Решение № 5330 от 07.08.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 07.08.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11315 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.208 от КЗ /отм./, във вр. с пар.22 от КЗ /отм./ и по чл.86 от ЗЗД.

Ищцата П.К.К. твърди, че е застраховала при ответника собствения си автомобил Мерцедес МЛ 350 с комбинирана застрахователна полица „Каско“ и „Злополука“ със срок на действие от

15.02.2015г. до 14.02.2016г. Ищцата сочи, че е заплатила застрахователната премия и договорът е влязъл в сила, като застрахователната сума за автомобила е уговорена на 60 000лв. Ищцата сочи, че на 6.01.2016г. автомобилът й е бил противозаконно отнет, а авторът на деянието не бил разкрит. Ищцата е уведомила ответника в срок за застрахователното събитие „кражба на цяло МПС“. Ответникът отказал да й заплати застрахователно обезщетение. Счита отказа за неправилен на посочените от ответника основания. Моли съда да уважи иска за заплащане на обезщетение в размер на 60 000лв. главница, 3 941,20лв. лихва от 22.02.2016г., лихвата върху главницата от подаване на исковата молба и разноските по делото .

О ответникът ответникът З. "А." АД оспорва предявените искове. Поддържа, че не дължи обезщетение , тъй като ищцата е обявила, че автомобилът е снабден с фабрична алармена система, но проверката при официалния представител на марката е показала, че автомобилът е произведен без алармена система.

Позовава се на т.38.1 от Общите условия към договора, съгласно която З.ължително условия за покриване на рисковете по договора е наличието на функционираща сигнално - охранителна система. Наличието на имобилайзер не отменя това З.ължение.

На следващо място сочи, че ищцата не е обявила коректно в предложение за сключване на застрахователен договор дали автомобилът е снабден с алармена система. Обуславя отказа си да плати обезщетение и на разпоредбата на т.50.9 от общите условия. На трето място посочва, че ищцата не е обявила данни от значение за риска, а именно че се е снабдила с нов допълнителен ключ, което обстоятелство ответникът установил в хода на ликвидационната дейност. Позовава се на т.50.1 във вр. с т.50.9 от Общите условия , съгласно които неизпълнението на това З.ължение е скрепено със санкция на отказ или намаляване на размера на обезщетението. Оспорва претендирания размер от 60 000лв. като завишен, като твърди, че действителната стойност на автомобила е по-ниска. Оспорва и претенцията за лихви. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за застраховка "Пълно каско" на 15.02.2015 г. относно собствения на ищцата автомобил марка Мерцедес – МЛ 350, с ДК № ********, валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие на 06.01.2016г.

Изпълнено е задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за ПТП на 07.01.2016 г. по чл. 206 и чл.

207 от КЗ /отм./. Представени са и общите условия за застраховка на моторни превозни средство ("Каско").

Автомобилът е бил застрахован при ответника след закупуването му през 2013г. В предложението –декларация за сключване на застраховки Каско и Злополука от 14.02.2013г. ищцата е посочила, че автомобилът има 1 бр.ключове, работеща алармена система и имобилайзер. Същите обстоятелства са заявени и при подновяване на застраховката за следващата година в предложение-декларация от 12.02.2014г.

По уведомление на собственика на л. а. " Мерцедес – МЛ 350" при ответника е образувана щета под № 133016030100023 .

Образуваното във връзка с кражбата на автомобила досъдебно наказателно производство е спряно, тъй като извършителя не е разкрит.

С писмо от 19.07.2016 г. до ищцата застрахователят е отказал да заплати обезщетение по договора за настъпилия риск - кражба на автомобила, тъй като по преписката е установено, че автомобилът не е имал фабрична алармена система и не са взети мерки за предпазване на имуществото по смисъла на чл. 207 КЗ, ищцата е предоставила неверни данни за автомобила, като е декларирала, че той е оборудван с фабрична алармена система, с което е заблудила застрахователя. Според застрахователя, за него не е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение по договора.

Съгласно писмо на оторизирания генерален представител на Д.за България, процесния автомобил е бил произведен на 9.05.2011г. за вътрешния пазар на Италия със система за разрешаване на стартиране „имобилайзер“, който е с уникални сигнали при всяко следващо стартиране на двигателя.

Ответникът представя писмо от същия представител , съгласно което към датата на производството , автомобилът няма заводски монтирана алармена система – звукова и светлинна. Представителят на Д.е уведомил застрахователя, че на 7.03.2013г. на автомобила е подменена електронната ключалка за достъп и стартиране на двигателя. Посочено е, че при програмиране на електронната ключалка действащите до сега контактни ключове продължават да работят.

От заключението на вещото лице по САТЕ, което не е оспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на автомобила е 44 255,30лв. с ДДС.

Представен е протокол №

0306702/06.02.2015г. за оглед на автомобила от представител на застрахователя, в който е отбелязано, че автомобилът е с аларма и с имобилайзер.

