Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 617 от 27.02.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3097/2022
Вид
Решение № 617
Подписан
27.02.2023
Състав
Магдалена Давидова Янева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2 ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50 и 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50 и 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Варна, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20223110103097 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от Етажната собственост на жилищен комплекс „Катерина 1“ с адрес гр. В., представлявана от О.В.Ш., в качеството й на председател на управителния съвет на етажната собственост, срещу А. М. Ж., обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.3, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10, вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС да бъде осъдена да заплати сумата от 1986.84 лева, представляваща равностойността на 1018.90 евро, представляваща три броя незаплатени годишни вноски за поддръжка и обслужване на сградата към етажната собственост, за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2021г., с размер на вноската 630.04 лева, за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2019г., 678.40 лева за периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г. и 678.40 лева за периода от 01.09.2020г. до 31.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че ответницата е собственик на апартамент № 27 в етажната собственост, с площ от 42.36 кв.м., ведно с изба № 19, с площ от 1.20 кв.м., както и на 1.454% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 7.34 кв.м., съгласно НА № 78, том I, per. № 2291, дело 72/08.03.2011г., като същата е вписана в книгата на етажната собственост, заведена на 01.07.2016г. Сочи, че с решение № 4 от протокол от 21.06.2018г. от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в Етажна собственост на жилищен комплекс „Катерина 1", с адрес в гр. В. е прието годишната вноска за поддръжка и обслужване да бъде в размер на 12.60 лева за кв.м. върху площта на притежавания от всеки собственик самостоятелен обект в сградата. Решението на етажната собственост не е обжалвано и е влязло в сила. С необжалвано и влязло в сила решение № 3 от протокол от 1

14.08.2019 год. от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост е прието увеличение на вноската за поддръжка и обслужване на сградата с 1 лев, като крайната сума ще възлиза на общо 13.65 лева на кв.м. годишно. Излага, че таксата на ответницата се определя като сбор от площта на самостоятелния обект, който притежава – 42.36 кв. м. + притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата, които са 7.34 кв.м., умножено с коефициента, посочен в решенията от протоколите на ОС на ЕС от 2018г. и 2019г.

Твърди, че ответницата като собственик на самостоятелен обект в етажната собственост не е изпълнила задължението си да заплатила три броя дължими от нея годишни вноски за поддръжка и обслужване на сградата, както следва: в размер на 630.04 лева (или равностойността на 323.10 евро), за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2019г., станала изискуема от 01.09.2019г.; в размер на 678.40 лева (или равностойността на 347.90 евро), за периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г., станала изискуема от 01.09.2020г. и в размер на 678.40 лева (или равностойността на 347.90 евро), за периода от 01.09.2020г. до 31.08.2021г., станала изискуема от 01.09.2021г. Общият размер на неплатените вноски е 1986,84 лева или равностойността на 1018.90 евро. Сочи, че от закупуването на имота си в етажната собственост, ответницата е заплатила дължима годишна такса за поддръжка и обслужване на сградата само за периода 2017г. - 2018г., като в тази връзка твърди, че на ответницата й е известно, че се събират такси за поддръжка на сградата, които са дължими от собствениците на самостоятелните обекти. След така направеното плащане през 2018г. ответницата е преустановила без основание изпълнението на последващите й задължения за плащане. Същата е била уведомявана на 07.06.2020г., на 06.04.2021г. и на 02.06.2021г. от администратора на етажната собственост, който е изпратил имейли с прикачени файлове на разписки със задълженията на посочена от ответницата електронната поща [email protected], вписана, като адреси за кореспонденция в книгата на етажната собственост. Твърди, че ответницата е била запозната със задължения, тъй като ги е получила на електронната си поща, а и този факт й е бил известен от по-рано. Както ответницата, така и дъщеря й са провеждали разговори и кореспонденция с администратора на етажната собственост с обещания за изпълнение на задълженията, които са останали без резултат.

Поддържа, че определената с решение № 4 от 2018 год. на ОС на ЕС годишна вноска в размер на 12.60 лева и определената от ОС на ЕС с решение № 3 от 2019г. годишна вноска в размер на 13.65 лева, представлява дохода на етажната собственост за текущата година, от който се разпределят средства за фонд „Ремонт и обновяване", за фонд „Непредвидени разходи", за фонд „Резервен" и за разходите по управление, поддържане и обслужване на общите части на етажната собственост. В т. 3 от протокола от 21.06.2018г. и протокола от 14.08.2019г. е описана разходната част, като вноските на етажните собственици, формиращи приход, служат за покриване на разходите. Въз основа на действително направените разходи в ЕС за предходната година е изготвен проекто-бюджет за следващата година, като въз основа на разходите за предходната година заделят парични 2 средства за текущата година.

За вземането си ищецът излага, че е депозирал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като по заявление е образувано ч.гр.д. № 18167/2021г. по описа на ВРС. Заповедният съд при извършената от него проверка е установил, че длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, поради което е констатирал пречка за издаване на заповедта за изпълнение на основание чл.

411, ал. 2, т. 4 от ГПК и е отхвърлил заявлението, като е указал, че съгласно чл. 415, ал. 1, т.

3, вр. ал. 3 и ал. 4 от ГПК е налице възможността да предяви осъдителен иск за вземането си.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен, като претендира присъждане и на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата А. М. Иванова депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на исковете. Сочи, че в съответствие с чл. 2 ал. 1 от ЗУЕС управлението на общите помещения в сградите в режим на етажна собственост, построени в жилищната сграда, се урежда с писмен договор с нотариално заварени подписи между инвеститора и собствениците на самостоятелните обекти и този договор е задължителен за приемане от всеки следващ приобретател на този обект. В тази връчка сочи, че с инвеститора "КРИС Н" ЕООД гр.София е подписала единствено нотариален акт за покупко-продажбата на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 78 том 1 рег.номер 2291 дело № 72 от 08.03.2011г., по силата на който е придобила собствеността на апартамент №27 на адрес: Варна, К.К. "Константин и Елена", ул.50-та, №27 и няма други договорни отношения с инвеститора или негов правоприемник.

