Решение № 369 от 15.05.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Добрич, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230102620 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Й. М. С., ЕГН **********, с адрес: град Добрич, бул. „***“ № 17, вх. Б, ет. 3, ап. 7, срещу „Атанасов Грейн“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Кирил и Методий“ № 10, ЕИК 124604421, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми:

- 15 000, 00 лева, представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2016 г./2017 г. по договор за аренда № 1308, вписан в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 198, том IV, рег.№ 2685/03.11.2015 г., за земеделска земя с площ от 199, 999 дка, имот № 025002, по плана за земеразделяне на с. К., Община Тервел, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на задължението;

- 9732, 72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 11.09.2017 г. до 05.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на земеделска земя с площ от 199, 999 дка, имот № 025002, по плана за земеразделяне на с.

К., Община Тервел. Сочи се, че страните са сключили договор за аренда № 1308, вписан в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 198, том IV, рег.

№ 2685/03.11.2015 г., по силата на който посочената нива е била предоставена за ползване на ответника. Ищцата твърди, че срокът на договора е от 1

01.10.2015 г. до 01.10.2020 г. Уговорили се ответникът да плаща арендна цена в размер не по-малко от 150 лева за декар, в срок до 10.09 за текущата стопанска година.

Излагат се твърдения, че ответникът не е платил дължимата рента за стопанските 2017/2018 г.; 2018/2019 г. и 2019/2020 г. За стопанската 2016/2017 г. рентата не е изплатена в пълен размер.

Пред първоинстанционния съд се представлява от адвокат М. Г., която поддържа исковата молба. Счита, че възражението за настъпили форсмажорни обстоятелства не е доказано. Затова претенцията се дължи в пълен размер.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, който заявява, че исковете са допустими, но неоснователни.

Изтъква, че е платил дължимата рента за стопанската 2016/2017 г. на четири вноски – 10 000, 00 лева на 20.10.2017 г.; 5000, 00 лева на 23.07.2018 г.; 5000, 00 лева на 21.06.2019 г. и 10 000, 00 лева на 20.10.2019г. На тази основа прави искане за отхвърляне на претенциите.

В съдебно заседание се представлява от адвокат Д. М., който пледира за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и по чл. 86 от ЗЗД.

По иска с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника по договор за аренда; изпълнение на задължението си за предоставяне на процесните имоти за ползване на дружеството; размер на арендното плащане за стопанската 2016/2017 г.; падеж на задължението за плащане по договора.

В тежест на ответника е да докаже плащането на дължимата по договора арендна сума за стопанската 2016/2017 г.

С протоколно определение от 02.03.2023 г. е допуснато изменение на размера на предявените претенции, като размерът на главния иск е намален от 25 000 лева на 15 000 лева, а размерът на акцесорния иск е намален от 12 646, 85 лева на 9732, 72 лева. В частта за сумата над 15 000 лева до пълния претендиран размер от 25 000 лева и в частта за сумата над 9732, 72 лева до пълния претендиран размер от 12 646, 85 лева, е направено оттегляне на исковете и производството в тази част е прекратено.

Първата предпоставка се извежда от приложения по делото договор за аренда № 1308, вписан в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 198, том IV, рег.№ 2685/03.11.2015 г. От същия се установява, че между страните е 2 възникнало арендно правоотношение. По силата на съглашението ищцата е предоставила на ответника за ползване земеделска земя с площ от 199, 999 дка, имот № 025002, по плана за земеразделяне на с. К., Община Тервел.

Уговореният между страните период на арендуване е пет стопански години Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, арендното плащане е в размер не по-малко от 150, 00 лева за декар и е платимо на 10.09. за текущата стопанска година. Оттук става ясно, че за стопанската 2016/2017 г. дължимото арендно плащане възлиза на 30 000 лева.

По делото е представено и споразумение от 25.06.2019 г., с което страните са потвърдили, че за стопанската 2016/2017 г. ответникът дължи рента в размер на 25 000 лева, за стопанската 2017/2018 г. и за стопанската 2018/2019 г. дължи рента в размер на 60 000 лева (за всяка година по 30 000 лева). В същото споразумение са уговорили, че дължимите суми следва да бъдат платени в срок до 31.07.2019 г.

Ответникът от своя страна поддържа правопогасяващо възражение за плащане на дължимата рента за стопанската 2016/2017 г. В подкрепа на възражението си представя преводни нареждания за сумата от 10 000, 00 лева, преведена на 20.10.2017 г.; за сумата от 5000, 00 лева, преведена на 23.07.2018 г.; за сумата от 5000, 00 лева, преведена на 21.06.2019 г. и за сумата от 10 000, 00 лева, преведена на 22.10.2019 г.

