Разпореждане № 2449 от 07.04.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2449 гр. София, 07.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20231100900537 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Р. К. за прекратяване на „Л.Б.“ ООД, по реда на чл. 155, т. 1 от ТЗ. Ищецът извежда активната си легитимация да предяви иска от вписаното в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ обстоятелство, че е съдружник в дружеството, притежаващ 25 % от капитала на дружеството. В исковата молба са изложени твърдения за наличието на важни причини, които налагат прекратяването на дружеството, като една от тези причини е трайното влошаване на отношенията между съдружниците, доказателство за което е подаденото заявление пред ТРРЮЛНЦ от 22.07.2022 г., с което е поискано вписване на промени, въз основа на взети от ОСС решения /едно от които решения е за изключване на ищеца/. Ищецът посочва, че производството по така образуваното регистърно производство е спряно до приключване на образуваното, по негова искова молба, производство по искове по чл. 74 от ТЗ за отмяна на взетите от ОСС решения.

Съдът, след като взе предвид изложените в исковата молба твърдения, прецени приложените към исковата молба доказателства и направените вписвания по електронното дело на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ и служебно извършената проверка в ЕИСС, намира предявеният иск за недопустим.

Съгласно чл. 155, т. 1 от ТЗ, дружество с ограничена отговорност може да бъде прекратено от съда по иск на съдружник, притежаващ повече от 1/5 от капитала, ако важни причини налагат това. Следователно, на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи активната легитимация за ищеца, изразяваща се в 1 притежаване на качеството съдружник, имащ дялове, съставляващи повече от 1/5 от капитала на дружеството, чието прекратяване се иска. Това качеството следва да е налице към датата на предявяване на иска. В случая съдът намира, че ищецът няма качеството на съдружник към този момент, тъй като членственото му правоотношение с дружеството е прекратено по реда на чл.

125, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Видно от представените към исковата молба доказателства /искова молба с вх. № 47002/25.07.2022 г. и постановено по нея решение № 1469/22.12.2022 г. на СГС, ТО, 18 състав, по т. д. № 1376/2022 г./ и изложените от самия ищец твърдения, с решение на ОСС, проведено на 22.07.2022 г., ищецът е изключен като съдружник в дружеството. Това обстоятелство не е вписано в ТРЮЛНЦ, тъй като заявлението за неговото вписване е спряно по реда на чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536, ал. 1 от ГПК, във връзка с предявения от К. иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решението. Към момента на предявяване на настоящата искова молба производството по този иск не е приключило, тъй като постановеното от СГС, ТО, 18 състав решение от 22.12.2022 г. е обжалвано и образуваното по въззивната жалба в. т. д. 229/2023 г. по описа на САС не е приключило.

Съгласно константната съдебна практика, решенията на общото събрание за промяна в персоналния състав на съдружниците, в частност за изключване на съдружник и за избор и освобождаване на управител, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им се проявява единствено по отношение на трети за него лица, доколкото за да настъпи действието на подлежащото на вписване обстоятелство, в рамките на дружествената общност следва да се извършат действия, които изискват преждевременното действие на решението на общото събрание по отношение на дружеството и съдружниците /в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 39 от 15.04.2011 г. на ВКС, ТК, І ТО, по т. д. № 526/2010 г.; решение № 690 от 03.12.2008 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 349/2008 г.; решение № 135 от 09.11.2009 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 184/2009 г.; решение № 149/30.12.2016 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 846/2015 г. и др./. В случая ищецът е изключен като съдружник с решение на ОСС в „Л.Б.“ ООД, проведено на 22.07.2022 г. и от момента на вземане на това решение до неговата отмяна, по реда на чл. 74 ТЗ, същото поражда правно действие в отношенията между съдружниците и 2 дружеството, като за това е без значение факта дали то е вписано в търговския регистър или не, което обстоятелство е релевантно само за действието на решението по отношение на трети за дружеството лица, но не и във вътрешните отношения между съдружниците и самото юридическо лице, като отделен правен субект. Затова следва да се приеме, че към датата на предявяване на иска по чл. 155, т. 1 от ТЗ /20.03.2023 г./ ищецът е изгубил качеството си на съдружник. Обстоятелството, че ищецът е оспорил решението за изключването си пред съда, не променя този извод, тъй като конститутивният ефект на евентуалното положително решение на съда, с което ще бъде уважен иска по чл. 74 ТЗ, ще настъпи занапред, като едва от момента на влизането му в сила ще се счита, че ищецът ще има отново качеството на съдружник в ответното дружество.

Предвид изложеното, Съдът приема, че ищецът няма качество на съдружник към момента на подаване на исковата молба и не разполага с активна легитимация да предяви иска по чл. 155, т. 1 от ТЗ, от което следва, че искът е недопустим, съответно исковата молба, с която той е предявен следва да бъде върната, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК.

Предвид изложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх. № 26147/20.03.2023 г., във връзка с която е образувано т. дело № 537/2023 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по предявения с нея иск съдебно производство.

Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3