Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 660 от 21.05.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 670/2022
Вид
Решение № 660
Подписан
21.05.2022
В сила
21.05.2022
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Ралица Цанкова Райкова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Варна, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100500670 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 2150 / 07.06.2021г., подадена от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, представлявано заедно от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров – изп. директори, срещу решение № 72 / 05.05.2021г., постановено по гр.д. № 834 / 2020г. на РС - Провадия, В ЧАСТТА, в която е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК:121130788, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ДЪЛЖИ на ищеца „Пенемат“ ООД, ЕИК: 148096171, седалище и адрес на управление: област Варна, община Ветрино, с. Ветрино, ул. Хан Омуртаг 16, представлявано от Емил Цонев Пенев – управител, в качеството му на увредено лице, сумата над 8 839,15 лв. /осем хиляди осемстотин тридесет и девет лева и петнадесет стотинки/ до установената сума от 10 553,29 лв. /десет хиляди петстотин петдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на МПС „ДАФ“ с рег. № ******, собственост на „Пенемат“ ООД, вследствие на настъпило застрахователно събитие (ПТП) в Република Румъния на 16.01.2019 г., по вина на Б.К. – водач на товарна композиция, съставена от МПС влекач „Мерцедес“ с рег. № ****** и полуремарке с рег. № ******, със сключена застраховка 1

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.01.2020 г. по ч.гр.д. № 72143/2019 г. по описа на СРС, на основание чл. 432 от КЗ и чл.

429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД. С решението жалбоподателите са осъдени и да заплатят разноските по заповедното и първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът бил игнорирал обстоятелството, че ответникът бил изплатил сумата от 2067,30 лв. на ищеца.

Оспорва, че материалните щети са в установените от съда размери, като счита, че същите били определени в завишен размер и не отговаряли на действително претърпените вреди, както и не било съобразено овехтяването на автомобила. Сочи, че установената от съда стойност е в силно завишен размер и не съответствала на средните пазарни цени на вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира разноски.

В открито съдебно заседание страната не се представлява, депозирана е писмена молба, с която се поддържа жалбата и се моли за нейното уважаване, като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Пенемат“ ООД, в който се сочи, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Стойността е коректно установена, като заключението на вещото лице не е било оспорено. Същото е обосновало необходимостта от влагане на оригинални части. Не се установило и твърдението, че ответникът е платил на ищеца сумата от 2067,30 лв. Моли съда да остави без уважение подадената жалба, да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част и да му се присъдят разноски.

В открито съдебно заседание страната не се представлява, депозирана е писмена молба, с която се оспорва жалбата, поддържа подадения отговор и се моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Провадия е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК от „Пенемат“ ООД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът, в качеството му на застраховател по застрахова „Гражданска отговорност на автомобилистите“, дължи на ищеца, следните парични вземания: 1) Сумата от 10 553.29 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на МПС „ДАФ“ с 2 рег. № ******, собственост на „Пенемат“ ООД, вследствие на настъпило застрахователно събитие (ПТП) в Република Румъния на 16.01.2019 г., по вина на Б.К. – водач на товарна композиция, съставена от МПС влекач „Мерцедес“ с рег. № ****** и полуремарке с рег. № ******, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.; 2) Сумата от 448.51 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.07.2019 г. до 11.12.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.01.2020 г. по ч.гр.д. № 72143/2019 г. по описа на СРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително за заповедното производство

В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.01.2019г. около 09.25 ч. в Румъния, Лугож, на паркинг на бензиностанция Лукойл- Черна се е реализирало ПТП по вина на водача Б.К. - водач на товарна композиция, съставена от МПС влекач „Мерцедес” с peг. № ***** и полуремарке с peг. № ****. В тази връзка посочва, че преди да започне движение назад при излизане от паркинг, блъснал намиращото се зад него МПС „ДАФ” с peг.

№******, собственост на “Пенемат” ООД. За описаното събитие е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 16.012019г., подписан между участниците в него - Й.Й. и Б.К., като последният признал вината си. Посочва още, че е съставен акт от Окръжен инспекторат на полицията Караш- Северин на МВР на Румъния, с който се удостоверява, че агент от полицейски пост Саку е констатирал нарушението на водача К.. Заявява, че полицейският пост Саку, във връзка с така регистрираното произшествие, е издал разрешение за ремонт серия СА №0992125/1601.2019г. на увреденото МПС „ДАФ” с peг.

