Решение № 3236 от 14.07.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3236

Пазарджик, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700614 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

2. Образувано по Жалба на М. М. Б., [ЕГН], с адрес с. Драгиново, [улица], срещу Решение № 1012-12-289#1 от 21.05.2025г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-680-3 от 17.04.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ, Пазарджик, с което на М. М. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 23.05.2024 г. до 22.03.2025 г. в размер на 22,89 дневно.

3. Поддържа се, че административния орган е приложил неправилно материалноправния закон, в случая правилото на чл. 546, ал. 8 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., вместо разпоредбата на чл. 62. параграф 1 и 2 от същия регламент, доколкото нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО, не е била действащо право, към момента на осъществяване на фактическия състав от който жалбоподателката черпи за себе си правото на обезщетение и към момента на подаване на заявлението, с което тя е упражнила това свое право. Считаме се, че в случая не е налице изрично разпореждане на закона с което на нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО да е придадено обратно действие.

Оспорват се съображенията на административния орган относно приложението на чл. 142 от АПК, като се сочи, че нормата не е императивна, което предполага извършването на преценка от страна на административния орган за приложимия материален закон при издаване на индивидуалния административен акт.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Счита се, че обратното действие на материално правната норма не се отнася до т. нар. „заварени“ правоотношения, а преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения. Пояснява се, че чрез признаване на действие на новия закон спрямо възникнали и съществуващи правоотношения се проявява т. нар. несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон, като такова действие новия закон има, когато факт, който при действието на отменения закон е нямал значение за завареното правоотношение, придобива такова правно значение при действието на новата или на изменената разпоредба.

Сочи се, че Конституционният съд на България, в свое Решение № 4 от 14.05.2020 год., по к. д. № 9/2019 год. е отбелязал: „…Правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им..“.

Според ответната администрация, прилагането на новоприетата, но действаща към датата на издаване на административния акт разпоредба, не може да се възприеме за нарушаване принципа на защита на оправданите правни очаквания.

По отношение на приложението на чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 е цитирано Решение на Съда(седми състав) ат 12.10.2023 г. по дело С-45/2022

Поддържа се, че новоприетата разпоредба на ал. 8 от чл. 54б не променя приетия с ал. 1 подход за определян базата за изчисляване размера на обезщетението, а предвижда при определяне размера на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави в които се прилагат европейските регламенти.

В подкрепа на становището се сочи Определение № 3648 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3139 по описа на Върховния административен съд за 2025 г.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се относно претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение .

II. За допустимостта :

5. Жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията на 23.05.2025 г., тоест, оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. № ЗПОБ-602-00514 от 27.05.2024 г. (л. 63), Б. е поискал от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че е упражнявала трудова дейност в периода от 10.05.2024 г. до 22.05.2024 г., по трудово правоотношение във Франция.

Във връзка със заявлението, до жалбоподателката е било отправено писмо изх. № У-122-00-680-1 от 29.05.2024 г. (л. 60), с искане да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС, относно Великобритания и Франция ; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи удостоверяващи трудовият стаж във Франция.

В отговор на искането, със Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка вх. №1019-12-3299 от 10.06.2024 г. (л. 49 и сл.), от страна Б. са представени : декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; декларация за заетост, относно постъпване на работа; опростен, краткосрочен договор за заетост в селско стопанство; удостоверение за трудова заетост издадено от работодателя GERMANOV ANGEL (MAXIGER2021), LUGNY, FRANCE; декларация за заетост, относно постъпване на работа; фиш за заплата и косов ордер за сумата от € 815,50.

7. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ Н 001 № 1025550; U 003 № 1025544 и U 001СВ № 1023799 (л. 38 и сл.), от компетентната администрация във Франция е изискано предоставяне на информация относно М. Б. за периода 10.05.2024 г. до 22.05.2024 г.

При това положение, с Разпореждане №122-00-680-1 от 24.10.2023 г.(л.46) на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на съответните структурирани електронни документи от компетентната институция на Франция.

Поради забавяне на отговора от френската администрация, отново са отправени искания за предоставяне на данни със структурирани електронни документи U 003 №1227997; Н001 №1227999 и U 001СВ № 1217105 (л.31).

В отговор на искането отправено от компетентната администрация във Франция, в ТП на НОИ, Пазарджик са постъпили структурирани електронни документи U017 №1303084 и U004 №1303085 ( л. 24 и сл.), с удостоверени: период на осигурена заетост : от 10.05.2024 г. до 22.05.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 10.05.2024 г. до 22.05.2024 г. вкл. в размер на € 815.50;

8. С Разпореждане №122-00-680-2 от 09.04.2025 г.(л.20), производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, а с Разпореждане №122-00-680-3 от 17.04.2025 г.(л. 17), на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на М. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 23.05.2024 г. до 22.03.2025 г. в размер на 22.89 лв. дневно. За да постанови този резултат, административния орган се е позовал на правилата, установени в чл. 54б, ал. 8 от КСО, съобразил е осигурителния доход за периода от 01.05.2022 г. до 22.05.2024г.(тоест общо за 24 месечен период) в размер на 19418.85лв. и е приел, че за общо 500 работни дни в периода, среднодневния осигурителен доход е в размер на 38.15лв. Така е определено дневно парично обезщетение за безработица в размер на 22,89 лв., тоест 60% от 38.15лв.

Спор по описаните до тук факти, не се формира между страните.

9. Следва също така да се отбележи, че спор между страните не се формира и по отношение на компетентността на България като държава – членка, която следва да разгледа и реши подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, включително въз основа на нейната заетост в друга държава – членка.

В решението на горестоящият в йерархията на администрацията орган е посочено, че „… Приложим материален закон, съгласно чл. 142 от Административнопроцесуалния кодекс, е този към момента на издаване на административния акт. Релевантно е съществуващото към момента на издаване на акта фактическо положение и при наличието на визираните в закона предпоставки, съществуващи към този момент, административният орган е длъжен да издаде акт с определено съдържание. Тоест разпоредбата на чл. 546, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила (13.08.2024 г.), включително и за заварените правоотношения, при които паричното обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон..… В настоящия случай, към датата на влизане в сила на новоприетата правна норма не е наличен завършен фактически състав на административното правоотношение, тъй като не е било издадено разпореждане, по подаденото заявление за парично обезщетение за безработица….“.

Приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО е обосновано и в контекста на следните съображения „… хипотезата описана чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62 (1) и чл. 62 (2) от Регламент (EO) №883/2004, като представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл. 62 (1) от Регламент (EO) №883/2004 и чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 (липсата на думата „изключително“), както и прокламирания принцип на Регламент (EO) Nº883/2004 и Регламент (EO) №987/2009, да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа….“.

IV. За правото :

10. Описаното в предходната част на настоящото решение, налага да се приеме, че спора между страните е изцяло правен и се концентрира по отношение приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО във връзка със заявеното от Б. искане. Въпросния нормативен текст е нов и е приет с § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в Държавен вестник бр. 67 от 09.08.2024 г. Доколкото в случая не е определен изрично срок за влизане в сила на нормативния текст, по правилото на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е в сила от 13.08.2024 г.