Решение № 24 от 29.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20245001000465 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалби вх.№ 4253/05.02.2024г. от А. Г. Ю. ,А. И. Ю. , А. И. Ю. ,Я. И. Ю. и З. И. Ю. ,всички представлявани от адв.П. К. ,както и по въззивна жалба вх.№ 4304/05.02.2024г. от „Д. З. „ АД ,представляван от ю.к. Г. Р. , двете против решение № 9 / 08.01.2024г. ,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 101/ 26.02.2024 ,постановено по т.д.504 / 2021г. по описа на ОС – Пловдив , с което решение „Д. З. „ АД е осъден да плати на А. Г. Ю. сумата от по 60 000лв.

,предявен частичен иск в пълен размер от 200 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й И.

И. Ю., починал в резултат на ПТП, настъпило на 09.02.2021г., причинено от Г.

Н. К. при управление на МПС лек автомобил марка „О., м. А с рег. № *****, с валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти по полица № *******, като е отхвърлен този иск за разликата над уважения размер до предявения от 140 000лв., частичен иск при пълен размер от 200 000лв., ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху нея от 16.02.2021г. до изплащане на сумата ,КАКТО И е осъден ответника „Д. З. „ АД да заплати на всеки един от ищците А. И. Ю. , А. И. Ю. , Я. И. Ю. ЕГН **********, и З. И. Ю. сумата от по 40 000лв. ,предявени частични искове в пълен размер от 200 000лв. от всеки един, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща 1

И. И. Ю., починал в резултат на ПТП, настъпило на 09.02.2021г. причинено от Г. Н. К. при управление на МПС лек автомобил марка „О., м. А с рег. № *****, с валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти по полица № ********* като са отхвърлени тези искове за разликата над уважения размер от 40 000лв. до предявения от 140 000лв., частичен иск при пълен размер от 200 000лв., ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху нея от 16.02.2021г. до изплащане на сумата.

Жалбоподателите ищци обжалват решението ,в частта ,в която предявените от тях искове са отхвърлени.Развиват се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му обжалвана част ,касаещи занижен размер на присъденото обезщетение ,както неправилно прието съпричиняване от страна на пострадалия и се завява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което исковете им да бъдат уважени изцяло.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за адв.К. в условията на чл.38 ал.1т.2 от ЗА.

Жалбоподателят ответник обжалва решението в частта ,в която исковете са уважени като развива съображения за неправилност на същото ,считайки присъденият размер за силно завишен,както и са изложени съображения смъртта на наследодателя на ищците да е настъпила единствено и само по негова вина .Заявява искане решението ,в обжалваната от него част да се отмени и исковете на Ю.и да бъдат изцяло отхвърлени.Претендира присъждане на разноски.

От А. Г. Ю. ,А. И. Ю. , А. И. Ю. ,Я. И. Ю. и З. И. Ю. ,всички представлявани от адв.П. К. е постъпил отговор по въззивната жалба на ответника , с който се оспорва същата и по съображенията ,изложени в него се заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение .Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат К. на основание чл.38 от ЗА.

Предмет на въззивно разглеждане е и жалба вх.№ 24579 / 17.07.2024г. против решение № 288 / 25.06.2024г.,постановено по същото дело ,с което е допусната поправка на явна фактическа грешка на решението в частта на разноските.

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено по очертания от ищците с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане на искове ,предявени от А. Г. Ю., А. И.

Ю. , А. И. Ю. , Я. И. Ю. и З. И. Ю. против „Д. З.“ АД за заплащане на всеки 2 един от тях сумата от по 140 000лв., предявени частични искове в пълен размер от 200 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател И. И. Ю., починал в резултат на ПТП, настъпило на 09.02.2021г. около 09.50 часа в гр. Е. П., бул.

В.”, причинено от Г. Н. К. при управление на МПС лек автомобил марка „О., м. А с рег. № *****, с валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти по полица № *******, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху нея от 16.02.2021г. до изплащане на сумата.

Ищците са твърдяли И. Ю. да е съпруг на ищцата А. Ю. и баща на останалите четирима ищци ,който на 09.02.2021г. при управлението на велосипед в гр.Е. П. при пресичане на пътно платно на бул. „В.” е бил ударен от лек автомобил О. А., управляван от Г. Н. К., който водач на МПС не спазил правилата за движение , в резултат на което Ю. починал на място.Посочили са ,че за лекия автомобил има сключена задължителна застраховка ГО на автомобилисти с ответното дружество, действаща от 11.05.2020г. до 11.05.2021г. ,а ищците извънсъдебно били предявили писмено пред застрахователя претенции за изплащане на застрахователни обезщетения като били представили всички налични документи като до момента липсва плащане от страна на застрахователя.

Твърдяли са понататък починалият И. Ю. към датата на инцидента да е бил на 59 години, деен, работлив, в добро здравословно състояние, активен, работоспособен, опора на съпругата и синовете си, грижел се е за тях, винаги помагал.Изложили са твърдения да са преживели много тежко загубата на техния съпруг ,респ. баща,както и неговата внезапна и преждевременна смърт да се е отразила негативно в здравословен и емоционален аспект , причинила им много болка и страдания, а загубата му да е била шок и трагедия за тях.

