Протокол № 305 от 06.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 305 гр. Пловдив, 30.11.2021 г.

А. С. - П., 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600399 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:10 часа се явиха:

Жалбоподателят - подсъдимият ИЛ. С. Ш. се явява лично и с адв. Г.К., редовно упълномощен от по-рано.

ПОДСЪДИМИЯТ Ш.: Живея в гр. П., ул."В." № .. в гр. П.. Сутрин рано излизам за работа и в 10 ч. се прибирам.

АДВ. Г.К.: Аз му се обадих на подзащитния ми, той знае за делото. И вчера бях цял ден на дела, дойде призовкар, нямаше как да ми връчат призовката. Аз се обадих по телефона и толкоз. Нямаме проблем с призоваването.

М..

Явяват се жалбоподателите – частните обвинители СТ. ВЛ. Д. и Д. АС.

Не се явява частният обвинител К. АЛБ. К., редовно уведомена от предходното съдебно заседание.

За всички частни обвинители се явява повереникът им – адв. Н.Ч., редовно упълномощен. Представя пълномощно за въззивното производство от Д.М., както и пълномощно от К.К. и С.Д..

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С.Д.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Ш.: Да се даде ход на делото.

1

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Нямам отводи към съдебния състав и секретаря.

АДВ. Ч.: Също нямам отводи и доказателствени искания. Поддържам въззивната жалба и допълнението към нея.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С.Д.: Нямам отводи и доказателствени искания. Поддържам жалбата и допълнението към нея на адв. Ч..

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.М.: И аз поддържам жалбата, както и допълнението към нея на адв. Ч.. Нямам отводи и нови искания.

АДВ. К.: Нямам отводи и доказателствени искания.

ПОДСЪДИМИЯТ И.Ш.: Нямам отводи. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

С оглед становището на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, първоинстанционният съдебен акт, с който подсъдимият Ш. е признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 123, ал.1 НК, е обоснован и законосъобразен и в този смисъл считам, че следва да се бъде потвърдена присъдата. Единствено по наложеното наказание имам резерви, но така или иначе, прокуратурата не е изпълнила своите задължения в тази насока и няма как да пледирам за това.

Възраженията, които са направени от защитата пред първата инстанция се навеждат отчасти като доводи и днес пред вас. Безспорно установено е пред първата инстанция, че подсъдимият е бил управител на фирма „Д. Д.“ и е можел да изпълнява функции по организация, ръководство и контрол на управляваното от него дружество. Отделно от горното, той изцяло е бил ангажиран с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за неговите служители.

Той е бил и лицето, който основно е осигурявало организацията по ремонта на транспортните средства в конкретното дружество. Всичко това се доказва от показанията, които са достатъчно добре анализирани в първостепенния съдебен акт, на свидетелите У., И., Д., К.М.

Безспорно, че пострадалият Д. е работил в дружеството като автомонтьор и затова първостепенният съд е направил подробен анализ на показанията на свидетелите и акта, който е издаден от Инспекцията по труда и не на последно място, притежаването на служебния телефон от пострадалия В. Д., с който съответно му е било указвано какви действия и кога да извърши.

П о отношение на конкретния автобус са събрани конкретни доказателства, че самият водач Я. И. е провеждал разговори с управата на 2 фирмата и е съобщил за конкретната повреда. Той несамоцелно и несамоволно е откарал автобуса на конкретното място, където е започнало извършването на ремонта и в това отношение са показанията на свидетеля П..

Сами разбирате, че за да се отиде на това място с конкретните резервни части, с хидравличния крик, не говори за някакви самоцелни действия, а говори за конкретни разпореждания. Основният автотехник към този момент е бил съответно в морската база и за същия ден той казва сам в показанията си, че не е имал нито техническа възможност, нито пък планове да присъства на ремонта в Д..

За да се стигне до фаталния инцидент, от съществено значение са и действията на пострадалото лице. Същото е започнало ремонта както по неподходящо време, така и на неподходящо място, за което защитата е напълно права, но в този смисъл заключението на експертите е категорично, че ангажиментите на подсъдимия в тази насока са изключително конкретни и те са визирани в т.10 от Приложение № 1 на чл.1, ал.2 на Наредба № 12 от 1994 г. като самият подсъдим е разпоредил да се извърши ремонта на този паркинг, вместо на пост или работно място, предназначено за тази цел, като в същото време е знаел, че налице е мека почва, частично покрита с чакъл и трева, поради което е било неподходящо място за извършване на конкретната ремонта дейност и съответно, самопридвижване на МПС.

Права е защитата и по отношение на съпричиняването. Изследването, което е направено за наличие на алкохол, не може да се спори по него и не без значение е това алкохолно повлияване. Сами разбирате, че при тази концентрация на алкохола, прецизността на пострадалия е била значително намалена. От друга страна, експертите съобщават и конкретни действия, които следва да се предприемат по допълнително обезопасяване на автобуса, които вече не са в правомощията на подсъдимия, а на конкретното лице, извършващо ремонта, които пък не са били взети предвид от пострадалия.

Всичко това е подробно обсъдено в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Взети са предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства при налагане на наказанието на подсъдимия, което намирам за справедливо и в този смисъл ще Ви моля първостепенният съдебен акт да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен, благодаря Ви!

