Решение № 174 от 06.10.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Разград, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20223300500187 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 228 от 10.04.2022 г. постановено по гражданско дело № 20213330101275 по описа за 2021 година на РС – Разград, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. с чл. 124 от ГПК във вр. с чл. във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата Е. Р. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: село Стражец, област Разград, ул. ***, дължи на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул.***, представлявано от С. Р. И., следните суми във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 385 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20213330100557 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград: 499,20 лв.

(четиристотин деветдесет и девет лева и 20 стотинки), представляващи стойността на незаплатени ВиК услуги, а именно доставени 179 куб. м. вода за периода 04.02.2019 г. – 25.08.2020 г. в имот, находящ се на административен адрес: село Стражец, община Разград, ул. ***, с абонатен номер 152103, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението на 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; обезщетение за забава в размер на 1 законната лихва , начислена върху дължимата сума от 499,20 лв. за периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно от месечните плащания, първото от което е изискуемо на 28.04.2019 г. и за всяко следващо до 04.03.2021 г. в размер общо на 52,62 лв. (петдесет и два лева и 62 стотинки), КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за сумата над уважения размер от 499,20 лв. до 2086,46 лв. и за обезщетение за забава над уважения размер от 52,62 лв. до 107,73 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е. Р. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: село Стражец, област Разград, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул.***, представлявано от С. Р. И., съразмерно на уважените искове:

- сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за направени разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № № 20213330100557 по описа на за 2021 г. Районен съд – Разград и

- сумата от 261,45 лв. (двеста шестдесет и един лева и 45 стотинки) за направени разноски по настоящото исково производство.

Недоволен от това решение, в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ останал ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД, който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Н. П. Й. от АК - Разград. Намира решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли същото да бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции на жалбоподателя бъдат уважени. Излага подробни съображения.

Изрично сочи, че на 28.03.2022г., след приключване на съдебните прения и изчакване на постановяване на първоинстанционното решение, лично ответницата се е явила в ищцовото дружество и е заплатила в цялост своето задължение по всички процесни фактури. За доказване на това обстоятелство прилага Справка за консумация на абонат по клиентски № 152103.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна, чрез особения си представител назначен на осн. чл. 47, ал.6 ГПК - адвокат М. Т. от АК - Разград, депозира отговор. Намира жалбата за допустима, но неоснователна. Моли в обжалваните части решението да бъде потвърдено.

Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за жалбоподателя се явява пълномощникът му адвокат Н. П. Й. от АК – Разград.

Поддържа жалбата и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването с призовка връчена лично на 03.08.2022г. /л. 47/, въззиваемата страна Е. Р. Д. не се явява. Явява се назначения /още от първата инстанция/ на осн. чл. 47, ал.6 ГПК особен представител адвокат М. Т. от АК – Разград. Особения 2 представител поддържа отговора на въззивната жалба и излага подробни съображения за потвърждаване на решението.

Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но неправилно. При преценка на обжалваното решение по същество по реда на чл. 269 ГПК и с оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Решението, в частта, с която е уважена исковата претенция, не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

Въззивния съд, на осн. чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанцинонното решение, с изключение на извода за недоказаност на исковата претенция по Фактура № 3113482720 от 30.09.2020 г.

Предмет на настоящото производство е само отхвърлителната част на първоинстанционното решение - за сумата над уважения размер на главницата от 499,20 лв. до 2086,46 лв. и за обезщетение за забава над уважения размер от 52,62 лв. до 107,73 лв. За да отхвърли иска в тази му част, първоинстанционния съд е приел, че не може да приема за верни отразените от ищеца показания във Фактура № 3113482720 от 30.09.2020 г., касаеща периода от 25.08.2020 г. до 17.09.2020 г., с отразени 545 куб.м. на стойност 1587,26 лв.

