Решение № 15933 от 24.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15933 гр. София, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110156692 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. В. П. да заплати на „***“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 1492.20 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 529, вх. Б, ет. 9, сумата от 183.27 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 06.10.2023г., сумата от 46.37 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 09.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 10.80 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 06.10.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда16.10.2023г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят 1 изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни поради липса през исковия период на облигационно правоотношение между ищеца и ответника, респ. на годни доказателства последният да е бил собственик или ползвател на имота, както и да е ползвал евентуално доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период.

Претенцията се оспорва и по размер, доколкото последният бил определен съобразно отменената от ВАС като незаконосъобразна методика- приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 на МИЕ. Като самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за забава върху главните вземания се сочи обстоятелството, че ответницата не била канена да плати процесните суми. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията, предмет на исковете, по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От приобщените по искане на ищеца като писмени доказателства и неоспорени договор от 20.04.1988г. за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, и удостоверение с изх. № ИИ-7000-17/1/25.01.2012г. по описа на Столична община, район „***“ за идентичност на адреси се установява, че на 20.04.1988г. ответницата Е. В. П. е придобила правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 529, вх. Б, ет. 9. С оглед на това, при липсата на данни, а и на твърдения същата да се е разпоредила с правото си на собственост върху имота преди или по време на исковия период следва да се приеме, че през същия тя е била единствен собственик на жилището, а с това съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал.

1 ЗЕ- клиент на доставяната до имота топлинна енергия, материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената й.

Установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договор с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните 2 собственици към него, документите за извършено по отношение на имота дялово разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лицепомагач на ищеца „***“ ЕООД, в какъвто смисъл са данните в писмените доказателства, както и в заключението на съдебно- техническата експертиза.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период в имота е имало три радиатора с *** (индивидуален разпределител на разходите за отопление) с дистанционно отчитане, с оглед на което за този период на абоната е начислявана топлинна енергия за отопление съобразно показанията при този тип отчитане, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване- по показанията на един водомер в имота за периода 2020г.- 2021г. и служебно за периода 2021г.- 2022г.- на база брой лица, по 140 л/ денонощие за един живущ, поради липсата на осигурен достъп от абоната за извършване на реален отчет в края на този отчетен период. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Въз основа на представените му свидетелства за метрологична проверка експертът е установил, че общият топломер в абонатната станция е преминавал редовни периодични метрологични проверки, приключвали със заключение за съответствие с одобрения тип, въз основа на което е заключил, че за спорния период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1643.16 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

За пълнота и прецизност, а и във връзка с изложените от името на ответницата в отговора на исковата молба доводи за незаконосъобразно начисляване на топлинната енергия за сградна инсталация за исковия период следва да се изясни, че на настоящия съдебен състав са служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16344/2007 г. (отм.). Същевременно, обаче, първото решение е обезсилено с окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, а второто е отменено в частта, с която за нищожни са прогласени нормите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, 3 ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал.

1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, като вместо това същите са отменени като незаконосъобразни. Т. 6.1.1 от Методиката- приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката и на § 2 и § 3 от същата, от своя страна, са също отменени, като това е сторено с решение на тричленен състав на ВАС от 03.07.2023г., потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г., респ. влязло в сила на 10.02.2025г., т. е. след исковия период. Ето защо, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК решенията за отмяната имат действие от влизането им в сила, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на посочените решения, каквито процесните не са, ирелевантна за основателността на исковите претенции е отмяната на посочените разпоредби от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) и от Методиката за дялово разпределение, респ. от Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.