АДВ. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителите ми поддържам жалбата и приложените след това допълнителни мотиви към жалбата, с която искаме да бъде отменена присъдата по НОХД № 421/2019 год. на Х. окръжен съд, като необоснована и наложеното наказание се явява явно несправедливо.

Правилно и обосновано съдът е приел първоначално, че на базата на събраните по делото доказателства, подсъдимият Ш. се е разпоредил противоправно с правнорегламентирана дейност, осигуряваща безопасност на здравето и труда, като ремонтът на автобус "Б.", който е собственост на фирмата и е трябвало да бъде извършен ремонт на спирачната система на задното ляво колело, тъй като ш.ът, който е управлявал този автобус и е изпълнявал ежедневни курсове от Д. до О., се е оплакал пред подсъдимия, че спирачките на автомобила не работят, а в последния ден преди ремонта – 08.07.2014 г., е имало стържене на феродото, което означава, че въобще спирачките на левите колела не са държали и е трябвало да се извърши ремонт, като го е предупредил, че повече на този автобус няма да се качва, докато не се извърши ремонт.

3

За този ремонт фактически е бил изпратен В. Д., който от 3 месеца е работил във фирмата и е трябвало да извърши съответните действия по отстраняването на този дефект на задните леви колела. За тази цел е получил съответно челюсти за спирачната система на задните колела, получил е и други необходими вещи, които са били нужни за извършването на този ремонт.

Фактически В. Д. – пострадалият, не се явява на съответния паркинг, където е бил оставен паркиран автобусът от ш.а А.У. и е трябвало да изчака завръщането на автобуса, извършените курсове, които е трябвало да направи същия ден с този повреден автобус от Д. до Я., като е разпоредено на ш.а Я.

И., който фактически е трябвало да извърши тези два курса, да помага след това на пострадалия В. Д..

Тук правилно съдът е направил извода на база събраните и приложени по делото доказателства, че подсъдимият противоправно се е разпоредил този ремонт да се извърши не на определените технически места и работните постове, а да се извърши на самия паркинг, където автобусът въобще е оставян да нощува по принцип.

Считам, че неправилно съдът е игнорирал другите нарушения, които са извършени и които са в причинно-следствена връзка, касаещи първоначален инструктаж на работника, който трябва да постъпи на работа, както и последващия инструктаж какво трябва да се извършва при такива ремонти, още повече, че този ремонт е извършен извън сервиза и този инструктаж е бил абсолютно необходим, с което фактически са нарушени два нормативни акта, които са визирани в чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.10.2009 г. - чл. 12 ал. 1 и чл.16, ал.1, т.3 от същата наредба.

Считам, че тези две нарушения плюс първото, което е да се извърши маневра на място, са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, още повече, че този ремонт е следвало да се извърши извън сервиза и на друго населено място, където не е трябвало да се извършва ремонта, да се извърши в съответствие с правилата за безопасност на труда и здравето.

Считам, че с връщането на първоначалната присъда, която беше постановена по НОХД № 161/2016г. на Х. окръжен съд, Апелативният съд отмени присъдата и върна делото за ново разглеждане, поради това, че в обвинителния акт беше писано и се поддържаше в съдебното разследване по това дело, че изпълнителното деяние е извършено чрез бездействие. А всъщност от явните действия личи, че изпълнителното деяние е извършено фактически чрез действие. Това предполага изпълнителното деяние, извършено чрез действие, с по-голяма обществена опасност и завишаване на съответното наказание, което беше 6 месеца лишаване от свобода с 3 годишен изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК. Фактически това разпореждане, което беше задължително да се извърши в досъдебното производство, не беше извършено в съответния порядък, като на три пъти делото е връщано на прокуратурата.

Считам, че при това положение съдът е наложил едно явно несправедливо наказание, като не е отчел множество отегчаващи вината обстоятелства и на основание чл.55 ал.1 НК е наложил едно явно несправедливо наказание. На първо място, съдът е приел, че подсъдимият е с чисто съдено минало, че няма противообщестевни прояви в миналото и фактически, поради това, че е реабилитиран, приема това като изключително 4 смекчаващо вината обстоятелство. Считам, че в тези случаи, когато подсъдимият е осъждан и реабилитиран, това е една индиция, която фактически дава основание да се приеме, че не може да бъде смекчаващо вината обстоятелство, че не е осъждан и че е с чисто съдебно минало.

На второ място, съдът приема, че подсъдимият съжалява много за случилото се и се разкайва затова, което е станало, без да признава вината си и собствените действия, довели до този злополучен резултат. Считам, че в тези случаи това е елемент от състава на самото престъпление и не следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелства и всички . Всички съжаляват и неговата майка, и съпругата му, и дъщерята, че и цялото общество, че е отнет животът на един млад човек в неговата най-активна житейска и професионална дейност.

На следващо място считаме, че той въпреки, че дава работа на множество хора, на многоброен състав работници и служители, това е двустранен процес и без тези работници той не може да върши дейността на фирмата и трябва да проявява съответното човешко отношение и да спазва закона, както трудовото законодателство, така и по обезпечаването на безопасни и здравословни условия на труд във фирмата.

Фактът, че е посочено, че той добросъвестно е изпълнявал задълженията си. Считам, че това обстоятелство, че автобусите, които превозват хора, не минават ежедневния технически преглед, при напускане, отиване на работа и след завръщане обратно, а това е абсолютно задължително от гледище на техническата безопасност и представлява потенциална опасност за извършване на други нарушения и престъпения.