Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5952/2025
Вид
Решение № 100
Подписан
02.02.2026
В сила
15.05.2026
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • параграф 1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.144 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.2, ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330205952 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 528/11.08.2025 г., издадено от А.И.С. – зам. кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на „Пърфект Клиър 2017“ ЕООД на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

В жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно, излагат се доводи за маловажност на вмененото административно нарушение. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. И. ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба. По същество - противопоставя се на възраженията, изложени във въззивната жалба, като моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното Наказателно постановление намери, че същото следва да бъде потвърдено. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 20.03.2025 г. , на основание Заповед на Директор на Пловдивски общински инспекторат, Д.М. и Е. Г. – инспектори при ПОИ извършили проверка с начален час 09,50 часа на обект – Фурна за закуски, намираща се в гр. Пловдив на ул.“Света гора“ № 2, стопанисван от дружеството – жалбоподател. Проверката била извършена в присъствието на свид. С.С. – работещ на обекта и съпруг на управителя на „Пърфект Клиър 2017“ ЕООД. В хода на проверката проверяващите констатирали, че обекта е отворен, извършва търговска дейност като обслужва клиенти. На входната врата била поставена информационна табела за работно време с надпис от 06,00 часа до 16,00 часа. Дружеството стопанисващо обекта не представило разрешение за удължено работно време, издадено от Районна администрация за работа извън диапазона от 08,00 часа до 23,00 часа, съгласно чл. 11, ал. 1 от НООР. С оглед така констатираното проверяващите издали предписание управителя в тридневен срок да смени табелата на вратата за работно време от 08,00 до 23,00 часа. Препис от протокола бил предоставен срещу подпис на свид. С.С..

Информационната табела за работно време била сменена като била поставена такава сочеща на работно време от понеделник до петък в диапазона от 08.00 часа до 17,00 часа.

На 19.05.2025 г., във връзка със Заповед № 25ЗП-37/14.05.2025 г. на Директор на Пловдивски общински инспекторат, свид. П., заемаща длъжност инспектор при Пловдивски общински инспекторат съвместно с инспектор Т.Т. извършила проверка с начален час 07,19 часа на същия обект – Фурна за закуски, намираща се в гр. Пловдив на ул.“Света гора“ № 2, стопанисван от фирма „Пърфект Клиър 2017“ ЕООД в присъствието на лицето свидетеля С.С..

В хода на проверката проверяващите установили, че към момента на извършване на същата, обектът е отворен и обслужва клиенти, видно от представения фискален бон след закупена от проверяващите закуска на стойност 1,70 лева. Инспекторите проверили, че на информационната табела за работно време било записано такова от понеделник до петък, в диапазона от 08,00 до 17,00 часа. Наред с това констатирали, че дружеството стопанисващо обекта нямало разрешение за удължено работно време от Кмета на района в който се намира, за работа извън диапазона от 08,00 до 23,00 часа.

За констатираните в хода на проверката факти и обстоятелства бил съставен Констативен протокол Серия А № 117709/19.05.2025 г. Препис от същия бил връчен на свид. С..

2

С оглед горното, свид. П. приела, че дружеството – жалбоподател е допуснало нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред и съставила АУАН Серия А № 003573/ 21.05.2025 г. в присъствието на представляващия санкционираното лице - Анастасия С.а, която подписала акта без да сочи възражения в него. Такива постъпили в срока, визиран в чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като същите били приети за неоснователни.

Въз основа на горепосочения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Междувременно, в деня на проверката - 19.09.2025 г. дружеството – жалбоподател започнало процедура по издаване на разрешение за удължено работно време. Разрешение било издадено на 02.07.2025 г., тоест повече от месец преди издаване на процесното НП, което било съставено на 11.08.2025 г.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител - свид. П., която описва начина на извършване на проверката и сторените констатации. Съдът намира показанията на свид. П. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите изцяло. О т същите се установява факта н а осъществено нарушение, както и процедурата по съставяне на акта.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява и от приетите по надлежния ред писмени доказателства, а именно – Констативен протокол Серия А № 117709/19.05.2025 г.; Фискален бон от 19.05.2025 г.; АУАН; Заповед № 25 ЗП – 37/ 14.05.2025 г. на Директора на ПОИ; Възражение вх. № 25ПОИ – 443/ 21.05.2025 г.; Заповед № 23ОА – 3278/18.12.2023 г. на кмет на Община Пловдив; Заповед № 22ОА - 1494/ 05.07.2022 г. на кмет на Община Пловдив;