С въззивната жалба ищецът представя доказателства за това, че на 28.03.2022г. /т.е. след приключване на съдебното дирене и устните състезания пред първоинстанционния съд на 10.03.2022г. и преди постановяване на обжалваното решение на 10.04.2022г./ ответницата е заплатила всички суми по процесните фактури, включително и по фактурата по която първоинстанционния съд е отхвърлил иска. Към въззивната жалба е приложена и справка за извършеното плащане. При редовност в призоваването с призовка връчена лично на 03.08.2022г. /л. 47/, въззиваемата страна Е. Р. Д. не се яви и не направи каквито и да е било възражения.

Плащането по процесната Фактура № 3113482720 от 30.09.2020 г., направено на 28.03.2022г. и прието от ищеца, по съществото си представлява признаване от ответницата на вземането на ищеца, направено чрез конклудентни действия /вж. и Решение № 65 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д.

№ 600/2010 г., I т. о., ТК/.

Съдът взе предвид и липсата на възражения от ответницата, 3 въпреки че същата бе редовно призована с призовка връчена й лично за насроченото пред въззивната инстанция открито съдебно заседание.

Ответницата нито се яви лично, нито депозира молба, с която да възрази срещу исковите претенции.

Съдът взе в предвид и че в Свидетелство за проверка № 4 от 17.01.2022г., издадено въз основа на Протокол за проверка на водомери № 15 от 17.01.2022г., от лаборатория за проверка на водомери „Бордер“ ЕООД гр.

Разград, е отразено, че процесния водомер „СЪОТВЕТСТВА“.

Поради гореизложеното, съдът приема, че ответницата действително е дължала на ищеца сумата по горепосочената фактура, като е заплатила задължението си в хода на процеса.

Плащането в хода на процеса следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Това е така, тъй като с т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Поради изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса, а не както е приел първоинстанционният съд като неоснователни и недоказани. Поради това, с оглед приетото от въззивната инстанция различно основание за отхвърляне на предявените искове, което следва да бъде отразено в диспозитива на съдебния акт, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част и исковете да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с частта от исковете, която се отхвърля поради плащане в хода на процеса, в размер на 778.13 лева за първоинстанционното производство и в размер на 18,88 лева за заповедното производство, както и в размер на 706,76 лева за въззивното производство.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 228 от 10.04.2022 г. постановено по гражданско дело № 20213330101275 по описа за 2021 година на РС – Разград, В ЧАСТТА, 4 с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, вр. със заповедно производство ч. гр. д. № 20213330100557 по описа на за 2021 г.

Районен съд – Разград, за имот с аб. № 152103, в село Стражец, община Разград, ул. *** – за установяване, че Е. Р. Д. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕДУНАВ“ ЕООД, следните суми:, - сумата над 499,20 лв. до 2086,46 лв. - представляваща главница за незаплатени ВиК услуги,

- сумата над 52,62 лв. до 107,73 лв. – представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК ***, срещу Е. Р. Д., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по 20213330100557 по описа на за 2021 г. Районен съд Разград, за имот с аб. № 152103, в село Стражец, община Разград, ул. *** – за установяване, че Е. Р. Д. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД, за следните суми:

- сумата над 499,20 лв. до 2086,46 лв. - представляваща главница за незаплатени ВиК услуги,

-сумата над 52,62 лв. до 107,73 лв. – представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница,

КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

В останалата му част Решение № 228 от 10.04.2022 г. постановено по гражданско дело № 20213330101275 по описа за 2021 година на РС – Разград, е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА Е. Р. Д., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес обл.

Разград, общ. Разград, с.

Стражец, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул.***, представлявано от С. Р. И. разноски по делото, както следва: в размер на 778.13 лева /седемстотин седемдесет и осем лева и тринадесет стотинки/ за първоинстанционното производство, в размер на 18,88 лева /осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ за заповедното производство, в размер на 706,76 лева /седемстотин и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ за въззивното производство.

5

Решението не подлежи обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________