Решение № 357 от 27.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Пловдив, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен П. Чакалов

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300501407 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение №261119/29.06.2017г. постановено по гр. д. №20500/18г. на Пловдивския районен съд, IV-ри гр. с. с което се ЛИШАВА от родителски права Н.Д. М./И./, ЕГН ********** по отношение на детето Г.М.П.а, ЕГН **********.

Жалбоподателят Н.Д. М.моли съда да отмени решението на районния съд по съображения подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна М. Г. П. моли съда да остави жалбата без уважение, като потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Прокурорът счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано и моли съда да го потвърди.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените преписи от удостоверение за раждане и от съдебно решение на ПдРС, ІI-ри бр. с. постановено по гр. д. №15223/15г. и се установява че страните по делото са родители на малолетната Г.М.П.родена на ***г., като с посоченото решение е предоставено упражняването на родителските права на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с детето.

1

М.Г. П. твърди, че през месец август 2015г. Н.Д. М. прекратила връзката с него, а в края на годината внезапно е напуснала жилището им, и така е изоставила детето, за което грижи полагат родителите и бабата по майчина линия. От майка ú научил, че Н.М. е започнала да проституира. По – късно разбрал, че майката на детето е заживяла с криминално проявено лице, а в последствие е сключила и брак с него. Много рядко е идвала да види детето си, в неподходящ външен вид и неадекватно отношение, придружена от непознати мъже от ромски произход. М.П. описва среща на майката с детето на 07.07.2018г., на която Н. М. се е държава грубо с детето, което се е уплашило и е избягало към апартамента. Н. извикала полиция, но това още повече стресирало детето, а после отправила заплахи към бащата.

М. П. счита, че с това си поведение майката поставя в опасност личността, здравето и възпитанието на детето и затова моли съда да постанови лишаването на М. от родителски права, а при условията на евентуалност моли съда да определи по – ограничен режим на лични отношения между майката и детето.

Жалбоподателката счита, че не е налице неизпълнение на родителските ú задължения по отношение на дъщеря ú. Твърди, че бащата препятства връзката между нея и детето. Отрича да води скитнически живот, а откакто бащата е спрял да дава детето на бабата по майчина линия, тя не е се срещала с Г..

По делото са представени общо 19 броя протоколи за предупреждение, разпореждане на полицейски органи и актове за установяване на административни нарушения, от които се установява, че през периода юли 2016г. – август 2019г. е констатирано, че въззивницата е получавала нетрудови доходи като е проституирала на главен път І – 8 между Пловдив и Пазарджик.

От представените преписи от удостоверение за сключен граждански брак № 0020190407/20.05.2019г. и справка за съдимост, издадена от Пловдивския районен съд се установява, че жалбоподателката на 20.05.2019г. е сключила граждански брак с Х.Д.И., който е криминално проявено лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода за три години ефективно за склоняване към проституция, свождане към блудствени действия и набиране на лице с цел да бъде използвано за развратни действия.

От показанията на свидетелката Т. Д., която е съседка на родителите докато са живели заедно, описва случай, при който М., по време на нощната си смяна ú се е обадил, че на Н. ú е много лошо и тя е отишла в жилището им, където е видяла Н. в безпомощно състояние, а детето плаче до нея. След като я е закарала в болница се установило, че Н. се е опитала да се отрови с лекарства. Тази свидетелка многократно е виждала въззивницата на паметника на Пазарджишко шосе, която им показвала 2 непристойни жестове.

След напускането на жилището, в което са живели родителите на малолетната Г. същата свидетелка е присъствала на два пъти, когато Н. е идвала да се види с детето си, заедно с още две лица от ромски произход, като тя е била в неугледен външен вид, мръсна, с неподдържана коса. Държала се е грубо с детето, обиждала е бащата, отправяла му е заплахи, което е наложено намесата на полиция, а Г. е изпаднала в стрес.

Свидетелят Г. К., който също е съсед на родителите, докато са живели заедно, е виждал жалбоподателката на пътя за Пазарджик да маха на минаващите покрай нея колите. И този свидетел описва няколко идвания на Н., за да види детето, но при вида на майка си детето плачело истерично, не се пускало от баща си и в крайна сметка Н. не си е тръгвала с детето.

