Решение № 10 от 09.01.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ихтиман, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20231840200396 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Р. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ихтиман, ул. „*“ № 3 против Наказателно постановление № 66 от 30.05.2023 г., издадено от заместник-директора на Регионална дирекция по горите – София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 269 от ЗГ, е наложена глоба в размерна 800 лева.

Според жалбоподателя оспореният административен акт е незаконосъобразен и неправилен, във връзка с което са изложени подробни съображения в депозираната от него жалба, като се настоява за отмяна на оспорения административен акт.

В проведеното последно открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като за него се явява адвокат К., която поддържа жалбата.

Наказващият орган не се явява в последното открито съдебно заседание и не изпраща представител, като преди това, при изпращане на административната преписка в съда, е постъпило становище от него, в което за посочени доводи за оставяне без уважение подадената жалба.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е допустима - подадена е в срок от лицето, спрямо което е издадено наказателното постановление.

В наказателното постановление е посочена следната фактическа обстановка:

„Съгласно образувана административно-наказателна преписка, са извършени проверки на дати 14.12.2022 г. - 15.12.2022 г. от служители на ИАГ, в присъствието на служител на ОГП Ихтиман, в подотдели 408 „з“, 408 „ж“, 408 „г“, 408 „д“, 405 „е“ и последваща проверка на 19.01.2023 г., от служители на ИАГ, РДГ София, в присъствието на служител на Общинско горско предприятие (ОГП) Ихтиман, в подотдели 421 „о“, 421 „п“, 420 „е“, 420 „ж“, 452 „ж", всички собственост на община Ихтиман и стопанисвани от ОГП Ихтиман, за които има съставени два протокола вх. № 114/15.12.2022 г. и № 06/19.01.2023 г.

За горецитираните подотдели има издадени следните позволителни за сеч №

0688953 от 26.09.22 г. за подотдел

408

„з“; № 0688955 от

1

26.09.22 г. за подотдел 408 „ж“;

№

0688950 от 26.09.22 г. за подотдел

408

„г“; №

0688953 от 26.09.22 г за подотдел 408 „з“;

№

0688952 от 26.09.22 г. за подотдел 408 „д“;

№

0688949 от 26.09.22 г. за подотдел 405 „е“;

№ 0697088 от 06.12.2022 г. за подотдел 421

„о“; № 0697514 от 15.12.2022 г. за подотдел 421 „п“ и издадено второ № 0699084 от 03.01.2023 г. за подотдел 421 „п“; № 0697091 от 06.12.2022 г. за подотдел 420 „е“; № 0697268 от 09.12.2022 г. за подотдел 420 „ж“ и № 0697092 от 06 12 2022 г. за подотдел 452 „ж“; За част от подотделите, по време на извършената проверка на 19.01.2023 г., сечищата са освидетелствани, съгласно изготвени протоколи за освидетелстване на сечище (ПОС) както следва: ПОС № 0675230/ 21.12.20222 г. - за подотдел 421 „о“; № 0676546/23.12.2022 г. - за подотдел 421 „п“; № 0676555/23.12.2022 г. - за подотдел 420 „е“;

№ 0676551/23.12.2022 г. - за подотдел 420 „ж“; № 0676561/23.12.2022 г. - за подотдел 452 „ж“;

При проверките е установено, че в периода от 26.09.2022 г. до 19.01.2023 г. лицето Р.

И. П. - в качеството си на ръководител - директор на Общинско горско предприятие Ихтиман, е допуснал при осъществяване на дейности в горепосочените общински горски територии, стопанисвани от ОГП Ихтиман, да бъдат извършени следните нарушения: не са спазени изискванията за маркиране на насажденията за сеч, като определените за сеч дървета с диаметър над 14 см. на височина 1.3 м., не са маркирани в основата им с контролна горска марка, а само отбелязани с боя върху стъблото; не са спазени одобрените технологични планове, в следните аспекти - вършината не е почистена съгласно начина, посочен в съответния технологичен план и позволителното за сеч; изградени са нови пътища, които не са посочени в технологичните планове; в насажденията са направени просеки, които не са посочени в технологичните планове и не са ограничени (отбелязани) на оставащите на корен дървета; извършена е сеч на немаркирани дървета; в следствие на проведените отгледни сечи, около изградените просеки, пълнотата е силно занижена, което е довело до влошаване на устойчивостта на насажденията; не са спазени изискванията за провеждане на възобновителни сечи, като не са залагани нормативно регламентираните „котли“; съставени са и са издадени протоколи за освидетелстване на сечища с невярно попълнени реквизити, като посочените данни за състоянието на сечището, площта на сечта и наличната дървесина не съответстват на сечището, площта на сечта и наличната дървесина не съответстват на установеното от терените проверки.“

От събраните в пода на съдебното производство писмени и гласни доказателства /в това число Протокол от 19.01.2023 г., Протокол от 15.12.2022 г. и свидетелски показания на Р. * – Т. и В. К. и на * и */ се установява, че действително са били предприети проверки от служители на ИАГ, в хода на които са установени извършени нарушения от трети лица.

