Решение № 1423 от 01.12.2022, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 1371/2022
- Вид
- Решение № 1423
- Подписан
- 01.12.2022
- В сила
- 19.01.2023
- Състав
- ПАВЛИНА ЕНЧЕВА СТОЙЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.129, ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.5 и ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.5 и ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№1423 дата 01 декември 2022г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ- ти състав, в публично заседание на 10 ноември 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Г.
Прокурор: ……………………. разгледа адм. дело № 1371 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Ж.Г.И. *** против Акт за прихващане или възстановяване № ПО-02000222037712-004-001/20.04.2022г., издаден от главен експерт по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 98/14.07.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас.
Жалбоподателката оспорва издадения АПВ, като възразява, че надлежно е упражнила правото на възстановяване и по същество е следвало да бъде възстановена сумата по подаденото искане в размер на 358,41лв., представляваща внесени суми за фонд ДОО за месеците 07., 08. и 09.2020г. Излага хронология на направените искания и постановените по тях актове. Иска се отмяна на издадения АПВ.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас се представлява от юрисконсулт, който моли за отхвърляне на жалбата на основание мотивите изложени в решението на горестоящия орган, претендира възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна – адресат на акта и в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Данните от административната преписка сочат, че с искане за прихващане или възстановяване вх.№ 94-Ж-106/23.12.2020г. жалбоподателката
И. е поискала възстановяване на недължимо платени суми в общ размер от 358,41лв. за осигурителни вноски за ДОО за м.07, м.08 и м.09.2020г. Към искането е било представено и Разпореждане за отпускане на пенсия № 15/прот.№ 01385/09.10.2020г.
По тази молба е издаден Акт за прихващане или възстановяване № ПО-02000220086708-004-001/29.01.2021г. от главен инспектор по приходите в дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП, с който е отказано възстановяването на сумата.
Този АПВ е обжалван по административен ред пред директора на дирекция „ОДОП“ Бургас, който с Решение № 75/23.04.2021г. е отменил АПВ в частта на постановения отказ и е върнал преписката на органа по приходите при ТД на НАП Бургас за ново произнасяне по искането.
По заявлението е извършена повторна проверка и в резултат на направените констатации е издаден Акт за прихващане или възстановяване № ПО-02000221065399-004-001/27.09.2021г. на главен инспектор по приходите в дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП, с който отново е постановен отказ за възстановяване на внесените осигурителни вноски за фонд ДОО за периода 16.07.2020г.-30.09.2020г. в размер на 358,41лв.
Този АПВ също е обжалван по административен ред с жалба вх.№
94-Ж-82/15.10.2021г. с искане за неговата отмяна.
На основание чл.156, ал.7 от ДОПК между жалбоподателката и директора на дирекция „ОДОП“ е сключено споразумение от 14.12.2021г. за продължаване на срока за произнасяне с един месец, считано от датата на изтичане на законоустановения срок по чл.155, ал.1 от ДОПК. Отбелязано е, че при непроизнасяне в този срок съгласно чл.156, ал.7 изр.второ ще се прилагат разпоредбите на чл.156, ал.5 и ал.6 от ДОПК.
В законовия срок, вкл. и след изтичане на договореното му продължение, директорът на Дирекция „ОДОП“ Бургас, не се е произнесъл по жалбата.
С писмо №
04-Ж-Ж-130-6/28.02.2022г. този орган е уведомил директора на ТД на НАП Бургас, че АПВ № ПО-02000221065399-004-001/27.09.2021г. е мълчаливо потвърден и в законовия срок не е постъпила жалба, поради което е влязъл в сила на 21.02.2022г.
На 24.03.2022г. жалбоподателката И. е подала повторно аналогично искане с вх.№ 94-Ж-31 за възстановяване на недължимо платени суми в общ размер на 358,41лв. за осигурителни вноски за ДОО за м.07, м.08 и м.09.2020г. и с резолюция от 29.03.2022г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас е възложена нова проверка.
По това ново искане е издаден процесния Акт за прихващане или възстановяване № ПО-02000222037712-004-001/20.04.2022г. на главен инспектор по приходите в дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП, в мотивите на който е изложена горната хронология, в резултат на което е обоснован извод за недопустимост, тъй като със същия предмет и страни вече има влязъл в сила АПВ, поради което искането не може да бъде разгледано и следва да се върне на подателя.
При обжалването на този АПВ по административен ред е постановено Решение №
98/14.07.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас, с който актът е потвърден. №
ПО-02000222037712-004-001/20.04.2022г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, с който на Ж.И. е отказано разглеждане на искането за възстановяване на сумата от 358,41лв.
Издаденият АПВ №
ПО-02000222037712-004-001/20.04.2022г. е законосъобразен.
Искането на жалбоподателката И. за възстановяване на недължимо платени суми в общ размер на 358,41лв. за вноски за фонд ДОО за м.07, м.08 и м.09.2020г. е било процедирано от административния орган и в хода на протеклото производство последно издаденият АПВ по това искане е № ПО-02000221065399-004-001/27.09.2021г. с постановен отказ за възстановяване, който, като мълчаливо потвърден поради липса на произнасяне от горестоящия орган, е влязъл в сила на 21.02.2022г.
При последващо подаденото напълно идентично искане като предмет и страни - вх.№ 94-Ж-31/24.03.2022г., на основание чл.27, ал.2 от АПК органът по приходите е проверил предпоставките за неговата допустимост, първата от които, видно от т.1, е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
След като е констатирал наличието на влязъл в сила АПВ №
ПО-02000221065399-004-001/27.09.2021г. със същия предмет и страни законосъобразно е счетено, че новото искане не може да бъде разгледано. Макар да се касае за преценка за допустимост, отказът да бъде разгледано искането е обективиран в процесния АПВ, поради което не се касае за отказ по същество и на това основание съдът не обсъжда доводите в жалбата, касаещи спора по същество – дължима или не, е претендираната сума за възстановяване, и в този смисъл неправилно жалбоподателката счита, че с процесния АПВ е постановен отказ за възстановяване – т.4 от жалбата. С издаването на процесния АПВ органът по приходите е отказал да разгледа искането и в този смисъл актът има процесуален характер, а не такъв по същество.
Възражението, че процесният АПВ следва да бъде отменен, тъй като се основава на друг предходно издаден АПВ № ПО-02000221065399-004-001/27.09.2021г., който жалбоподателката счита за нищожен, е неоснователно. Преди всичко съдът отбелязва, че косвен съдебен контрол на предходно издаден АПВ е недопустим, поради което не обсъжда дали този предходен АПВ е законосъобразен, незаконосъобразен или нищожен. Той е бил мълчаливо потвърден, против което мълчаливо потвърждение не е постъпила жалба, влязъл е в сила и неговото действие следва да бъде зачетено.
На основание изложените мотиви, жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Предвид обстоятелството, че естеството на спора няма материален характер, тъй като не е налице отказ по същество за възстановяване на сума в определен размер, а отказ да се разгледа искане поради процесуална недопустимост, то разноските би следвало да се присъдят в хипотезата на чл.8, ал.3 от Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но тъй като е поискано възнаграждение за присъждане в размер на 300лв., то разноските следва да бъдат присъдени до този размер.
На основание изложените мотиви, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Г.И.
*** против Акт за прихващане или възстановяване №
ПО-02000222037712-004-001/20.04.2022г., издаден от главен експерт по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 98/14.07.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас.
ОСЪЖДА Ж.Г.И. ***, с
ЕГН **********, да заплати на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП сумата от 300лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: