Решение № 205 от 29.11.2024, Районен съд - Чирпан
- Съд
- Районен съд - Чирпан
- Дело
- Гражданско дело 624/2024
- Вид
- Решение № 205
- Подписан
- 29.11.2024
- В сила
- 03.01.2025
- Състав
- Атанас Тодоров Динков
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 и 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 1 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 205 гр. Чирпан, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20245540100624 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от ищцата И. А. Д., ЕГН **********, с адрес на призоваване: с. М., п.к. ****, община Братя Даскалови, обл. Стара Загора искова молба (ИМ), против ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с адрес: гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, етаж 6, представлявано от Т.В., в качеството му на управител.
В ИМ се твърди, че от покана за доброволно изпълнение (ПДИ), с изх. № 33347/11.04.2023 г., връчена й на 24.04.2023 г. ищцата установила, че по изпълнително дело № 717/23 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г. И., с peг. № ***, било конституирано като взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на представен от него изпълнителен лист № 4132 от 30.04.2015 г. по ч.гр.д. № 2317/2015 г. по описа на PC – Пловдив, като основание, че заповед за изпълнение № 1201/26.02.2015 г. била влязла в сила. От съдържанието на приложения към поканата за доброволно изпълнение изпълнителен лист ищцата установила, че съгласно договор за банков кредит, сключен с „Булбанк“ АД на 19.12.2002 г. вземането й към банката било прехвърлено с договор за цесия от 03.09.2008 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
При направена справка в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), ищцата установила, че имало данни, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на същата заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист в качеството си на цесионер, образувало изпълнително дело пред ЧСИ К.А., с peг. № ***, с район на действие ОС - Стара Загора, чийто рег. номер на образуваното изпълнително дело не й бил известен. В ИМ се твърди, че към датата на подаване на ИМ, на ищцата не било връчвано лично съобщение, както от цедента, така и от цесионера за наличието на договор за цесия от 03.09.2008 г., включително и не била получавала съобщения, призовки, покана за доброволно изпълнение на адреса, посочен в изпълнителния лист 1 от ЧСИ К.А. по образуваното пред него изпълнително дело, чийто рег. номер не бил известен на ищцата.
В ИМ се твърди, че взискателят бил направил искане до ЧСИ К.А. да получи обратно издадения в негова полза изпълнителен титул, с настъпила преклузия и впоследствие поискал от ЧСИ Г. И. да образува ново изпълнително дело без да има основание за това.
В ИМ се твърди, че заповедният съд бил приел неоснователно, че препис от заповедта била връчена редовно на ищцата, която нямала към 2008 г. и впоследствие, никакви заемни отношения или други правни и договорни отношения, които да я обвързват със задължения от какъвто и да е характер, включително и парични, с кредитора.
В ИМ се твърди, че ищцата не била запозната със съдържанието на оспорената заповед, с доказателствата въз основа на които била издадена, с личността на заявителя, с начина и способа по силата на които се е снабдил с парично вземане към нея, както и със съдържанието на заявлението за изпълнение.
В ИМ се твърди, че препис от оспорената заповед за изпълнение не бил връчван на ищцата, която от началото на 2008 г. постоянно, трайно и непрекъснато обитавала Добридолски манастир, Видинска епархия, където преимуществено живеела и служела като управител на доброволни начала.
В ИМ се твърди, че ищцата узнала за оспорените заповед за изпълнение и изпълнителен лист от съдържанието на получената на 24.04.2023 г. в Кметството на с. М., покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Г. И. с peг. № ***, с район на действие ОС - Стара Загора, както и че срещу нея било образувано изпълнително дело № 717/23 г. по направено от кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД искане за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист № 4132 от 30.04.2015 г. по ч.гр.д. № 2317/2015 г. на РС - Пловдив. Навежда доводи за настъпила давност по чл. 110, респ. чл. 111 ЗЗД.
Моли да бъде постановено решение с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че не съществуват парични вземания дължими от И. А. Д., с ЕГН **********, в размер на 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с адрес: гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, етаж 6, представлявано от Т.В., в качеството му на управител, чрез пълномощника юрисконсулт Г. М., връчване на книжа, чрез профила на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, в Системата за сигурно електронно връчване (СОЕВ) към Министерство на електронното управление. С отговора се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита наведените от ищцата доводи, че не е била надлежно уведомена за заповедта за изпълнение и не е могла да направи възраженията си по нея за неотносими. Навежда, че заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2317/2015 г. по описа на PC - Пловдив е влязла в законна сила при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предвид действащата нормативна уредба към онзи момент. Счита, че наведените твърдения на ищцата за неуведомяване по цесията не влияят на валидността на извършената цесия, като излага, че ищцата е била уведомена за цесията, вкл. и с писмения отговор на ИМ. Навежда, че влязлата в сила заповед за изпълнение има ефект на влязло в сила съдебно решение, поради което погасителната давност е пет години. Навежда, че е налице плащане от трети задължени лица по изпълнителното дело, а именно 2
- постъпили суми от работодател по наложен запор върху трудовото възнаграждение, което представлява годно изпълнително действие, прекъсващо давността. Счита, че с молбата за образуване на новото изпълнително дело № 717/2023 г. по описа на ЧСИ Г. И., с peг. номер *** при КЧСИ, в която още с образуването е поискано изпълнително действие, отново е била прекъсната давността, която към момента на подаване на отговора не била изтекла. Навежда, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената електронна папка на ч.гр.д. № 2317/2015 г. на РС – Пловдив се установява, че на 26.02.2015 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която длъжникът И. А. Д. е била осъдена да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 1250 лева, като частична от 2842 лева, дължима по договор за банков кредит от 19.12.2002 г., сключен с „Булбанк“ АД, прехвърлен с договор за цесия от 03.09.2008 г., заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 25.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева.