Протоколът се оспорва от ответника, като частен документ, съставен между ищеца и трето неучастващо по делото лице – С.Г.ЕООД. В тази връзка ответникът представя договор от 13.11.2014г. , по който е възложил на С.Г.ЕООД да осъществява оглед и заснемане на ППС, за които е сключил застрахователен договор по застраховка Каско. Съдът намира, че доколкото става въпрос за частен документ, които е подписан от представител на застрахователя и подпечатан с печата на застрахователя, той съставлява доказателство за неизгодните обстоятелства, които установява. Бланката не носи данни да е съставена или подписана от друго лице, различно от страните. Освен това, към момента на сключване на първия застрахователен договор през 2013г. ответникът не твърди трето лице да е извършвало огледи на автомобилите при сключване на застрахователните договори.

Във връзка с установяване състоянието на автомобила, по делото е разпитан свидетел на ищцата В.М., който живее на фактически начала с ищцата. Същият установява, че са закупили автомобила в перфектно състояние, поддържали са го в официалния сервиз на Мерцедес в София. Свидетелят е присъствал на огледа на автомобила при сключване на застраховката Каско.

Посочва, че на този оглед се снимат талоните, рамата на автомобила, състоянието му. Всяка година при подновяване на застраховката свидетелят е носил автомобила на оглед.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.

208 ал. 1 от КЗ /отм./ .

С пар.

СС34 от ПЗР на новия Кодекс за застраховането, приет с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., е отменен КЗ, действащ към момента на настъпване на риска – кражбата. Тъй като застрахователното правоотношение е възникнало при действието на отменения КЗ, съгласно пар.22 от новия КЗ, спорът следва да се реши съобразно отменения КЗ.

По силата на договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования и при настъпване на застрахователното събитие - да му заплати застрахователно обезщетение. Договорът за имуществено застраховане е сключен при Общи условия, приети от застрахования, съгласно чл.

186 ал. 1 от КЗ (отм.). С приемане на общите условия, същите стават част от индивидуалния застрахователен договор и при тълкуването им следва да се използват критериите на чл. 20 ЗЗД - отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор.

Установените по делото факти сочат, че е било налице застрахователно правоотношение между ищцата и ответното дружество ЗАД "А." АД по застраховка "Пълно каско", като е настъпила вреда кражба на застрахованото МПС на 06.01.2015 г. в срока на действието на договора.

Основният спорен въпрос е дали ответникът е имал основание да откаже плащане на застрахователното обезщетение след като се установява настъпване на събитие, което съставлява покрит застрахователен риск, на основание, че според него автомобилът не е имал алармена система към момента на сключване на застраховката, както и че според него ищцата е декларирала неверни данни, които имат отношение към риска – наличието на алармена система и наличието на 1 ключ за автомобила.

Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в хипотезите на чл.

189 ал. 4 от КЗ (отм.), чл.

190 ал. 4 от КЗ (отм.), чл.

207 ал. 2 от КЗ (отм.), чл.

206 ал. 3 от КЗ (отм.), чл. 211 от КЗ (отм.).

Първите две хипотези касаят неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство, при наличие на което договора не би бил сключен, като според чл.

189 ал. 1 от КЗ (отм.) обстоятелството следва да е известно на застрахования, а в случая на 190 ал. 1 от КЗ (отм.) - да му е станало известно по-късно. При настъпване на застрахователното събитие следва да се установи, че неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказала въздействие за настъпването на вредите или само за увеличаване размера на вредите, като в последния случаи застрахователят не може да откаже заплащането на обезщетението, а може само да иска неговото намаляване в посочените в тези текстове съотношения.

Същият извод се налага и по отношение на нормативно определените възможности за отказ за изплащане на обезщетението по чл.

206 ал. 3 от КЗ (отм.) при несвоевременно обявяване настъпването на застрахователното събитие и по чл.

207 ал. 2 от КЗ (отм.), при неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. И в тези случаи е предвидено, че застрахователят може само да намали обезщетението, а отказ от изплащане може да направи само ако изрично е предвидил това в договора. Хипотезите на чл.

211 т. 1, 2 и 3 от КЗ (отм.) касаят изцяло неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор и умишлено причиняване на вредите на застрахованото имущество.

Следователно, по смисъла на действащия към момента на събитието КЗ, застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя или имат отношение към настъпване на застрахователното събитие и/или към вредите от него или при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице.

В съответствие с процесуалния закон и разпределената от съда доказателствена тежест, изцяло в тежест на ответника е било да установи, по правилата на чл.

154 ал. 1 от ГПК, че са се реализирали изключенията по закона за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

В случая, съгласно изложеното в отговора на исковата молба, за да откаже изплащане на обезщетение застрахователят се е позовал 38. 1 от ОУ на застраховката, според който задължително условие за сключване на застраховка покриване на риска "Пълно каско" е наличието на функционираща сигнално - охранителна система със светлинна или звукова сигнализация. Съгласно чл. 38 от ОУ при сключване на застраховката, всички ключове на автомобила, в това число и за устройствата за сигнализация и защита, задължително се предоставят за оглед и заснемане на застрахователя .

Застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор. (така съгласно решение № 173 от 22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).