Твърди, че не е сключвала договор за управление и поддръжка на етажната собственост нито с инвеститора, нито с етажната собственост на жилищен комплекс „Катерина 1“.

Твърди, че няма задължения за поддръжката на територията и басейна и считат исковата претенция за недоказана, предвид липсата на представени документи, установяващи наличието на територията и басейна, за поддръжката на които се иска да прави вноски.

Сочи, че през 2018 година апартаментът е бил използван от нейната дъщеря повече от 30 дни, като въз основа на устна договорка с управителя на сградата дъщеря и е предавала в брой парични средства за поддръжката на сградата. Твърди, че фактът, че дъщеря и е предавала в брой парични средства на управителя не я обвързва със задължението да предава за същите или за други цели парични средства в бъдеще и не доказва задължението и за следващи плащания. Ответницата твърди, че през 2019 година е живяла в процесния апартамен по-малко от 30 дни – само за периода от 25.08.2019г. до 10.09.2019г., а през 2020 и 2021 година нито тя, нито нейни роднини са били в България и не са използвали апартамента. Поради това, на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС считат, че не следва да заплащат разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост.

Твърди, че не е била канени и не е вземала участие на общи събрания на етажната собственост. Поддържа, че не използва и не следи сочения от ищеца електронен адрес, не е съобщавала същия на ищеца и не е посочвала данни в домовата книга. Моли да бъде приложен три годишният давностен срок. Твърди, че ищецът в нарушение на чл. 6, ал. 1 от 3

ЗУЕС я е възпрепятствал да използва общото помещение в сградата, в което са разположени електромерите. В тази връзка сочи, че на 29.05.2022г. по указание на О.В. Ш. в апартамента и е било изключено електричеството, докато там е живеела дъщеря и. На писмената и молба да се включи електричеството Ш. е отговорила с отказ, като последната е забранила на администратора на сградата К.Д.Ц да отваря помещението, в което се намират електромерите. В резултат от тези действия в обекта на ответницата в продължение на няколко месеца е нямало електричество. За незаконното спиране на електричеството е подаден сугнал в полицията, като понастоящем се извършва проверка. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и това се установява от приложеното на л. 40 заверено от страната копие на нотариален акт № 78/2011г., че ответницата е придобила собствеността върху апартамент № 27, ет. 2, с площ от 42.36 кв.м., при граници: съседни самостоятелни обекти – на същия етаж ***, ***, под обекта

*** и над обекта ***, ведно с прилежащото избено помещение № 19 и 1.454% ид.ч. от общите части на жилищната сграда, изградена в имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. В..

Видно от приложените на л. 7-39 от делото са заверени преписи от протоколи от проведени на 21.06.2018г., 14.08.2019г. и 26.07.2021г. общи събрания на собствениците на етажна собственост с адрес: гр. В., ул. 50-та, № 27, комплекс „Катерина 1“, на които са взети решения, както следва:

- по т. 3 и 5 от дневния ред по протокол от 21.06.2018г. (л. 19-32) е приет бюджет на ЕС за периода 2018г.-2019г. с приходна част 45 890 лева, като от общата сума се създаде фонд „Ремонт и обновление“ – 3600 лева, фонд „Непредвидени разходи“ – 4000 лева и фонд „Резервен“ – 4000 лева, като останалите приходи се разходват, както следва: разход за управление и поддръжка на прилежащите територии на комплекса – 16 000 лева годишно; разходи за ел.енергия в общите части на ЕС - 2340 лева годишно; разходи за вода в общите части на ЕС - 2460 лева годишно; за минерална вода - 540 лева годишно; разходи за обслужване на асансьор - 1300 лева годишно; за възнаграждение за администратор – 9000 лева годишно; за експлоатационни разходи (електричество и вода) за офис на администратор и фирма „Сатис“ и за канцеларски материали – 200 лева годишно; за банкови услуги - 200лева годишно; за доставка на интернет и видеонаблюдение в общите части на ЕС – 450 лева годишно; за юридически услуги - 600 лева годишно и други разходи, свързани с обслужването на ЕС – 700 лева годишно;

По т. 4 от дневния ред по протокол от 21.06.2018г. е приета годишната вноска в размер на 12.60 лева за квадратен метър върху площта на притежавания от всеки собственик самостоятелен обект в сградата;

- по т. 3 от дневния ред на общото събрание по протокол от 14.08.2019г. е приет 4 бюджет на ЕС за периода 01.07.2019г. – 30.06.2020г., със следните разходи: разход за управление и поддръжка на прилежащите територии на комплекса – 18 000 лева годишно; разходи за ел.енергия в общите части на ЕС - 2340 лева годишно; разходи за вода в общите части на ЕС - 2550 лева годишно; за минерална вода - 540 лева годишно; разходи за обслужване на асансьор - 1600 лева годишно; за възнаграждение за администратор – 10700 лева годишно; за експлоатационни разходи (електричество и вода) за офис на администратор и фирма „Сатис“ и за канцеларски материали – 200 лева годишно; за банкови услуги - 200лева годишно; за доставка на интернет и видеонаблюдение в общите части на ЕС – 450 лева годишно. Предвидено е създаването на фонд „Ремонт и обновление“ – 3000 лева, фонд „Непредвидени разходи“ – 4000 лева и фонд „Резервен“ – 3000 лева.