Решение № 940 от 21.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Б., 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120204171 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба от А. И. П.-П. ЕГН *********** с адрес г***************** , против Наказателно постановление № 755633-F721603/13.02.2024 г. на Д. на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., с което за нарушение на чл.264,ал.1, вр. чл.261,ал.1, вр. чл.92,ал.1 и ал.2 от ЗКПО, на основание чл. 264,ал.1 ЗКПО, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200, 00 лв.

Със жалбата се иска отмяна на наказателното постановление,като се настоява за допускане на съществени процесуални нарушения в АУАН и в НП в декларативен порядък. Сред основните измерения на допуснатите процесуални нарушения е откроено едновременното посочване на чл.92,ал.1 ЗКПО и чл.264,ал.1 ЗКПО, което прави неясна квалификацията на установеното нарушение, предвид и „невъзможност да извърши административно нарушение на санкционна правна норма и въз основа на същата да се наложи и административно наказание.“ В евентуалност се настоява съдът да съобрази,че несвоевременното подаване на декларацията се дължи на болничен на счетоводителя, а закъснението от само 11 дни според претенцията в жалбата обосновава осъществяване на хипотезата на чл.28 ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от пълномощника адв. Й.П., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.Същата е депозирала и писмено становище, с което доразвива доводите в жалбата и излага подробна аргументация за приложимост на чл.28 ЗАНН.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Д.Ч., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.Счита за доказано осъщественото от обективна и субективна страна нарушение,чрез бездействието на представляващата фирмата жалбоподателка.

1

Съдът, след индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото доказателства, независимо от направените оплаквания в жалбата и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя А. И. П.-П. ЕГН *********** гл.инспектор по приходите Н. Д. съставила АУАН №F721603/16.08. 2 0 2 3 г., с който констатирала,че жалбоподателят като представляващ на данъчнозадължено лице „Д.И. *“ ЕООД с ЕИК ********* е допуснала дружеството да не подаде в срок декларация по чл.92,ал.1 ЗКПО, което е нарушение на чл.261 ЗКПО. Посочено е,че дружеството е задължено лице по чл.2 ЗКПО и следва да подаде в законоустановения срок -30.06.2023 г. –годишна данъчна декларация по образец /ГДД/ съгл.чл.92,ал.1 ЗКПО, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2022 г.

ГДД по чл.92 ЗКПО била подадена по интернет на 12.07.2023 г. и приета с вх.

№*************. В същата били декларирани общо приходи 18 989,54 лв., общо разходи- 11 360, 61 лв., финансов резултат – данъчна загуба и годишен корпоративен данък 0,00 лв.

Нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване“, при ТД на НАП-Б. след извършена съпоставка на регистрираните юридически лица, упражняващи дейност и подадените годишни данъчни декларации по чл.92,ал.1 ЗКПО в срока по чл.92,ал.2 ЗПКО, през 2023 г.

До дружеството и представляващия го била изпратена покана с изх.№242-5/2023 г. за подаване на ГДД по чл.92 ЗКПО за 2022 г. и явяване в ТД на НАП-Б. в 7-дневен срок за съставяне и връчване на АУАН за неподаване на декларацията.

Посочено е,че нарушението е за първи път.

АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя,като същият й бил предявен и връчен на 16.08.2023 г.

Въз основа на съставения акт на 13.02.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- Д. на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документалнословесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и от правна страна била посочена идентична правна квалификация на нарушението като такова по чл.264,ал.1 ЗКПО, вр. чл.261,ал.1 ЗКПО, във вр. с чл.92,ал.1 и ал.2 ЗКПО. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.264,ал.1 от ЗКПО наложил на нарушителя глоба в размер на 200, 00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените писмени и гласни доказателствени източници, които оценени по своите съдържателноинформационни страни, формират единна и непротиворечива доказателствена база.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен 2 орган – Д. на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –главен инспектор по приходите в НАП /Заповед № 3ЦУ1149/25.08.2020 г. на изпълнителния

Д. на

НАП/.

При провеждане на административнонаказателното производство са спазени сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН.В случая при преценка относно съблюдаването на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН съдът взе предвид и правното разрешение,установено с практиката на касационната инстанция, опредметено в Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1487/2018 г.,с което се приема,че с изтичане на срока за подаване на декларация, се поражда задължението на органа да установи извършването на нарушението, като от този момент започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на НП. В този правен контекст и като съотнесе тримесечния срок по чл.34,ал.1 ЗАНН към началния момент на просрочието, деня, в който жалбоподателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си да подаде ГДД по чл.92 ЗКПО – 01.07.2023 г., съдът формира извод,че чрез съставяне на АУАН на 16.08.2023 г. този срок е спазен.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита, които да доведат до ограничаване възможностите на административнонаказания субект да разбере точно,еднозначно и недвусмислено съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към състава на предявеното му с АУАН нарушение. В тази връзка съдът отчита,че са спазени процесуалните императиви при описание на обективните характеристики на нарушението с еднозначно, ясно и пунктуално пресъздаване на съставомерните факти, относими към същността, формата и вида на нарушението.

Посочено е, че отговорността на представляващия лицето-търговец е ангажирана именно за допустителство по чл. 264 ЗКПО,т.к. представляващият данъчно задълженото лице по чл.2 ЗКПО е допуснал дружеството да не подаде в срок декларацията по чл.92,ал.1 ЗКПО.

Сред обстоятелствата от фактическата рамка на нарушението се съдържа и описание, за коя година е следвало да се подаде декларация за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък /календарната 2022 г./, както и крайният срок за това – до 30.06.2023 г. Отразено е обстоятелството, че такава декларация не е била подадена в законоустановения срок – т. е. посочени са всички съставомерни признаци на състава по чл. 92, ал. 2 ЗКПО , за който на осн. чл.264,ал.1 ЗКПО е ангажирана отговорността на законния представител на дружеството за допустителство /неправомерна пасивност/, свързана със задължението за своевременно подаване на ГДД. Ето защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно разпоредбите на чл.

42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема,че липсват компрометиращи по своя ефект съществени процесуални нарушения или отклонения от административнопроизводствените правила, които да накърняват на формално основание законосъобразността на ревизираното НП.

Съотнасянето на индивидуализираните от АНО правни норми към приетите от него факти по случая безсъмнено сочи, че административнонаказателната отговорност на А. И. П. е ангажирана за бездействието й да подаде в срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО изискуемата годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за данъчната 2022 г. на представляваното от нея търговско дружество "Д.И. *" ЕООД, явяващо се данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък по ЗКПО. Като ЮЛ търговските дружества извършват всички дължими действия не лично, е чрез своите органни представители /по закон/ или представители по пълномощие, предвид което в случая подаването на регламентираната в чл. 92, ал. 1 ЗКПО данъчна декларация е следвало, макар и от името и за сметка на "Д.И." ЕООД, да се извърши от неговия 3 законен представител, какъвто съгласно приложената разпечатка от ТРРЮЛНЦ е едноличният му собственик и управител А. И. П.-П..

Поради това липсва каквото и да било основание да се приеме, че за привлечения към административнонаказателна отговорност правен субект е съществувало някакво съмнение, в извършването на какво административно нарушение е обвинен и оттук, за какво конкретно негово противоправно деяние е ангажирана отговорността му по чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1 ЗКПО .

Ето защо така формулираните възражения в жалбата прокламират тезисни съждения,лишени от съпътстващо ги логическо аргументиране в контекста на обстоятелствената част на АУАН и НП, което да покаже базиса, на който се основат тези съждения /в каква насока и кое поражда неяснота и ограничава правото на защита/, респ. което да позволи и свързването им с отменителното основание на чл.63,ал.3,т.2 ЗАНН, предвид което съдът класифицира възраженията в рубриката на предназначените, единствено ресурсно да подпомогнат обема на жалбата.

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.Правната уредба, вложена в ал.2, на чл.92 ЗКПО предписва, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Съгласно чл. 261, ал. 1 ДОПК , данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв..

Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗКПО , представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

По делото се установи, че "Д.И. *" ЕООД, е лице, което е данъчно задължено по ЗКПО, и съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО е задължено да подава годишна данъчна декларация в срок с от 1 март до 30 юни на следващата година в ТД на НАП по регистрация.

Несъмнена доказателствена опора намира и фактическият извод, че жалбоподателят е представляващ посоченото търговско дружество и с бездействието си е допуснала представлявано от нея търговско дружество да не подаде декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в срока по чл.92,ал.2 ЗКПО. В случая се касае за годишна данъчна декларация за календарната 2022г., която е трябвало да бъде депозирана най-късно до 30.06.2023 г. Годишната данъчна декларация за данъчната 2022 г. не е била подадена в този срок, а едва на 12.07.2023 г. по електронен път с КЕП. Законодателят е обвързал изискването за подаване на годишната данъчна декларация със стриктно нормирани темпорални граници, в конкретен срок, а бездействието на представляващия данъчния субект да я подаде в този срок е административно нарушение, при осъществяване на фактическия състав на което наказващият орган е длъжен да санкционира представляващия данъчния субект за неизпълнение на вмененото му задължение.