Решение № 228 от 12.12.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500199 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор Д. М., против решение № 711/26.06.2024г. по гр.д. № 795/2021г. на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника против К. М. М., ЕГН ********** и „Критие“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 131358594, искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано в диспозитива на решението имущество на обща стойност в размер на 133 700 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон, съдебната практика и установеното от доказателствата. С подробни правни доводи се оспорва извода на първоинстанционния съд, че необходимо условие за несъответствие по см. на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ е наличното в края на периода имущество да превишава притежаваното в началото на периода имущество с 150 000 лева, респ. наличното в края на периода да е на стойност над 150 000 лева. Сочи се, че неналичното имущество следва да участва в анализа на нетния доход с включване на разходите за неговото придобиване.

Навеждат се аргументи по съществото на спора, в частност за установено от доказателствения материал несъответствие в изискуемия се от закона размер и доказаност на предпоставките за отнемане на процесното имущество от 1 двамата ответници. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Срещу въззивната жалба в срок са постъпили отговори от насрещните страни – въззиваемите К. М. М. и „Критие“ ООД /в несъстоятелност/, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност на предявените срещу тях искове.

Предмет на разглеждане по настоящото дело е и подадената от КОНПИ частна жалба против постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 3631/28.08.2024г., с което е оставено без уважение искането на Комисията за изменение на решението от 26.06.2024г. в частта относно възложените й държавни такси в полза на съда и разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в полза на адв. Т.. Наведените оплаквания са за незаконосъобразност на така постановеното определение.

Излагат се аргументи, че Комисията не следва да отговаря за разноски, тъй като причина за завеждане на делото е поведението на ответната страна, за липса на предпоставките за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. и прекомерност на същото, както и че като държавен орган не дължи заплащането на държавни такси.

Подадената от К. М. М. частна жалба срещу същото определение е върната с влязло в сила определение № 268/26.04.2025 г. по настоящото дело.

В с.з. подадените жалбите, респ. отговори, се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /с наименование към датата на предявяване на исковата молба – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество/ против К. М.

М. и „Критие“ ООД /в несъстоятелност/ искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ /изм. заглавие ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./.

Изложените в исковата молба и уточнени по реда на чл.129 ГПК фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВ-КП 752/16.01.2019г. на Специализирана прокуратура за повдигнати по ДП № 1/2019г. срещу К. М. обвинения за извършено от него престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, с протокол № ТД02БЛ/УВ357/06.02.2019г. е образувана проверка, обхващаща периода 06.02.2009г. – 06.02.2019г. В хода на същата е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице и свързаните с него, в т.ч. и контролираното от него в периода 06.02.2009г. – 26.04.2013г. ответно дружество „Критие“ ООД /в несъстоятелност/, при която е установено значително несъответствие в имуществото по см. на чл. 107, ал. 2 вр. §1, т. 3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/.

Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, както от физическото лице, така и контролираното дружество, 2 трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните от М. доходи с признат законен източник и за направените от него разходи. Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество.

След направен частичен отказ по чл.233 ГПК, съгласно молба с вх. № 1971/24.01.2024 г. и постановено прекратително определение от 29.01.2024 г., предмет на исковете за отнемане е имуществото, по отношение на което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение, а именно:

1/. На основание чл.142, ал.2, т. 1 ЗОНПИ от К. М. М. – лек автомобил Форд Фокус 1.6, с рег. № ***;

2/ На основание чл.145, ал.2 вр. чл. 141 ЗОНПИ от „Критие“ ООД /в несъстоятелност/ дворно място, находящо се в гр. Варна, с.о. Боровец – юг, съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, ведно с построената в него вилна сграда с идентификатор ***.

С подадените в срока по чл.131 ГПК отговори исковете са оспорени с възражения за тяхната недопустимост и неоснователност.

