Решение № 351 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20251100511028 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №113930/02.10.2025г. по описа на СГС от длъжника Б. Р. К. срещу съобщение изх. №7756/16.09.2025г., с което е отказано намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и съответно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство по изп. дело № 20257880400457.

Жалбоподателят – Б. Р. К. поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа, че единствените извършени процесуални действия от пълномощника на взискателя е подаване на молба за образуване на изпълнителното производство и втора молба, преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, поради което моли адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до 200 лв. Посочва, че в срока за доброволно изпълнение е заплатил дължимите по изпълнителното дело суми и производството по делото е приключено на това основание. Моли съдът да отмени обжалваното постановление, като намали размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. и съответно в частта относно определената и начислена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят – Б.В.Б. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира възражение, в което е изложено становище за неоснователност на частната 1 жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

Производството по изпълнително дело №20257880400457 е образувано на 10.07.2025г. по писмена молба с вх. №7316 на Б.В.Б., в качеството му на взискател, чрез пълномощника адв. Веселин Пенчев срещу Многопрофилна болница за активно лечение С.А. АД и Б. Р. К., в качеството им на солидарни длъжници, въз основа на издаден изпълнителен лист на 30.06.2025 г. по гр. д.

№820/2024г. по описа на Апелативен съд - София, за заплащане на:

-40 000 лв. – главница, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.10.2016г. до окончателното й изплащане.

С молбата за образуване е представен договор за правна защита и съдействие и разписка, издадена от адвоката /л. 3 - 4 от изпълнителното дело/, съгласно който страните са договорили възнаграждение в размер на 3 800 лева, като е посочено във втория документ, сумата му е заплатена.

На 30.07.2025г. е подадена втора молба с вх. №8976 от пълномощника на взискателя /л. 36 от изпълнителното дело/, в която се съдържа идентично искане /направено и в молбата за образуване на изпълнителното дело/ за извършване на възбрана, опис и оценка на два недвижими имота.

На 11.07.2025г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника – Б. К., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 88 470, 82 лв., от които главница в размер на 40 000 лв., със законна лихва в размер на 38 620, 63 лв. за периода 21.10.2016г. до 25.07.2025г., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство 3 800 лева и 6 050, 19 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 01.08.2025г.

На 08.08.2025г. е подадена молба с вх. №8619 от длъжника Б. К. с искане за приключване на изпълнителното производство, поради погасяване на задължението по него. Върху молбата има постановление на съдебния изпълнител, че същата се уважава и се прекратява изпълнителното дело.

На 08.08.2025г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение срещу определения размер на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, като съответно се намали и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното съобщение от 16.09.2025г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за редуциране на размера на дълга по отношение на адвокатското възнаграждение.

2

Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 16.09.2025г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност е неоснователен. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото /доколкото втората подадена молба е идентична по съдържание с част от молбата за образуване на изпълнителното дело, относно един от посочените изпълнителни способи и съответните обекти по отношение, на които да се предприеме/. Не се установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал някакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.

2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях.

3

За пълнота на акта, следва да бъде посочено, че в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е изплатил изцяло дължимата по изпълнителното дело сума.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.

Относно второто възражение на жалбоподателя относно определения размер на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението съгласно поканата за доброволно изпълнение е: 78 620, 63 лв. – съгласно представения изпълнителен лист /главница и лихва/, 200 лв. – адвокатско възнаграждение или общо 78 820, 63 лв. Относно този размер на задължението съгласно т. 26, б. „д” от ТТРЗЧСИ таксата е 4 372, 82 лв. без ДДС или 5 247, 38 лв. с ДДС. С оглед на така направените изчисления настоящият съдебен състав приема, че и в тази част жалбата е основателна и следва да бъде намален определения размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 5 411, 28 лв. на 5 247, 38 лв.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ съобщение изх. №7756/16.09.2025г., с което е отказано намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и съответно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство по изп. дело № 20257880400457 И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.

№5529/11.07.2025г. по изпълнително дело №2025880400457 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 3 800 лв. на 200 лв. и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 5 411, 28 лв. на 5 247, 38 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4