№******. Ищецът навежда твърдения, че в резултат на удара на МПС „ДАФ” с peг.

№****** били нанесени щети по предната му част, налагащи подмяна на следните части и детайли на цени съответно: панел кабина ъглов- 445.93 лв.; спойлер кабина ъглов- 271.86 лв.; преден капак- 1594 лв.; панта, решетка- 2 броя— 563.28 лв; декоративна пластина606.31 лв; лайсна преден капак с кат. номер № 140006 - 461.58 лв.; лайсна преден капак с кат.

Номер № 1644192- 461.58 лв.; лайсна преден капак с кат. номер 1400008- 451.80 лв.; планка капак кабина с кат. номер 1615378- 65.03 лв.; планка капак кабина с кат. номер 161537965.52 лв; пружина- 2 броя- 414.64 лв; механизъм за чистачки- 591.64 лв; рамо на чистачка 153.53 лв; дюза стъкломиещо у-в- 24.84 лв; чистачка стъкломиещо- 27.96 лв; панел преден606.31 лв; дръжка под челно стъкло- 61.12 лв; дръжка с кат. номер 1643367- 64.05 лв; дръжка с кат.номер 1643368- 40.29 лв; сенник челно стъкло- 743.22 лв; капак кутия ел. инсталация197.54 лв; капачка голямо огледало- 40.01 лв. Твърденията му са, че общият размер на стойността на подменените части е била 7952.04 лв. без ДДС или 9542.45 лв. с ДДС. Отделно посочва, че стойността на извършения ремонт- монтаж, демонтаж на детайли по кабината е на стойност 100 лева без ДДС, а боядисването на пластмасови детайлипреден капак, спойлер, панел кабина- на стойност 320 лв. без ДДС, а съгласно проформа фактура № 000000024/1.02.2019г. общият размер на така описаните разходи възлиза на 504 лв. с ДДС. Ищецът поддържа, че ремонтът е бил извършен на място в Румъния от пратена 3 група работници на “Пенемат” ООД, за което са направени разходи за командировки и транспорт на двама служители - С.Б. и Н. Цонев - включващи командировъчни за чужбина, заплата за 2 дни, осигуровка от работодател за 2 дни, винетки, разходи за преминаване през Дунав мост, разходи за гориво- всичко в общ размер на 860 лева. Предвид горното, ищецът посочва, че общата стойност на щетите и на извършения ремонт възлизала в общ размер на 10 906.45 лв. (9542.45 лв.- нови части + 504 лв,- труд и боядисване + 860 лв,- труд и командировъчни). В тази връзка посочва, че по отношение на МПС „Мерцедес” с peг. № *****, управлявано от виновния водач Б.К., е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗК "Лев инс” АД с период на застрахователно покритие от 16.06.2018г. до 15.06.2019г. Заявява, че ответникът е платил само сумата от 353.16 лв, поради което неизплатена оставала разликата от 10 553.29 лв. Ищецът претендира и обезщетение за забава, считано от деня, следващ частичното плащане, а именно- от 12.07.2019г. до датата на предяваване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /11.12.2019г./ в размер на 448.51 лв. Молбата е за уважаване на предявените искове.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдяните от ищеца щети. Счита, че претенцията е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, респ. на средните пазарни стойности на вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд. Посочва, че е заплатил сумата от 2067.30 лева за действителните щети по автомобила. Ответникът моли за отхвърляне на претенциите.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска, а за ответната страна – не се явява процесуален представител, а вместо това се депозира писмена молба, с която се поддържа депозирания отговор и се моли за отхвърляне на исковете.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение на размера на претенцията /без да се оспорва по основание/, както и че не е взето предвид плащането от страна на ответника.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за 4 установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 72143 /2019 г. по описа на СРС, 173 състав, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е обстоятелството, че е сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на покритие датата на настъпването на застрахователното събитие по отношение на МПС л.а. „Мерцедес“ с рег. N o *******, както и че по повод предявената претенция от ищеца е образувана щета No 2510625854 / 0000-5000-19-100261.