Решение № 314 от 30.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Русе, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500387 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

В. К. Д. обжалва Решение № 588 от 17.04.2025г, постановено по гр.д.№ 1334/25 по описа на РРС, с което съдът е приел за установено, че е осъществила домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН по отношение на М.

П. Д., наложил е по отношение на нея мерки по чл.5, ал.1, т.1-4 от ЗЗДН за максимално предвидения 18 месечен срок и я е осъдил да заплати на молителката направените по делото разноски. В жалбата излага оплаквания за неправилност на съдебното решение, тъй като същото е необосновано и постановено в нарушение на закона. Твърди, че не е извършила твърдяното в молбата и прието за установено от съда домашно насилие и доказателствата, събрани по делото не водят до този извод на съда. Съдът не е обсъдил показанията на нейния съпруг относно целта на молителката, която е негова майка. Счита, че преследваните от молителката цели не попадат в обхвата на ЗЗДН. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго решение, с което да остави без уважение молбата на М. П. Д..

Претендира направените от нея разноски.

Въззиваемата М. П. Д. счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеното от съда решение за правилно като обосновано, постановено съобразно разпоредбите на материалния закон и без съдът да е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Същият е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Претендира разноските по делото.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на 1 страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

М. П. Д. е предявила срещу В. К. Д. молба за защита от домашно насилие като твърди, че В. Д., която е нейна снаха и с която живеят в едно жилище - къща в с.*****, е осъществила спрямо нея домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН на 22.02.2025г.

Молителката М. П. Д. е представила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН за осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на В. К. Д. на посочената по-горе дата. Законът, в чл.13, ал.3 ЗЗДН, сочи, че когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита дори и само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. В настоящият случай обаче освен данните от декларацията относно упражнено от ответницата спрямо молителката домашно насилие са налице и събрани гласни доказателства, а именно св.С.П. и св.М.Д.., които са присъствали на конфликта между страните по делото и свидетелстват на словестната агресия от страна на В. Д. към М. Д., а освен това и двамата свидетели сочат, че В. Д. е била агресивна и посегнала да удари М. Д., но не е успяла. Тези действия от страна на ответницата безспорно могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Същите са очевидци на случилото се, показанията им са безпротиворечиви и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Техните показания не се опровергават от установеното от полицейските служители. Когато последните са отишли на адреса, скандалът вече е преустановен, но видно от обясненията и на двете жени и двете сочат за възникнал конфликт между тях. Показанията на тези свидетели не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.

Св. М.П. и св.П.В.Д. не са били свидетели на случилото се на 22.02.2025г между страните, а освен това и от техните показания може да се стигне до извода, че отношенията между страните са силно влошени, както и че конфликтите между тях възникват когато св.П.Д. не е в дома си при семейството си. С оглед изложеното, въззивният съд намира за неоснователни възраженията във възивната жалба. Съдът е анализирал правилно събраните по делото доказателства и е стигнал до правилния извод, че в процеса е установено, че В. Д. е осъществила акт на домашно насилие на 22.02.2025г спрямо молителката М. П. Д.. Наложените мерки за закрила са адекватни и съответсват на тежестта на установеното домашно насилие. По тези съображения решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

В тежест на жалбоподателката са направените от въззиваемата разноски във въззивната инстанция в размер на 600лв, изплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 588 от 17.04.2025г, постановено по гр.д.

2

№ 1334/25 по описа на РРС.

ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН ********** с адрес : село *****, общ. *******, ул. „***** *.“ № * да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, живуща на същия адрес сумата от 600лв., представляващи р а з н о с к и във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3