Решение № 7178 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7178 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20251100512135 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на адв. Н.П., като пълномощник на Л. Л. Н. срещу разпореждане за приключване на изпълнително дело № 20258510402474 по описа на ЧСИ М.П..

Жалбоподателят счита, че прекратяването спрямо длъжниците поради пълно погасяване на дълга по делото е незаконосъобразно, тъй като не е налице материалната предпоставка за прекратяване на делото, която в настоящия случай се твърди да е пълното погасяване на дължимата сума. Посочва, че с молба от 16.09.2025 г. е поискано присъединяване на разноски за безплатна правна помощ, оказана въз основа на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като за същото е представен сключен между взискателя и представляващия я адвокат договор за правна помощ и съдействие. Твърди, че няма пречка да бъде присъединено вземането за разноски за адвокатско възнаграждение, докато делото е висящо. Законовата уредба не съдържа разпоредба, която да урежда срок или краен момент, в който взискателят може да предяви свои разноски по изпълнителното дело. Ето защо счита, че делото е приключено преди да бъде събрано вземането, ведно с разноските по него. Предвид изложеното иска да се отмени разпореждането и да се укаже на ЧСИ М.П. да продължи действията по изпълнително дело до събиране на всички възложени за събиране суми.

Длъжниците В.М.Г. и К.В.Г. оспорват изцяло жалбата. Твърдят, че при образуване на делото взискателят не е представил договор за правна защита и 1 съдействие и доказателство, че е заплатено адвокатско възнаграждение, т.е. не е поискал събирането на конкретно посочена сума, представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по същото изпълнително дело.

Посочват, че в случая задължението по изпълнително дело е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение, а претенцията за събирането на адвокатски хонорар в размер на 700 лева е отправено на 16.09.2025 г. – две седмици след пълното погасяване на вземането /02.09.2025 г./ съгласно издадените от съдебния изпълнител книжа.

Считат, че взискателят е следвало да представи доказателства за платен адвокатски хонорар във връзка с превежданите правни процедури своевременно, като посочи изрично платената за целта сума, която да бъде описана и в текста за доброволно изпълнение. Предвид изложеното иска де се отхвърли жалбата като неоснователна.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ М.П. счита жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че молбата на взискателя от 16.09.2025 г. е депозирана след пълното погасяване на задълженията по делото и след постановяване на разпореждането за приключването му. Счита за противоречащо на принципа на добросъвестност, уреден в чл. 3 ГПК, да се заяви искане за събиране на адвокатско възнаграждение едва след телефонното обаждане на кантората с цел предоставяне на банкова сметка за превод на вече събраните суми.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20258510402474 е образувано по молба на взискателя Л.

Л. Н. срещу В.М.Г. и К.В.Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.07.2025 г. по гр.д. № 252/2023 г. по описа на Районен съд – Своге.

С молба от 28.07.2025 г. взискателят Л. Л. Н. е поискала изпълнително дело № 337/2025 г. по описа на ЧСИ М.С. да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ М.П.. Към молбата е представено пълномощно от взискателя в полза на адв. Н.П..

С покани за доброволно изпълнение от 18.08.2025 г. длъжниците са поканени да заплатят задължение по изпълнителното дело в общ размер на 2 066,77 лева.

Призовките са получени от К.Г. на 26.04.2025 г. и от В.Г. на 26.08.2025 г.

С молба от 02.09.2025 г., в срока за доброволно изпълнение, длъжниците са уведомили съдебния изпълнител, че на 01.09.2025 г. и 02.09.2025 г. са извършили доброволно плащане в размер на 3 213,61 лева, с което изцяло са погасили задължението си по изпълнително дело № 20258510402474. Поискали са да се прекрати изпълнителното дело.

С разпореждане за приключване на изпълнително дело от 10.09.2025 г. ЧСИ М.П. е разпоредил приключване на изпълнително дело № 20258510402474 с взискатели ТД НАП София-град и Л. Л. Н. срещу К.В.Г. и В.М.Г. на основание пълно погасяване на задължението по изпълнителното дело.

С молба от 16.09.2025 г. Л. Н. чрез адв. А., преупълномощена от адв. П., е поискала на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да й бъдат присъдени за събиране по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за оказана безплатна правна помощ на взискателя по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Към молбата са приложени пълномощни и договор за безплатна правна помощ от 24.07.2025 г.

С разпореждане от 16.09.2025 г. ЧСИ М.П. е отказал да приеме за събиране 2 адвокатския хонорар, тъй като дългът по изпълнителното дело е събран.

Със съобщение, изпратено до взискателя по чл. 433, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е приел, че делото е приключило.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно чл. 435, ал. 1 ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие /т. 1/; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.

468, ал. 4 и чл. 485 /т. 2/ и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение /т. 3/. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай взискателят, чрез упълномощения си представител, е упражнил правото си на жалба срещу акт на съдебния изпълнител, с който е прието, че производството по изпълнителното дело е приключено и е отказано да се приеме за събиране на адвокатски хонорар при приключено изпълнително дело. При съобразяване предмета на жалбата и цитираната по-горе разпоредба на чл. 435, ал. 1 ГПК, съдът счита, че жалбата има допустим предмет на съдебен контрол и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Видно е от данните по изпълнителното дело, че длъжниците са заплатили изцяло сумите, включени в призовките за доброволно изпълнение и към присъединения взискател ТД НАП – София в срока за доброволно изпълнение. Поради плащане на целия дълг, с разпореждане от 10.09.2025 г. на ЧСИ М.П. изпълнителното производство е прието за приключено. Молбата на взискателя за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. е подадена след приключване на производството, поради което правилно не е уважена от съдебния изпълнител. Към молбата за образуване на производството, както и до неговото приключване взискателят е представил единствено пълномощно за упълномощаване на процесуален представител, но не и договор за оказана правна помощ, нито е заявил искане за присъждане на хонорар. Именно поради това разноски за адвокатско възнаграждение не са включени за събиране от съдебния изпълнител.

Съдът намира за правилни мотивите на съдебния изпълнител, че правото да поиска възнаграждение следва да бъде упражнено от взискателя своевременно и в рамките на висящо производство, тъй като възниква по повод на оказана защита в конкретното дело. В настоящия случай искането е направено след пълното погасяване на вземането и след изготвяне на разпореждането за приключване на изпълнителното дело, поради което не може да породи действие и не следва да се уважава.

Предвид изложените съображения жалбата срещу разпореждането на ЧСИ М.П. от 16.09.2025 г. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от адв. Н.П., като пълномощник на взискателя Л.

Л. Н., срещу разпореждане за приключване на изпълнително дело № 20258510402474 3 по описа на ЧСИ М.П..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4