Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3171 от 15.07.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2777/2024
Вид
Решение № 3171
Подписан
15.07.2024
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3171 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330102777 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата П. М. П., ЕГН: **********, от град Х., ул. „**********“ бл. ***, ет. ***, ап.

***, чрез пълномощник адв. Г. М., е предявила против „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Лозарска” № 12, представлявано от управителя В. М. И., иск за връщане на сумата от 130, 96 лева- неоснователно платена неустойка по договор за паричен заем № ********* от 12.01.2022 г., предвид нейната нищожност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 14.02.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ****** от 12.01.2022 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 500 лева, за срок от 10 месеца, при месечен лихвен процент- 3, 330 % и ГПР- 48, 187 %. Според чл. 6 от договора като обезпечение се предвиждало обезпечение с едно от следните- гарант или ценна книга, а в противен случай се дължала неустойка по чл. 8 в размер на 463, 94 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. С решение по гр. дело № 9841/ 2023 г. на ПРС, IX гр. с-в, било признато, че клаузата за неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. С решението се установило, че неустойката не била включена в ГПР, а с включването й щяла да се заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Ищцата била платила неустойката, като тази сума била получена от ответника при начална липса на основание.

Лицето разполагало с документ от кредитора, че заемът е предсрочно погасен, без да са дължими суми по него. Общата платена сума била в размер на 727, 02 лева, а според 1 договора били дължими 596, 06 лева, или следвало, че ответникът се бил обогатил неоснователно със сумата от 130, 96 лева. Предявява се иск за връщане на тази сума.

Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който се посочва, че ищецът нямал правен интерес от делото, защото претендираната от него сума била платена на 22.03.2024 г., поради което се моли за прекратяване на производството, без да се възлагат разноски на ответника. Прави се възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца, като се счита, че то следвало да бъде намалено, предвид липсата на фактическа и правна сложност, материалния интерес и практиката на СЕС. Моли за отхвърляне на иска, като също претендира разноски. В с.з. страната не се явява, не се представлява, но взема писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем № ******* от 12.02.2022 г., сключен между страните, на ищцата е предоставен кредит в размер на 500 лева, при следните условия: срок- 10 месеца, при фиксиран месечен лихвен процент- 3, 330 % и годишен процент на разходите- 48, 187 %, при общ размер на всички плащания- 596, 06 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 463, 94 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, ведно с общи условия и погасителен план. Приети са още искане за кандидатстване за кредита, СЕФ, декларация със съгласие за лични данни.

Видно от удостоверения, издадени от кредитора, ищцата е погасила изцяло задълженията си по настоящия кредит.

С влязло в сила на 21.12.2023 г. решение, постановено по гр. дело № 4657/ 20.11.2023 г., на ПРС, IX гр. с-в, е признато за установено, че клаузата по чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем №****** от 12.02.2022 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

С преводно нареждане от 22.03.2024 г. ответникът е превел по банковата сметка на ищцата претендираната по делото парична сума от 132, 82 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор, че между страните е имало предходно проведено съдебно производство, което е приключило с влязло в сила решение, с което е признато за установено, че клаузата за неустойка по процесния договор за кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави. При това положение не е необходимо в настоящия процес да се излагат съображения относно недействителността на въпросната клауза от договора, за която следва директно да се приеме, че е нищожна.

2

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

При това положение следва, че всичко, което било платено над главницата по кредита, требва да се върне на потребителя. От издадените от кредитора удостоверения (отразяващи неизгодни за него факти), е видно, че всички задължения по този кредит са изцяло погасени, т.е. всички платени суми над главницата, са дължими, като неоснователно получени, включително и неустойката.

Ответникът е върнал на потребителя сумата от 132, 82 лева, с основание за банковия превод- неустойка по чл. 8 от договора за кредит, като по този начин е погасена търсената сума от 130, 96 лева, която дори е претендирана в по- нисък размер. Така ищецът е бил удовлетворен изцяло извънсъдебно и в тази с решението искът следва да се отхвърли, защото иначе ще се получи неоснователно обогатяване, чрез присъждане на сума, която вече е била платена.

Спорният въпрос по делото е свързан с разпределение на разноските в процеса.

Съдът намира в тази връзка, че в случая е неприложима нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, защото плащането е станало в хода на делото, след като ответникът вече е получил препис от исковата молба (исковата молба му е връчена на 23.02.2024 г., а преводното нареждане е от 22.03.2024 г.). Дружеството е станало причина за завеждане на делото, защото след като е приключил предходният съдебен процес между страните (решението е в сила от 21.12.2023 г.) страната е била напълно наясно, че дължи връщане на всички суми, платени над главницата по договора. Ответникът не ангажира доказателства, от които да е видно, че той бил в готовност да изпълни (да плати) преди завеждане на делото и ищецът му е създавал обективни пречки за това, за да се приеме наличие на недобросъвестно поведение на потребителя в случая. Дори точно обратното- от изявлението в с.з. на процесуалния представител на ищцата се установява, че страните са били в преговори още по предходното дело да си уредят и този въпрос и само нежеланието за плащане от финансовата институция е довело до образуване и на последващо дело. Така ответникът с поведението си е предизвикал настоящия процес и следва като санкция да понесе отговорността за разноските по делото, независимо, че искът се отхвърля.

Ищцата претендира разноски, представя списък за тях по чл. 80 от ГПК, като е видно, че тя е заплатила държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да й се възстанови от ответника като законна последица от решението. Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за 3 адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Г. М., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на осъдителния иск следва да бъде изчислено съгласно действалата към момента на сключване на договора за правна защита норма на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Тази сума следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. П., ЕГН: **********, от град Х., ул. „********“ бл.

***, ет. ***, ап. **, против „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Лозарска” № 12, представлявано от управителя В. М. И., иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 130, 96 лева (сто тридесет лева и деветдесет и шест стотинки)- неоснователно платена неустойка по договор за паричен заем № ******* от 12.01.2022 г., предвид нейната нищожност, призната с решение, постановено по гр. дело № 4657/ 20.11.2023 г., на ПРС, IX гр. с-в, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 23.03.2023 г. до окончателното изплащане, като ПОГАСЕН чрез извършено плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Лозарска” № 12, представлявано от управителя В. М. И., да заплати на П.

М. П., ЕГН: **********, от град Х., ул. „*******“ бл. ***, ет. ***, ап. ***, направените разноски по делото- внесени държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Лозарска” № 12, представлявано от управителя В. М. И., да заплати на адвокат Г. Г. М., със съдебен адрес: гр. П., ул. „**********“ № ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата П. М. П., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева (четиристотин лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

5