В съдебно заседание ищцата призна плащане на сумата от 15 000 лева за стопанската 2016/2017 г. с преводни нареждания от 21.06.2019 г. за 5000 лева и от 22.10.2019 г. за 10000 лева. По делото бе изготвена и съдебносчетоводна експертиза, която потвърди погасяването на сумата от 15 000 лева с двете преводни нареждания. Според вещото лице, с останалите преводни нареждания са погасени дължими суми за стопанската 2015/2016 г., а не за процесната 2016/2017 г. Съдът възприема заключението като обективно и професионално изготвено.

При това положение може да бъде заключено, че за стопанската 2016/2017 г. е останала неплатена част от дължимата рента в размер на 15 000 лева, а правопогасяващото възражение на ответника е неоснователно.

По иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже, че главното парично задължение за стопанската 2016/2017 г. е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума – 9732, 72 лева.

Установи се, че ответникът дължи на ищцата арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. в размер на 15 000 лева и неговата изискуемост е настъпила на 11.09.2017 г. Изчислено с лихвен калкулатор, обезщетението за забава върху главницата от 15 000 лева, за периода от 11.09.2017 г. до 05.09.2022 г., възлиза на 7587, 53 лева.

Ето защо, претенцията на ищцата за сумата от 15 000, 00 лева, представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2016 г./2017 г. по договор за аренда № 1308, вписан в Служба по вписванията – Тервел под Акт 3

№ 198, том IV, рег.№ 2685/03.11.2015 г., за земеделска земя с площ от 199, 999 дка, имот № 025002, по плана за земеразделяне на с. К., Община Тервел, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на задължението, следва да бъде уважена изцяло.

Претенцията за сумата от 9732, 72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 11.09.2017 г. до 05.09.2022 г., следва да бъде уважена за сумата до 7587, 53 лева. За разликата до пълния претендиран размер от 9732, 72 лева следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищцата се поражда правото да бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от претенцията.

Ищцата е представил списък на разноските. В настоящата инстанция е направила разноски в размер на 4345, 87 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 2640, 00 лева /1560, 00 лева по главния иск и 1080, 00 лева по акцесорния иск/; държавна такса в размер на 1511, 87 лева; депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер от 200, 00 лева).

При разпределяне на отговорността за разноските не следва да бъде използвана платената при образуване на производството държавна такса от 1511, 87 лева, тъй като част от претенциите бяха оттеглени. Дължимата такса следва да бъде изчислена върху окончателните претенции, формирани след изменението на исковете – 989, 31 лева (600 лева по главния иск и 389, 31 лева по акцесорния).

Ответникът е представил доказателства за плащане на депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева.

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 1145, 46 лева – разноски по втория иск и сумата от 2360, 00 лева – разноски по главния иск.

В полза на ответника не се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от акцесорната претенция, защото единственият доказан разход – 200 лева за депозит за съдебно-счетоводната експертиза, е направен във връзка с оспорване на главния иск, който бе уважен в цялост.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Атанасов Грейн“ ЕООД, ЕИК 124604421, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, да заплати на Й. М. С., ЕГН **********, с адрес: град Добрич, бул. „***“ № 17, 4 вх. Б, ет. 3, ап. 7, на основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, сумата от 15 000, 00 лева, представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2016 г./2017 г. по договор за аренда № 1308, вписан в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 198, том IV, рег.№ 2685/03.11.2015 г., за земеделска земя с площ от 199, 999 дка, имот № 025002, по плана за земеразделяне на с. К., Община Тервел, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на задължението.

ОСЪЖДА „Атанасов Грейн“ ЕООД, ЕИК 124604421, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, да заплати на Й. М. С., ЕГН **********, с адрес: град Добрич, бул. „***“ № 17, вх. Б, ет. 3, ап. 7, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 7587, 53 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 15 000, 00 лева, за периода от 11.09.2017 г. до 05.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7587, 53 лева до пълния претендиран размер от 9732, 72 лева.

ОСЪЖДА „Атанасов Грейн“ ЕООД, с ЕИК 124604421, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, да заплати на Й. М. С., ЕГН **********, с адрес: град Добрич, бул. „***“ № 17, вх. Б, ет. 3, ап. 7, сумата от 3505, 46 лева, представляваща разноски по гр.д. № 2620/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5