455-000024/18.05.2026 г., издадена от П. Д. Д. на д. Н. РУ към ОДМВР - Сливен, РУ - Твърдица, упълномощен със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя Д. Й. А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, а именно за 180 дни.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати на Д. Й. А., [ЕГН], с адрес: гр. Т., [улица], разноски по делото общо в размер на 455,11 евро (четиристотин петдесет и пет евро и единадесет евроцента).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