Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1905 от 24.04.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 1652/2026
Вид
Определение № 1905
Подписан
24.04.2026
В сила
15.05.2026
Състав
Вера Светославова Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1905 гр. Плевен, 24.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430101652 по описа за 2026 година

В ПлРС е постъпила искова молба от *** против *** ЕГН **********, с посочено правно основание – чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено вземането по издадена заповед за изпълнение, произтичащо от договор за потр.кредит.

След направена служебна справка за настоящ адрес е установено, че ответникът има такъв в гр.Пловдив.

С последната редакция на чл.113 от ГПК вр. чл.119, ал.3 от ГПК, законодателят регламентира правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове. Съгласно чл.113 от ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния. Нормата на чл.119, ал.3 от ГПК, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК не поставя упражняване правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор - ангажиране отговорност на ответника в качеството му на потребител по договор за потр.кредит, настоящият състав счита, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална 1 дейност.

Приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар потребителски искове по чл.113 от ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл.105 от ГПК. Съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника е в гр.Пловдив, то местно компетентен да разгледа спора е Районен съд Пловдив.

Воден от горното, и на основание чл.113 вр.чл.119, ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1652/2026 год. по описа на ПлРС, и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд ПЛОВДИВ, на основание чл.118, ал.2 ГПК вр.чл.119, ал.3 и чл.113 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски окръжен съд едноседмичен срок от връчването му на ищеца. в

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

2