Цитираната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2015 г. е влязла в сила на 29.04.2015 г. видно от Разпореждане от 29.04.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 2317/2015 г. на РС – Пловдив.
Въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. № 2317/2015 г. на РС – Пловдив, влязла в сила на 29.04.2015 г. е бил издаден изпълнителен лист № 4132/30.04.2015 г., в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД против И. А. Д. за сумата от 1250 лева, като частична от 2842 лева, дължима по договор за банков кредит от 19.12.2002 г., сключен с „Булбанк“ АД, прехвърлен с договор за цесия от 03.09.2008 г., заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 25.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева, внесена държавна такса.
Не е спорно, че въз основа на изпълнителен лист № 4132 от 30.04.2015 г. по ч.гр.д. № 2317/2015 г. на РС – Пловдив по молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подадена на 29.07.2015 г. е било образувано изпълнително дело № 2068/2015 г. по описа на ЧСИ К.А., прекратено с постановление за прекратяване от 13.01.2023 г.
Не е спорно също така, че въз основа на същия изпълнителен лист по молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подадена на 06.03.2023 г. е било образувано изпълнително дело № 717/2023 г. по описа на ЧСИ Г. И..
От представеното по делото копие от изпълнително дело № 2068/2015 г. по описа на ЧСИ К.А. се установява, че на 20.08.2015 г. „Уникредит Булбанк“ АД е получило запорно съобщение от 19.08.2015 г. за налагане на запор върху вземанията на ищеца в качеството му на длъжник. Видно от писмо с вх. № 10524/25.08.2015 г. по описа на ЧСИ К.А. е, че банката е наложила запора. С молби от 31.10.2017 г. и 09.11.2017 г. ищцата е поискала да и бъде вдигнат запора. На 16.08.2018 г. Община Братя Даскалови е получила запорно съобщение от 15.08.2018 г. за налагане на запор върху 3 вземанията на ищеца в качеството му на длъжник. По делото са представени преводни нареждания за периода от 12.09.2018 г. до 08.01.2020 г. от които се установява, че Община Братя Даскалови е плащала по сметка на ЧСИ К.А. ежемесечно сума в размер на 49.50 лева което е отбелязано на гърба на изпълнителния лист. С молба от 07.02.2023 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направило искане на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК за прекратяване на изпълнително дело № 2068/2015 г. по описа на ЧСИ К.А..
С молба от 06.03.2023 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на което с договор от 03.09.2008 г. е било цедирано вземането срещу И. А. Д. е направило искане за образуване на ново изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния лист. Образувано е било изпълнително дело № 717/2023 г. по описа на ЧСИ Г. И., приключено с разпореждане на ЧСИ от 12.08.2024 г. поради напълно издължаване, което разпореждане е било връчено лично на ищцата на 19.08.2024 г. видно от разписката.
Исковата молба е депозирана на 21.05.2022 г. в Районен съд – София.
С оглед приетите фактически положения съдът намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното дело. Касае се за специален отрицателен установителен иск, чрез който се реализира защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.
439, ал. 2 от ГПК този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист към момента на подаване на ИМ - 21.05.2022 г. е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.
439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Настоящият съдебен състав счита, че вземането за всички суми в заповед за изпълнение по чл. 410 и 417 ГПК, независимо от вида им, се погасява с петгодишна давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги 5 години, без значение от вида и характера на вземането. Макар и да не е налице изрична правна норма в този смисъл, при влязла в сила заповед (какъвто е настоящия случай), се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (Така Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО). Следователно от влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова погасителна давност, като нейният срок е 5 години. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на процесуалния закон, ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред, като влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Лишена от логика би била постановката кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК, да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане. В разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД в действителност са посочени само вземанията, установени „със съдебно решение“, но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. Исторически уредбата в чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК (2008 г.), поради което и с оглед 4 чл. 416 ГПК нормата трябва да се тълкува разширително. Предвид това следва да се приеме, че макар издаването на изпълнителния лист да не прекъсва давността, влизането в сила на издадената заповед за изпълнение, закрепяща дължимостта на вземането, го прави.
Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4987b81-4c3d-4f0a-97c1-17f887582e99