Решение № 3934 от 11.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3934 гр. Пловдив, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330101823 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ********* О. К., чрез пълномощника си ******* Х. Х., е предявил против Н. К. Л., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: с. **********, общ. ********, обл. ********, ул.

„*****“ № ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 16497/ 2023 г. на ПРС, VII-ми гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *****/ 14.11.2023 г., суми, както следва: главница в размер на 1812,82 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.09.2020 г.- 11.10.2023 г. за обект, находящ се в с.

**********, общ. ********, обл. ********, ул. „*****“ № ***, обезщетение за забава в размер на 74, 25 лева за периода 30.11.2020 г.- 30.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като се претендират и разноските по заповедното и настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че за периода 30.09.2020 г.- 11.10.2023 г. ответникът имал задължения към ищеца в размер на 1812,82 лева - за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в с. **********, общ.

********, обл. ********, ул. „*****“ № ***, както и начислени лихви за периода 30.11.2020 г.- 30.09.2023 г. в размер 74, 25 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Ответникът фигурирал в базата 1 данни на оператора като потребител с № ******, като собственик на посочения имот, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. В имота били монтирани измервателни устройства, но при служебна проверка на същите през 2020г. било установено, че водомерната шахта, в която се намират, е бетонирана и отчет на същите е невъзможно да бъде извършен. Били са служебно начислени 86 куб. м. вода, след което, въз основа на дадени предписания, абонатът е осигурил достъп до водомерния възел и фактурата е била сторнирана след извършен реален отчет. Така с констативен протокол от 10.10.2023г. били установени потребени количества вода с показания на водомера 1912 куб. м., като абонатът не е оспорил количествата и е подписал констативния протокол. Абонатът е получил и покана за доброволно плащане, на която също не е възразил. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 16497/ 2023 г. на ПРС, VII-ми гр. с-в, книжата били връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми.

Претендират се и разноските в настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Т. Д.. На първо място се твърди предявеният установителен иск да е подаден извън едномесечния срок, което твърдение обаче е неоснователно, съобщението е получено на 05.01.2024 г., а ИМ е заведена на 31.01.2024 г. На следващо място се прави възражение за погасяване на всички искове с тригодишна погасителна давност. Оспорва се твърдението ответникът да е потребител на ищцовото дружество. Твърди се да липсва валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, оспорва се да е сключван договор между ищеца и ответника. Прави се възражение за това ответникът да е собственик или титуляр на ограничено вещно право върху посочения в исковата молба имот.

Възразява срещу начина на формиране на задължението и цената, на която са начислени процесните количества вода. Оспорва водомерът да е изправен. Оспорва твърденията на ищцовото дружество за възпрепятстване на отчета от страна на ответника. Оспорва искането за ССчЕ, оспорва справката за неплатени задължения- характера й на документ, както и справката за водомери на абонат, оспорва се покана за доброволно плащане от 28.01.2022г. , че не изхожда от ответника, както и протокола за отказа достъп. Оспорват се и копията на карнети.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № ******/ 14.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 16497/ 2023 г. на ПРС, VII гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 1812,82 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.09.2020 г.- 11.10.2023 г. за обект, находящ се в с. **********, общ. ********, обл.

2

********, ул. „*****“ № ***, обезщетение за забава в размер на 74, 25 лева за периода 30.11.2020 г.- 30.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство: 37, 74 лева- за държавна такса и 50 лева- за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.

По делото са представени справка за задълженията на абоната, справка за водомер, процесните фактури, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната.

Приети са още покана за доброволно изпълнение, протокол за отказан достъп, констативен протокол.

Прието е удостоверение за родствени връзки и съпруга на абоната.

Представени са още справка от ИКАР за собственост на лицето, както и декларацията за имота, подадена пред общината по чл. 14 от ЗМДТ.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 15.01.2025 г.). Св. Т. А. Д.- ****** на обекта, посочва, че го отчитала на място- касаело се за къща с двор, но имала затруднения при отчета.

