Решение № 1318 от 08.08.2025, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1318

Перник, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20257160700266 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 118, ал.3, във вр. с ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на В. С. И. с [ЕГН] и с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес] против Решение № 641029**** от 24.03.2025 година на Директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата с вх. № **** от 26.02.2025 година против разпореждане [номер]**** /прот. №****/ от 03.02.2025 година на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО при ТП на НОИ- Перник.

Жалбоподателката счита, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. По същество излага доводи в посока на това, че е налице хипотезата на чл.28, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която предвижда, че в случаите по чл.63 от НМЕ, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалена работоспособност. Твърди, че както правото, така и размерът на пенсията следва да се определи към датата, на която е определен този краен процент ТНР. Сочи също, че в настоящият случай определеният процент ТНР е ***% и той е за срок от една година. В съответствие с това следвало, че след като определения процент ТНР е 1***%, то пенсионният орган неправилно е приел, че в този случай признатият осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО следва да бъде изчислен при редакция на чл.68 от КСО, действала до 01.01.2016 година, а не да съобрази изискуемият се съобразно разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО осигурителен стаж към момента на постановяване на разпореждането. С оглед на горното иска от съда да постанови съдебен акт, с който решението, издадено от Директора на ТП на НОИ - Перник да бъде отменено.

В проведеното на 10.07.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. Й. Х. – Й., която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториално поделение – Перник към Национален осигурителен институт, редовно призован не се явява, представлява се от юрк. Е. С., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По фактите:

Във връзка с подадено заявление от 20.09.2005 година с разпореждане [номер] от 02.11.2005 година на жалбоподателката е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО. Съгласно това разпореждане и считано от 22.07.2005 година е определен размер на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 143,48 лева и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 16,50 лева или общ размер на пенсията от 159,98 лева, при определени ***% ТНР. При определяне на тези размери на пенсия са съобразени следните параметри: зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 16г. 07м. и 29д.; формиран индивидуален коефициент – 1.530 от осигурителния доход на лицето за времето от 25.11.1993 година до 24.11.1996 година и от 01.01.1997 година до 21.07.2005 година; при средномесечен осигурителен доход за страната от м.07.2004 година до м.06.2005 година в размер на 320,05 лева; доход за изчисляване размера на пенсията 320,05х1.530=489,68 лева; процент осигурителен стаж по чл.75, ал.1 от КСО – 16%; процент признат осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО в зависимост от процента намалена работоспособност -13,30 % или съгласно чл.75 от КСО 29.30% от 489,68 = 143.48 лева (лист 9).

Пенсията е периодично преизчислявана, което е видно и от представените по делото доказателства, в това число разпореждане [номер] от 28.05.2019 година (с което при съобразяване на определените 80% на ТНР, считано от 01.02.2019 година е определен размер на пенсия 350 лева), разпореждане [номер] от 20.04.2021 година (с което при 80% ТНР, считано от 01.02.2021 година е определен размер на пенсия от 402,16 лева), разпореждане [номер] от 02.06.2022 година (с което при 80% ТНР е определен размер на пенсията, считано от 02.03.202 година в размер на 482,53 лева), разпореждане [номер] от 28.04.2023 година (с което при определените 74% ТНР е определен размер на пенсията, считано от 01.02.2023 година - 659,53 лева), разпореждане [номер] от 23.04.2024 година (което при съобразяване на определените 74% ТНР е определен размер на пенсията, считано от 01.02.2024 година в размер на 744,97 лева).

С Експертно решение № **** от 19.12.2024 година след преосвидетелстване на В. С. И. с [ЕГН] е определен нов размер на ТНР, а именно ***% ТНР без необходимост от чужда помощ с датата на инвалидизиране – 22.07.2005 година и срок на определения процент ТНР до 01.12.2025 година (лист 41).

В съответствие с това с разпореждане [номер] от 03.02.2025 година, пенсията е преизчислена, като считано от 01.01.2025 година размерът и е определен на 830,84 лева, при следните данни: зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 16г. 07м. и 29 дни, осигурителен стаж след датата на инвалидизиране – 18г. 05м. 03д. с формиран индивидуален коефициент 1,593 от осигурителния доход на лицето за времето от 25.11.1993 година до 24.11.1996 година и от 01.01.1997 година до 21.07.2005 година; средномесечен осигурителен доход за страната за м.07.2004- м.06.2005 година в размер на 320,05 лева; доход за изчисляване размера на пенсията 320,05 х 1.593 = 509,84 лева; процент осигурителен стаж по чл.75, ал.1 от КСО – 35г. 01 м. х 1,35% = 47,36%; признат осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО – 0г. 10м. х 1,35% = 1.13%; процент признат осигурителен стаж в зависимост от процента намалена работоспособност – 1.13 х 0,9 = 1.02%; проценти осигурителен стаж – 48,38%, а съгласно чл.75 КСО – 48,38% от 509.84 = 246,66 лева. Видно от представения приемо-предавателен протокол разпореждането е връчено на лицето на 19.02.2025 година. (лист 45).