Констативен протокол Серия А № 117385/ 20.03.2025 г.; Фактура № 61018/ 19.05.2025 г. ведно с фискален бон към нея; Сертификат за контрол № 1219/ 16.05.2025 г.; Протокол за контрол на шум № 1219/ 16.05.2025 г. ; Сертификат за акредитация; Разрешение за удължено работно време № 1183/ 02.07.2025 г.

Съдът кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело.

Отчасти за изясняване на приетата от съда фактическа обстановка спомагат и показанията на свид. С.. При анализа на същите съдът подходи с особено внимание предвид близкородствената му връзка с управителя на дружеството - жалбоподател. Така като противоречащи на кредитираните от съда доказателствени източници съдът третира показанията на свид. С. в частите в които същият отрича при първата извършена проверка на обекта да 3 не е разбрал, че следва да предприеме действия по издаване на разрешение за удължено работно време, а следвала само да смени указателната табела на входната врата за работно време. Показанията на свидетеля се намират в противоречие с отразеното в КП от инспекторите от проверката на 20.03.2025 г. в който изрично се съдържат констатации за това обекта да не разполага с разрешение за удължено работно време. На следващо място показанията на свидетеля за това, че на 19.09.2025 г. след като е обявено работно време от 08,00 часа, всъщност е направил инцидентен компромис като е продал закуски на децата от училището намиращо се отсреща. Очевидно заявеното от свидетеля противоречи на показанията на актосъставителя, КП от 19.05.2025 г. и приложения Фискален бон за продажба на закуска на стойност от 1,70 лева с час 07,19 на издаване. Очевидно е, че свид. С. е бил наясно, че обекта е отворен и осъществява търговска дейност без да има разрешение за удължено работно време, още повече, че информационната табела за работно време е указвала начален час 08,00 часа. В противоречие с представените от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства са показанията на свидетеля касателно това, че към момента на проверката на 19.05.2025 г. дружеството вече е било подало заявление в РЗИ за стартиране на процедура по издаване на необходимите документи за издаване на разрешение за удължено работно време, доколкото от представения към Фактура № 61018/ 19.05.2025 г. фискален бон, това е сторено късния следобед на 19.09.2025 г. в 15,47 часа, т.е след проверката. Показанията на свидетеля в посочените части се явяват изолирани от останалия кредитиран от съда доказателствен материал, като освен, че същите му противоречат, те противоречат и на самите твърдения във въззивната жалба за това кога е началния момент в който свидетелят и неговата съпруга, като менажиращи дружеството – жалбоподател са разбрали, че трябва да се снабдят с разрешение за удължено работно време. Показанията на свидетеля в коментираните им части се опровергават от кредитираните от съда доказателства поради което и не могат да доведат до изводи в обратна насока от изложените такива в настоящия съдебен акт. В останалите им относими към предмета на доказване части, показанията на свидетеля С. се ценят от съда като достоверни поради което същите следва да залегнат в изводите от фактическа страна.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, доколкото материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представените оправомощителни заповеди.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на административна санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота 4 относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, като възраженията в обратна насока, се явяват изцяло неоснователни. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което дружеството - жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за осигуряване на обществения ред.

В този смисъл по делото безспорно се установява, че към момента на извършване на проверката – 19.05.2025 г. дружеството - жалбоподател, не е притежавало разрешение за удължено работно време за работа извън диапазано от 08,00 часа до 23,00 часа касателно процесния търговски обект, а така също не е притежавало соченото разрешение и към момента на съставяне на АУАН. Действително, такова разрешение е било налично към датата на съставяне на НП.

В аспект на гореизложеното и с оглед пълнота на изложението следва да се подчертае, че в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Предвид това, не подлежат на изследване причините за извършване на нарушението, включително дали повода за същото не е свързан с действия или бездействия на трети лица, органи и др. подобни.

На следващо място, съдът намира, че правилно е квалифицирано констатираното нарушение, по отношение на което коректно е съотнесена санкционната норма на чл. 32, ал. 1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред.