Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 500 от 30.03.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 837/2023
Вид
Решение № 500
Подписан
30.03.2023
В сила
19.04.2023
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 143, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 42 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 11, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.343в, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Варна, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Ж.а при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Ж.а Административно наказателно дело № 20233110200837 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.

А. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Аксаково. гр. Аксаково. ж.к. „Надежда“ № 7, вх. 3, ет. 1, ап. 2, депозирана чрез пълномощника с адв. М. Ж., вписан в АК - Варна, против Наказателно постановление № 23 - 0445 - 000004 от 10.02.2023 г. постановено от Началник РУ в ОДМВР, РУ Аксаково, с което на Т. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаването НП е незаконосъобразно. Излагат се аргументи, че деянието не е осъществено от субективна страна, като се цитира и съдебна практика в този смисъл. Сочи, се че регистрационните табели са били поставени на автомобила, а водачът му не е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация.

В съдебно заседание възз. не се явява лично, но се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото, процесуалният представител моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите1 юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за присъждане на разноски в минимален размер за насрещната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Към 2022г. лек автомобил марка „ Ауди А6“ с рег.№ В1339ТК бил собственост на Б.Д.А., гражданин на Великобритания. Последният го придобил с договор за покупко-продажба от 21.09.2022г., но не го регистрирал в съответната служба на МВР. Впоследствие, поради неизпълнение на законовото задължение на новия собственик, договорът бил регистриран служебно в Сектор ПП-Варна, а на 23.11.2022г. регистрацията на автообила била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

На 30.12.2022г., около 14:01ч., в гр.Аксаково , обл. Варна, възз. А. Т. управлявала горепосочения автомобил, собственост на британския гражданин. При движение по ул.“Кап.Петко войвода“ в посока на движение към центъра на града, до кръстовището с ул.“Извор“ тя била спряна за проверка от полицейски служители при РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна, сред които и св.Ж. А.. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от възз. автомобил има поставени регистрационни табели. При проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е собственост на великобританския гражданин А. и че е с прекратена регистрация, считано от 23.11.2022г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

За констатираното А. съставил АУАН с бл. № 859206, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражение. В законоустановения срок възз. не депозирал възражения.

По случая била извършена и проверка рег.№445 ЗМ -8/23/2021г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2.

В хода на проверката била приобщена информация, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 23.11.2022г.

В хода на проверката, на 30.12.2022г. от възз. били снети писмени сведения. В тях тя посочила, че е взела за ползване автомобила от шефа на своя съпруг, като не е знаела, че е с прекратена регистрация.

При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я изпратил във ВРП с мнение за решаване по компетентност.

2

По така постъпилата преписка във ВРП била образувана пр.пр.№1129/2023г., която приключила с постановление от 25.01.2022г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от общ характер.

Алтернативно, било направено заключение, че дори при наличието на „някакви данни“ за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, то същото следва да се прецени като чл.9, ал.2 от НК. Препис от постановлението за отказ било изпратено на РУ Аксаково ОД на МВР –Варна за налагане на административно наказание.

След постъпване на прокурорския акт, на 10.02.2023г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно: преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№1129/2023г. на ВРП и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът напълно кредитира показанията на св.Ж. А., тъй като същите са логични, последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на РУ при ОД на МВР, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника РУ в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи., копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно 3 делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

НП е съставено в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка. Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на АНО за реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.

При цялостната проверка на атакуваното НП относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява автомобил, 4 който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Затова и съдът приема, че формално НП съдържа описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

С НП на въззивницата е наложено административно наказание“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателката лек автомобил, марка „Ауди А6“ с рег.№ В1339ТК е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателката на път, отворен за обществено ползване /в гр.Варна / на датата посочена в административното обвинение.

Жалбоподателят не оспорва и факта, че МПС е собственост на Б.Д.А., гражданин на Великобритания. Видно от доказателствата по делото приложени в служебно изисканите от съда материали по пр.пр.№1129/23г. на ВРП, Б.А. е придобил собствеността върху автомобила в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка на подписите/, както и че в едномесечен срок от придобиването в собственост на регистрирано пътно превозно средство собственикът не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния си адрес или адрес на регистрация. Същото е придобито с договор за покупко-продажба от 21.09.22г. и не е регистрирано на името на Б.Д.А. в съответната служба на МВР. С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000 година) се определят условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно 5 предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.