Срещу същото е подадено Възражение с вх. № **** от 26.02.2025 година до Директора на ТП на НОИ - Перник, който с Решение № ****** от 24.03.2025 година е отхвърлил възражението (лист 47).

По делото като доказателства чрез административната преписка са представени и приети: Писмо с изх. № **** от 23.04.2019 година, с искане за потвърждаване на осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2018 година до 31.01.2019 година, ведно с представена служебна бележка с изх. № **** от 15.05.2019 година ( лист 12); Писмо с изх. № **** от 31.03.2020 година, с искане за потвърждаване на осигурителен стаж и доход за периода от 12.02.2019 година до 31.01.2020 година, в едно с представена служебна бележка с изх. № **** от 02.04.2020 година (лист 17); Писмо с изх. № **** от 30.03.2021 година с искане за потвърждаване на данни за осигурителен стаж и доход за периода от 01.02.2020 година до 31.01.2021 година, ведно с представена служебна бележка с изх. № ***** от 31.03.2021 година /лист 21/; Писмо с изх. № ****от 23.03.2022 година с искане за потвърждаване на данни за осигурителен стаж и доход за периода от 01.02.2021 година до 31.01.2022 година, ведно с представена по делото Служебна бележка с изх. № ****от 23.03.2022 година (лист 26); Писмо с изх. № **** от 18.04.2023 година с искане за потвърждаване на осигурителен стаж и доход за периода 01.02.2022 година – 31.01.2023 година, ведно с представена Служебна бележка с изх. № *****от 18.04.2023 година (лист 34); Писмо с изх. № **** от 12.04.2024 година, с което е поискано потвърждаване на данни за осигурителен стаж и доход за периода 01.02.2023 година до 31.01.2024 година (лист 37).

При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Перник, прави следните изводи:

Относно компетентността на административния орган:

Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО посочва, че компетентен да се произнесе по жалби срещу разпореждания на длъжностни лица по чл.98, ал.1 от КСО с мотивирано решение е именно ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. От тази гледна точка, в настоящия случай Решение № ******** от 24.03.2025 година е издадено именно от директора на Национален осигурителен институт - Перник. Съобразно чл.9, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт /ПОДНОИ/, НОИ се състои от централно управление и териториално поделение, като териториалният обхват и седалището на териториалните поделения са съгласно границите и административните центрове в [държава], утвърден с указ на президента на [държава], т.е. доколкото постоянният адрес на жалбоподателката е в [населено място], то компетентен да се произнесе е именно директорът на Териториално поделение на НОИ - Перник. Потвърденото с оспореното решение разпореждане също е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност. От изложеното следва, че не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Решението е издадено в изискуемата от закона форма и със съдържание, което е регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискваният за мотивираност, съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е и органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Посочена е информация относно реда, срока и органа, пред който подлежат на обжалване. В решението е посочена датата на неговото издаване и е отразен подпис на издателя му. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя изводите, обективирани в него. Въз основа на това съдът прави изводи за липса на основания за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила:

В производството по издаване на разпореждането и по осъществяване на административен контрол за неговата законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до ограничаване правото на защита на лицето и които да предполагат отмяна на издадения административен акт на това основание. В съответствие с това съдът счита, че не са налице отменителни основания по чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона:

Спорът в настоящото производство се свежда до това да се установи, дали правилно е бил определен размерът на осигурителния стаж по чл.75, ал.2 от КСО към момента на издаване на оспореното разпореждане.

В конкретният случай от представените по делото доказателства безспорно се установи, че считано от 22.07.2005 година с разпореждане [номер] на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (лист 9). Не е спорно също така и, че със Заявление с вх. № ***** от 28.01.2019 година на основание чл.102, ал.1 от КСО е поискала личната й пенсия за инвалидност да бъде служебно преизчислена с допълнително придобития от нея осигурителен стаж и осигурителен доход (лист 10), в съответствие с което пенсията й е преизчислявана, за което са налице писмени доказателства, както следва: разпореждане [номер] от 28.05.2019 година (лист 15), разпореждане [номер] от 07.05.2020 година (лист 19), разпореждане [номер] от 20.04.2021 година (лист 23), разпореждане [номер] от 28.04.2022 година (лист 27), разпореждане [номер] от 28.04.2023 година (лист 35), разпореждане [номер] от 23.04.2024 година (лист 39). На следващо място не е спорно и обстоятелството, че с Експертно решение № **** от 19.12.2024 година, издадено от състав на ТЕЛК към МБАЛ „****- [област]“ ЕООД, след преосвидетелстване на лицето са определени ****% ТНР за срок от 1 година, като датата на инвалидност е 22.07.2005 година (лист 41).