К. М. М. е навел доводи за неподсъдност на спора и нередовност на исковата молба. По съществото на спора се сочи, че твърденията за незаконно получени от него доходи и имущество са неоснователни, необосновани и недоказани. В тази връзка се оспорват фактическите твърдения за внасяни и теглени от него суми по сметки на „Критие“ ООД, в т.ч. и сумата от 400 000 лева, за която са му повдигнати обвинения. Твърди се, че е работил като шофьор, бил е фиктивен собственик на „Критие“ ООД и че няма отношение към дейността на дружеството. Оспорва придобитото от него лично имущество да е на значителна стойност и с незаконни средства.

„Критие“ ООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика си, е навело възражения, че с оглед откритото производство по несъстоятелност, предявените срещу дружеството искове от КОНПИ са недопустими. По основателността на същите са изложени доводи за липса на изискуемите се от закона предпоставки за отнемане на притежаваното от дружеството имущество – няма несъответствие и незаконно придобито имущество. Счита се, че не е направен икономически анализ на финансовото състояние на дружеството, в т. ч. и за период от три години преди началото на проверявания, не е направено разграничение между неговото финансово състояние от това на ответника К. М., не са отчетени получените от дружеството приходи от трети лица и от кредити, които съставляват законен източник на средства, като се твърди, че обстоятелството дали тези кредити са използвани за целта, за която са отпуснати и дали са обслужвани, са ирелевантни към законността на придобитото имущество. Наведени са възражения за изтекла погасителна давност за част от сумите, предмет на първоначалната искова молба и досежно придобитите на 19.03.2010 г. и 3

04.06.2010 г. недвижими имоти. Относно претендирания за отнемане ПИ *** и построената в него сграда се сочи, че същият е закупен на публична продан, цената е платена по банков път със средства, които найвероятно е да са именно от отпуснатите кредити и получена на 18.09.2012 г. от Х.е.У. АДЦИС сума в размер на 1 600 000 лева, като произходът на тези средства следва да е удостоверен с изискуемата се по ЗМИП декларация.

Направени са и оспорвания по конкретни суми, предмет на първоначалното искане за отнемане, които към настоящия момент са неотносими към висящата част от спора.

Спорът относно местната подсъдност на делото е разрешен с определение на АпС – Варна по ч.гр.д. № 429/2022 г.

Не са налице и процесуални пречки по см. на чл.637, ал. 6 ТЗ за надлежното упражняване правото на иск срещу „Критие“ ООД, производството за несъстоятелност срещу което е било открито към датата на предявяване на настоящите искове. Искът по чл.153 ЗОНПИ е конститутивен и не попада в хипотезата на цитираната норма.

По съществото на спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в действащия ЗОПНИ да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Т.ов и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение № 50098/18.01.2024 г. по гр.д. № 1074/2022 г., ІІІ г.о.; решение № 50104/23.01.2024 г. по гр.д. № 4647/2021 г., ІІІ г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.

4

Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление с вх. № УВ-КП75-2/16.01.2019г. на Специализирана прокуратура за повдигнати по ДП № 1/2019г. срещу К. М. М. обвинения за извършено от него престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.1, пр.2, вр. ал.2, пр.2, вр. ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, с Протокол № ТД04БЛ/УВ-357/06.02.2019г.

Комисията е образувала проверка по чл.107, ал.2 ЗОНПИ. Проверяваният период е 06.02.2009 г. – 06.01.2019 г., съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ.

В хода на проверката е установено, че проверяваният К. М. М. е несемеен, няма низходящи и не е във фактическо съжителство, от 2005г. до 26.04.2013г. е бил едноличен собственик на капитала на ответното „Критие“ ООД /в несъстоятелност/, поради което и дружеството е било обект на проверката за периода 06.01.2009г. – 26.04.2013г. След извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация/ на К. М. М. и контролираното от него дружество, направени от физическото лице разходи, е изготвен доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ, въз основа на който с решение № 2498/16.12.2020 г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т. 3 от ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от ответниците имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да бъде изведен извод за размера на несъответствието, в т.ч. по конкретни пера, формиращи нетния доход и имуществото, както и по произхода на средствата, с които е придобито притежаваното от ответниците имущество.