Решение № 156 от 27.05.2022, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. гр.Несебър, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20212150100911 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 2366/15.07.2021 г. на „А1 България” ЕАД – гр. София /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК 131468980, чрез адвокат Б.Х. от САК, преупълномощена от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“, БУЛСТАТ 175382262, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 4, ет. 3, срещу Е.С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

О., ул. „Ч.“ № **, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 3336,39 лева – вземания по рамков договор за далекосъобщителни услуги с номер 501755489 и приложенията към него, за които са издадени фактури в периода от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г.; сумата от 896,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претентираните вземания по рамковия договор, начислено от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите, издадени в периода от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г.; сумата от 2685,66 лева – договорна неустойка, претендирана на основание рамковия договор, приложенията и договорите за продажба на изплащане към него; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.06.2020 г. /чрез куриерска фирма МиБМ Експрес ООД/ до окончателното ѝ изплащане; за които вземания, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260004/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 530/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи 1 основателността на претенциите, като се прави разбивка на претендираните вземания по основания, размери и периоди. Претендират се разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, направено е доказателствено искане за прилагане към делото на ч.гр.д. № 530/2020 г. по описа на НРС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат Ир. Д. К. от АК – Бургас, с който се взима становище по твърденията на ищцовото дружество, като се релевират подробни доводи за неоснователност на предявените искове. За част от вземанията, подробно описани в отговора, се заявява неоснователност, поради нищожност на приложения и договори, част от рамковия договор. Не се оспорват представените от ищеца писмени доказателства по делото, не се ангажират доказателства.

Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито съдебно заседание. Депозира молба-становище вх. № 3923/11.05.2022 г., с която изразява становище по проекто-доклада по делото, взима подробно становище по съществото на спора и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В откритото съдебно заседание по делото ответникът не се явява и не се представлява от назначения особен представител – адв. К. от БАК, който представя молба вх. № 3975/12.05.2022 г., с която поддържа дадения отговор и моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 530 по описа за 2020 г. на Районен съд Несебър, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260004/14.07.2020 г. Последната е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадените заповеди за изпълнение, като единствено по отношение на неустойката претенцията е с по-нисък размер

–

2685,66 лева, в сравнение със заявеното пред заповедния съд вземане от 2775,30 лева. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Доколкото представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от особения представител на ответника, съществувалите облигационни отношения между страните по делото са безспорен факт, който се установява и от сключените между тях договори при общи условия /л. 8-59 от делото/ по общ номер на потребителя при ищеца - 501755489, а именно:

Приложение № 1/30.10.2015 г., съгласно което ищецът е предоставил на 2 ответницата мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен номер **********, с избран тарифен план Безкрай 30, за срок от 24 месеца, срещу месечна абонаментна такса в размер на 30 лева с вкл. ДДС;

Приложение № 1/01.03.2017 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответницата мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен номер **********, с избран тарифен план Мтел Безкрай 3XL, за срок от 24 месеца, срещу месечна абонаментна такса в размер на 69,99 лева с вкл. ДДС;

Приложение № 1/01.03.2017 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответницата мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен номер *********, с избран тарифен план Мтел Безкрай 3XL, за срок от 24 месеца, срещу месечна абонаментна такса в размер на 69,99 лева с вкл. ДДС;

Приложение № 1/01.03.2017 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответницата мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен номер **********, с избран тарифен план Мтел Безкрай 3XL, за срок от 24 месеца, срещу месечна абонаментна такса в размер на 69,99 лева с вкл. ДДС;

Приложение № 1/22.04.2017 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответницата пакетна услуга /пакет/ - фиксиран интернет /Мтел Нет/ и телевизия /Мтел ТВ/, за срок от 2 години, срещу обща месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева с ДДС, от която 7,19 лева за фиксиран интернет, а 16,80 лева – за телевизия;

Приложение № 1/22.04.2017 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответницата мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен номер ***, с избран тарифен план Мтел Сърф М 2017 2г КиС, за срок от 2 години, срещу месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лева с вкл. ДДС;

Приложение № 1/22.04.2017 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответницата мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен номер ***, с избран тарифен план Мтел Безкрай 3XL, за срок от 2 години, срещу месечна абонаментна такса в размер на 69,99 лева с вкл. ДДС;

Приложение № 1/22.04.2017 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответницата мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен номер ***, с избран тарифен план Мтел Безкрай 3XL 2017 2 г КиС, за срок от 2 години, срещу месечна абонаментна такса в размер на 69,99 лева с вкл. ДДС;

Договор за продажба на изплащане № 501755489/22.04.2017 г. и приемопредавателен протокол за закупено устройство към него, съгласно които ищецът е продал на ответницата следната вещ – Apple iPhone7 Plus 32 GB Gold MAT 70 , срещу изплащане на 24 месечни вноски от по 43,98 лева, първата от които платима при сключване на договора;

Действително по делото се съдържат доказателства за предаване по договор за продажба на ответницата от страна на ищеца на още едно устройство - Apple iPhone7 3

Plus 256 GB Black MAT 70, а именно – гаранционна карта и приемо-предавателен протокол /л. 51-52 от делото/. Съдът споделя съображенията на особения представител на ответницата, че наличието на облигационна връзка между страните по този договор не може да бъде установено от посочените доказателства, доколкото същите не съдържат съществени елементи на правоотношението – срок и продажна цена.