От показанията на свидетелката Г. П., която е учител в детската градина посещавана от Г. се установява, че след като детето вижда майка си започва да плаче и се крие в тунелчето на пързалката, а после е била доста стресирана.

Свидетелката Д. Д., която е детски психолог в Общностен център за деца сочи, че Г. е клиент на този център и е установила липса на емоционална връзка между майката и детето, което се притеснява, че може да бъде взето (отделено) от баща си.

При работата с детето в Центъра майката изобщо не е потърсила контакт, за да съдейства на психолога.

За условията, в които живее майката данни е събрал социалния работник А. Ц., която посетила къщата, в която живее жалбоподателката, но тя не е присъствала при посещението на адреса, като от съпруга ú е разбрала, че в момента се намира в чужбина, като скромно обзаведения дом е бил задимен, миришело е на цигари от проведената предишната вечер сбирка, а масата не е била прибрана, включително и пепелниците.

Със заключението на клиничния психолог О. Д. се потвърждава извода на детския психолог Д., че между майката и детето липсва емоционална връзка, като Г. не познава майка си и не задава въпроси за нея. Експертът счита, че при определени обстоятелства, свързани със социалното обкръжение на майката, поведението и нейните заниманията биха могли да поставят детето в риск.

При така установената фактическа обстановка обосновава извода, че е налице хипотезата по чл. 132, ал.1, т. 1 от СК. Това е така, защото в социалното обкръжение на майката централно място заема съпруга ú, който е криминално проявено лице и е изтърпял ефективно наказанието лишаване от свобода. Попадането на детето в 3 подобна обстановка от една страна представлява пряка опасност за личността и особено за възпитанието на детето, понеже съпругът Х.И. е осъждан за престъпления против половата неприкосновеност на жената, а детето е момиче. Отделно от това моралния облик на майката е изключително укорим, предвид многобройните доказателства за осъществявана от нея проституция и заканите, които отправяла към бащата на детето, а именно, че ще се храни от сламка и в гипсово корито щял да бъде, което се установява от показанията на свидетелката Д.. Н.М., а понастоящем И. няма и необходимия родителски подход към детето си, което се плаши от нея и тя всъщност е игнорирала задълженията си като родител предвид изявлението ú направено в откритото съдебно заседание проведено на 18.01.2021г. пред районния съд, а именно:

„Не знаех, че съм осъдена за издръжка“.

Тези обстоятелства са особени тежки по смисъла на чл. 132, ал.1, т.1 от СК и обосновават лишаването на жалбоподателката от родителски права.

Ето защо обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Като отчита актуалните отношения между майката и детето, с оглед защита интереса му в максимална степен съдът счита, че следва служебно по реда на чл. 134, т.2 от СК да определи режима на личните отношения между майката и детето, като измени мерките установени с решението по гр. д. № 15223/15г. на ПдРС, ІІ-ри бр. с. като на майката се предостави възможност да контактува с детето всяка първа неделя от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в дома и в присъствието на бащата.

С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата страна разноските направени пред настоящата инстанция в размер на 500лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №261119/29.06.2017г. постановено по гр. д.

№20500/18г. на Пловдивския районен съд, IV-ри гр. с. с което се ЛИШАВА от родителски права Н.Д. М./И./, ЕГН ********** по отношение на детето Г.М.П.а, ЕГН **********.

ИЗМЕНЯ режима на лични отношения между Н.Д. М. /И./, ЕГН ********** по отношение на детето Г. М.П.а, ЕГН **********, установен с Решение № 1751/26.05.2016г. постановено по гр. д. № 15223/15г. на ПдРС, ІІ-ри бр. с., като 4

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н. Д. И., ЕГН ********** с детето Г.М.П.а, ЕГН ********** всяка първа неделя от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в дома на бащата М. Г. П., ЕГН ********** и в негово присъствие.

ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН ********** да заплати на М. Г. П., ЕГН **********, от *** сумата 500 (петстотин) лева представляваща разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5