Ответникът ,от своя страна ,оспорва исковете .Признава наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти, сключена за лек автомобил марка „О., м. А с рег. № *****, по полица № *********. ,но възразява да е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил като счита ,че е налице случайно събитие ,възразява евентуално ,че е налице съпричиняване от страна на починалия велосипедист ,оспорва силата и интензитета на претърпените от ищците болки и страдания.Признава да са депозирани от ищците извънсъдебни претенции, но възразява, че към тях не са представени никакви документи и банкови сметки, а допълнително е депозиран единствено констативен протокол за ПТП. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва като се позовава на забава на кредитора ,произтичаща от разпоредбата на чл.380 ал.3 от КЗ поради непредставяне на банкова сметка от страна на ищците.

Съдът с решението ,предмет на обжалване е приел от фактическа страна водачът на МПС Г. К. да е управлявал лекия автомобил със скорост от 58 3 км/ч, която надхвърля максимално допустимата скорост за населени места ,при което и поради управление на МПС в лявата половина на пътя по посока на движението си без доказана причина и необходимост за това ,е ударил с предната си лява част на автомобила преминаващия велосипедист И. Ю. ,в резултат на което на същия са причинени множество травматични увреждания, несъвместими с живота, които се намират в причинно следствена връзка с настъпилата на място смърт. На следващо място е приел ,че Ю. от своя страна ,с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат ,тъй като отнел предимството на водача на лекия автомобил , навлизайки пред него на пътното платно на 28 - 29 метра в момент, когато това не е било безопасно за нито един от двете пътни превозни средства, като по този начин е попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил, който, въпреки предприетото екстремно задействане на спирачната система не успял за спре преди удара. Посочил е ,че ако Ю. не бил предприел маневрата навлизане върху асфалтовия път, а бе пропуснал преминаващия по него с предимство лек автомобил, не би се стигнало до удар и ПТП не би настъпило.Приел е приносът на Ю. да е 50 % и обсъждайки събраните по делото доказателства е приел справедлив размер на обезщетението на неимуществени вреди ,претърпени от ищците от смъртта на техния съпруг ,съответно баща да е 120 000 лв. за съпругата му А. Ю. и по 80 000 лв. за всяко едно от децата ,при което положение и при 50 % съпричиняване е уважил исковете за съответно 60 000 лв.за съпругата и по 40 000лв. за всяко от децата на починалия.

Приел е също във връзка с възражението на ответника ,че на ищците не се дължи обезщетение за забава, защото в качеството си на кредитори са изпаднали сами в забава и оттук са освободили ответника от неговата забава по правилото на чл.95 от ЗЗД,тъй като нито извънсъдебно при предявяване на претенциите пред застрахователя с молбата на лист 19, нито пред съда, въпреки неколкократните указания, са посочили лични банкови сметки за изплащане на обезщетенията. А основание за този извод е правилото на чл.380 ал.3 от КЗ, според което непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.

Недоволни от това решение са останали и двете страни като жалбоподателите ищци възразяват срещу размера на обезщетението ,считайки го за занижено ,както и срещу приетото от съда съпричиняване ,а също и против отказа на съда да присъди законна лихва ,считано от 16.02.2021 г. или от 22.02.2021г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят ответник възразява против така постановеното решение ,настоявайки поведението на починалия Ю. да е единствената причина за настъпване на ПТП ,а от там и недължимост на застрахователно обезщетение .Счита евентуално приносът на водача на МПС да е много помалък от приетия от съда ,както и счита ,че размерът на обезщетението е 4 твърде завишен.

Няма спор ,че ищците са наследници – съпруга и деца ,на И. И. Ю., починал при управление на велосипед на 09.02.2021г. при удар с лек автомобил „О. А. „ ,управляван от Г. Н. К..Няма спор и за това ,че към момента на ПТП за този автомобил е бил налице валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „ГОА“.

От заключението на САвТЕ ,приета по делото , е видно ,че от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са навлизане на велосипедиста на платното за движение по начин и в момент ,когато това не е било безопасно и без да се съобрази с приближаващия лек автомобил „О. А.

„както и движението на този автомобил със скорост 58 кв./ч ,при максимално разрешена в населени места 50 км./ч.,при която скорост не е имал техническа възможност да спре преди удара или да извърши маневра заобикаляне ,която би могъл да извърши при движение със скорост 50 км./ч. или по –ниска.

Експертизата е посочила също като причина за настъпване на ПТП и това ,че лекият автомобил се е движил в лявата част на пътната лента ,вместо в правилната дясна такава по посока на движението и ако се беше движил в дясно не би имало конфликтна точка от пресичането на траекториите на велосипеда и автомобила и удара между тях не би настъпил.

Гореказаното сочи ,че причина за настъпване на ПТП и удара между починалия велосипедист и лекия автомобил е както поведението на водача на МПС ,който се е движел със скорост по –висока от максимално разрешената в населени места и в лявата част на платното без да има причина и необходимост от това вместо в дясната част по посока на движението ,така и поведението на велосипедиста ,който е навлезъл в пътното платно и пресякъл пътя на автомобила по начин и в момент ,когато това не е било безопасно и без да се съобрази с движещото се МПС.