Съгласно неоспорени в тази си част от ответната страна фактури /л. 60-78 от делото/, ответницата е ползвала електронни съобщителни услуги по посочените договори за предоставяне на мобилни абонаментни услуги, за които ищецът е фактурирал сумата в размер на 945,31 лева в периода от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г. В същите фактури ищецът е начислил и задължения за ответницата за предоставени продукти на изплащане в размер на 2391,08 лева в периода от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г.

Видно от сметки /л. 79-89 от делото/, ищецът е начислил на 15.10.2017 г. неустойки по сключените с ответницата договори в общ размер на сумата от 2685,66 лева.

По делото са представени и общите условия, при които са сключени процесните договори.

При така установеното от фактическа страна, за съдът се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.

Анализът на така представените от ищеца писмени доказателства, обосновава извода, че същите са годни да установят съществуването на твърдените от ищеца задължения на ответницата за ползвани електронни съобщителни услуги по посочените договори за предоставяне на мобилни абонаментни услуги, за които ищецът е фактурирал сумата в размер на 945,31 лева в периода от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г. Представените договори съдържат подпис на ответницата и клаузи за съгласие с общите условия, при които са сключени и ценоразписа на услугите на ищеца. Видно от ангажираните от ищеца фактури, за процесния период от ответницата са потребени мобилни услуги, възлизащи на общата сума от 945,31 лева с вкл. ДДС, а именно – месечни абонаментни такси за предоставените от ищеца мобилни номера, разговори/данни/съобщения/други такси и услуги. По делото не се представиха доказателства за заплащане на претендираните суми от страна на ответницата, нито такива обосноваващи настъпването на други правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти. По изложените съображения, съдът намира предявения иск за главница за частично доказан по основание и размер в посочената част и за сумата от 945,31 лева, предвид което и същият следва да бъде уважен в тази част.

Относно претендирания остатък от главницата в размер на 2391,08 лева, представляващ задължения за ответницата за предоставени продукти на изплащане, 4 съдът намира същият за частично основателен и доказан, като взима предвид възраженията на особения представител на ответницата в този смисъл. Действително по делото не се установява наличие на валидно облигационно отношение между страните по договор за продажба на изплащане на устройство - Apple iPhone7 Plus 256 GB Black MAT 70, предвид което и неоснователни се явяват претенциите на ищеца в тази връзка. По тези съображения съдът не кредитира представените фактури в частта, с която са начислени 6 броя вноски за изплащане на стока апарат Apple iPhone7 Plus 256 GB Black MAT 70 в размер на 59,98 лева и 1 вноска в размер на 1019,66 лева, или общо за сумата от 1379,54 лева. Поради недоказаност на претенцията за вноски по договори за продажба на изплащане за размера от 1379,54 лева, същата следва да се отхвърли в тази част, като съдът намира за доказани задължения по посоченото перо за ответницата в размер на 1011,54 лева, до който размер и следва да се уважи иска.

За пълнота, следва да се отбележи, че заявеното от особения представител на ответницата възражение за нищожност на договор за продажба на изплащане на устройство Apple iPhone7 Plus 32 GB Gold MAT 70 е неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл. 183 и сл. от ЗЗД, срокът на договора не е сред съществените му елементи, а доколкото в случая се касае до продажба на изплащане, приложение следва да намери чл. 335 от ТЗ. Съгласно текста на разпоредбите, действителността на договора се обуславя единствено от извършването му в писмена форма. В случая, договор за продажба на изплащане на устройство Apple iPhone7 Plus 32 GB Gold MAT 70 е извършен писмено, съдържа дата на сключване, брой и вид на вноските /23 месечни/, предвид което за съда недвусмислено се налага извода, че срокът на договора е определяем и изтича с настъпване падежа на последната вноска по него – 22.03.2019 г. Независимо от изложеното, в процесния случай се твърди разваляне на договора, поради неизпълнение на ответницата, като това твърдение не е оспорено от особеният представител по делото.

Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b496b1f3-17f0-4687-99cc-c05589cbab0e