Акт от 20.01.2021, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 1184/2020
- Подписан
- 20.01.2021
- В сила
- 20.01.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.13, ал.1, т.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.13, ал.1, т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 30, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 48, ал. 1, т. 10 · Закон за убежището и бежанците
- чл.63а · Закон за убежището и бежанците
- чл.68, ал.1, т.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.70, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.84 ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал.4 и ал.5 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал.4 и ал.5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9 ал.5 · Закон за убежището и бежанците
РЕШЕНИЕ
№28
20.01.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Ивелина Въжарска…………………………………………………………...
Прокурор: Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….…. като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело №1184 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Н.И.Ф. - гражданин на Б., с адрес: Транзитен център – с. Пъстрогор към ДАБ при МС, срещу Решение №УПП-445/14.12.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Б., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в Б.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.
Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място, неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Б., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в Б.. Сочи се, че тъй като бил налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Б., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът
- Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (М. К.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба №УРИ 105400-1740/23.11.2020г. в СДВНЧ – София,
Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Н.И. от Б., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №552 от 26.11.2020г. на ТЦ – с. Пъстрогор, с рег. №УП-6887/26.11.2020г. на ДАБ, подадена с името Н.И.Ф. от Б.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП-6887/26.11.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Н.И.Ф., гражданин на Б., роден на ***г***, ж.. На същата дата лицето е регистрирано с имената Н.И.Ф., роден на ***г***, със същия постоянен адрес, гражданин на Б., етническа принадлежност – Б.ец, религия – с., професия – ш., образование начално, ж., без документи за самоличност.
С писмо с рег.№ УП-6887/26.11.2020г. на ДАБ, Директор на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се представил като Н.И., роден на ***г. в Б.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 08.12.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-6887/08.12.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Имал брат – Б. М., в Германия, пребивавал нелегално. Посочил, че напуснал преди две години Б., нелегално и заминал за Индия, Пакистан, Афганистан, Иран, а накрая в Турция. Относно пристигането си в Република България посочил, че се свързал с трафикант, който го качил нелегално на камион, заедно с още трима. При проверката на границата ги арестували. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Относно причините да напусне страната си разказал, че в Б. имал финансови затруднения. Семейството му било бедно и затова напуснал училище, за да работи. Работата, която намирал обаче, не го удовлетворявала, а нямал образование за по-добра. Така се стигнало до решението да напусне страната и да търси работа извън нея. Това била причината, поради която напуснал страната си. Нямало друга причина.
Единствените му проблеми били от финансов характер, други нямал. Имал цел, където искал да стигне – Испания. В Б. карал малки автомобили, нещо като такси.
Превозвал с тях хора и багаж, каквото дойде. Не било добре заплатено. Работил и като рикшаджия в столицата, но отново не бил доволен. На въпроса каква е общата ситуация в страната му, отговорил, че не се занимава с политика и за него всичко е спокойно. Единствено имал финансови проблеми. Посочил, че в Испания няма познати и каквото намери ще работи. Семейството му било в Б. в момента.
Както неговите, така и родителите на съпругата му помагали и се грижели за нея и за сина му. Не членувал в политическа партия или организация, защото никой не го търсил с това основно образование. Не е имал неприятности с властите в Б., с армията или полицията там. Не е получавал заплахи от някого. Срещу него не било упражнявано физическо насилие. Не е имал контакт с радикални ислямистки организации. Не искал да се завърне в Б., защото се надявал да намери платена работа в някоя държава, където и да е и да може да подпомага финансово семейството си. Нямал какво да добави към изложеното. Подал молба за закрила в Република България, защото това била първата европейска държава и имал възможност да го направи. На въпроса какво е конкретното му искане към България отговорил, че единственото му желание е да стане легален и да започне работа, за да изпраща на семейството си.
С Решение
№ УПП-445/14.12.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Н.И.Ф. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 18.12.2020г., а жалбата е подадена на 21.12.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – М. Д. К., главен експерт в Транзитен център – с. Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-603/07.10.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 26.11.2020 г., а оспореният акт е издаден на 14.12.2020г.
Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, в приложимата към датата на образуване на производството за закрила регистрация, за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред интервюиращия орган при ТЦ-с.Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Разпечатката съдържа 38 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b49e84eb-411c-493e-a34b-94a9b3c642c9