Собствениците били в чужбина, вътре имало майстори, не я пускали понякога, било и заключено. Абонатът и съпругата му идвали в офисите на ищеца, за да оспорват начисленията. На присъстващи в имота била връчила ПДИ, била изготвяла и протокол за отказан достъп. След оспорването от абоната й било разпоредено от ръководителя да отиде на място и да снима водомера, но се установило, че работниците бетонирали шахтата и водомерът не можел да се види. След два месеца отишли наново заедно с шефката си, но пак било бетонирано, съставили констативен протокол, после изкопали водомера и се видяло, че има теч и така се трупали кубици. Течът бил на външна чешма и при спиране на крана, водомерът спирал. Абонатът обаче казал, че не може да кара без вода и си я пуснал отново, въпреки предупреждението, че отново ще му се трупат кубици от този теч. Обяснили му, че трябва да си установи къде точно е мястото на теча, имало специални машини за това, за да не се копае целия двор, който бил бетониран, но той отказал. След това достъп за отчет й бил отказван, като водомерът бил метрологично годен. На място извършили замервания с 10- литрова туба, която като се напълнела, уредът отчитал точно потреблението, а при спиране на крана, водата спирала и водомерът не се въртял.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след съответни проверки е установило, че за процесния период липсва плащане на задълженията от страна на абоната, като дължимите суми за главница и лихва съвпадат с търсените по исковата молба. Посочено е още, че счетоводството на ищеца е редовно водено и сумите по фактурите били правилно изчислени.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

3

Според чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извършва от оператора срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Според чл. 31 ал. 2 от същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От друга страна, в чл. 3 от цитираната вече Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Макар в отговора да се оспорват потребителските права на ответника, от представената справка от ИКАР и подадената декларация пред общината за имота, е видно, че ответникът и съпругата му са собственици.

Лицето ползва ВиК услугите, предоставяни от ищеца, той е познат и на разпитаната ******, защото е бил в офиса на дружеството да уточняват консумацията в обекта, същият е записан като титуляр на партидата, неговото име фигурира и в карнетите. В тази връзка той има качеството потребител като съсобственик с открита на свое име партида, поради което съгласно посочената по- горе нормативна уредба за него възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода.

Във връзка с отчета в обекта са събрани гласни и писмени доказателства, от които се установява, че ****** за района е ходел редовно да извършва месечен отчет, но не винаги е бил допускан в имота и в тази връзка в карнета е отразявано и служебно начисление. В определен период собствениците са били в чужбина, в двора на къщата е имало работници, като служителят на ищеца се е опитвал не само да извършва реален отчет, но и да връчи на абоната покана за доброволно плащане, както и е изготвял съответни протоколи, за да удостовери състоянието на водомера. Оказало се е, че след ремонт дворът е бил бетониран, а по този начин до измервателния уред няма достъп, за да се отчете. Собствениците са имали срещи за уреждане на въпроса с начисленията им, като те са били наясно със ситуацията и изискванията на оператора. Констатиран е и теч по тръбите, за който абонатите лично са уведомени, но са отказали да предприемат действия по отстраняване на проблема, въпреки дадените им указания в тази връзка, че така им се начислява консумация от тези загуби на вода, която трябва те да плащат. Поведението на ответника обаче не е било в насока решаване на проблема, въпреки дадените подобни обещания при разговорите, като се установи още, че дори ****** не е била допускана в обекта, за да си изпълни служебните 4 ангажименти по отчета. При това положение всички неблагоприятни последици следва да останат за сметка на абоната, който не е съдействал при отчета и не е отстранил теча си в имота. Простото оспорване на всичко в отговора не води до неоснователност на претенцията, защото събраните доказателства по делото установяват, че вписванията на показанията на водомера в карнетите са действителни и достоверни, че потребителят е бил напълно наясно със ситуацията относно водомера си, но не е съдействал на служителите на ищеца, а дори и самоволно си е бетонирал шахтата, в която е измервателния уред и така е препятствал възможността за реален отчет, с което си поведение следва да понесе отговорност за констатираните начисления, като плати установената от водомера консумация.