Само за пълнота може да се посочи, че представените от жалбоподателя писмени доказателства, приети като такива в последното открито съдебно заседание, в по-голямата си част касаят извършени действия, които са извън процесния период, в който се твърди, че е извършено деянието. В останалата си част писмените доказателства /опис папка 2 – преписи от документи от 151-ви до 213-ти/ съдържат някаква индиция, че директора на Общинско горско предприятие – Ихтиман е предприемал определени текущи действия във връзка с констатирани нарушения по ЗГ. Не се установява от писмените доказателства, обаче, да са извършвани превантивно такива действия.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия 2 за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Процесното наказателно постановление и актът за установяване на нарушението са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, според което е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо с в това, че съставения акт за установяване на административно нарушение е нечетлив и че по този начин е ограничена възможността на лицето, спрямо което актът е издаден, да разбере какви са конкретните основания за издаването му. На първо място следва да се посочи, че свидетелят Р. * – Т., която е и актосъставител, изрично завява в показанията си, че след съставянето на акта и връчването му е прочела съдържанието на същия, което идва да покаже, че жалбоподателят е бил запознат с описаното в него. Също така видно от самия акт и по-конкретно от посочените в него обстоятелства на страница втора Р. П. е получил акта, което е отразено с негов подпис, без да се сочи от лицето, че актът или полученият от него препис са нечетливи и че не може да се запознае със съдържанието им. Също така в графата за обяснения и възражения е отразено единствено, че нарушителят възразява срещу направените констатации, тъй като според него не отговарят на действителността, което идва да покаже, че познава съдържанието на акта за установяване на административно нарушение.

Обстоятелството, че наказващият орган не е съобразил и не е обсъдил възраженията на нарушителя също не е основание да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение в административно-наказателното производство. Издаването на наказателното постановление означава, че въпреки направените възражения административният орган приема, че е извършено виновно определено нарушение, което според него подлежи на санкция. Това, обаче, не възпрепятства санкционираното лице да обжалва наказателното постановление по съдебен ред, като в инициираното съдебно производство може да наведе същите възражения, които е направил пред санкционния орган.

Не може да бъде споделено твърдението в жалбата, според което не е посочено кога е извършено нарушението, тъй като в оспорения акт изрично е отразено, че в периода от 26.09.2022 г. до 19.01.2023 г. Р. П. е допуснал да бъдат извършени описаните нарушения.

Тук следва да се има предвид, че според наказателното постановление нарушението, извършено от Р. П., се изразява допускане други лица да извършат отделни нарушения.

Поради това е достатъчно да бъде посочено кога или в кой времеви интервал е извършено допускането на извършване на нарушенията, а не кога е извършено всяко едно отделно нарушение от третите лица.

От съдържанието на наказателното постановление се налага извод, че според наказващия орган нарушението е извършено от жалбоподателя при неспазване на негови служебни задължения в качеството му на ръководител – директор на Общинско горско предприятие – Ихтиман, поради което се установява, че деянието е извършено на територията на Община Ихтиман. Това означава, че не следва да намира подкрепа възражението на жалбоподателя за липса на посочване на мястото на извършване на нарушението.

Въпреки изложеното дотук, оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, а съображенията на съда за това са следните:

Съгласно текста на чл. 269 от ЗГ наказват се с глоба и ръководителите или възложителите, които са наредили или са допуснали да бъде извършено административно нарушение по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации. По този начин административно-наказателна 3 отговорност може да бъде търсена не само от преките извършители на нарушението, но наред с тях и от лицата, които ръководят процесите, свързани с прилагането на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон.

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 269 от ЗГ е необходимо да се установи какво конкретно нарушение е извършено от трето лице, което не е ръководител или възложител, като е възможно самоличността на това трето лице да бъде или да не бъде установено. Необходимо е, също така, наказващият орган да установи и че съответният възложител или ръководител също е реализирал административно нарушение, като установи фактите, които дават основание да приеме, че е наредил или че е допуснал третото лице да извърши нарушение нарушение. Тоест, извършеното административно нарушение по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му от третото лице и извършеното административно нарушение от възложителя или ръководителя не са едни и същи, а са две отделни деяния. Наличието на нарушението, сторено от третото лице, е едно от условията за ангажиране отговорността на възложителя или ръководителя, макар поведението на последния да е предхождало нарушението на третото лице. Именно поради тези съображения в наказателното постановление, а и в акта за установяване на нарушението, е необходимо да бъдат посочени обстоятелствата не само около извършеното нарушение от третото лице, но и описание на нарушението, извършено от ръководителя или възложителя и обстоятелствата, при които именно то е извършено.

В настоящия случай в наказателното постановление са описани подробно нарушенията, които трето или трети лица са извършили. Сочи се и че Р. И. П. - в качеството си на ръководител - директор на Общинско горско предприятие Ихтиман, е допуснал при осъществяване на дейности в общински горски територии, стопанисвани от ОГП Ихтиман, да бъдат извършени тези нарушения. Некъде, обаче, не е конкретизирано, какви са конкретните действия на Р. П., който са довели до подобен резултат, респективно – не се сочи наличие на негово бездействие, което да е основание за извършване на нарушенията от трети лица. В случай че деянието на Р. П. се изразява в бездействие, не е конкретизирано и какво конкретно поведение е следвало да предприеме, за да не се стигне до извършването на нарушенията.