Решение № 130 от 17.07.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 280/2023
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 17.07.2023
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181, ал. 2 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20235000500280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Л. М. против Решение № 246/ 27.02.2023 г. по гр. д. № 1893/ 2022 г. на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният против „П. *“ ЕООД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения помежду им на 11.12.2018 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /договор за строителство/, по който последното, в качеството му на продавач – изпълнител се е задължило да продаде на М. М. в качеството му на купувачвъзложител, а последният да закупи и да заплати строителството на следните недвижим имоти: апартамент № **, находящ се на шестия етаж, на кота +*** м., с площ от *** кв. м., със застроена площ от 75.11 кв. м. с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящи се в гр. П., ул.
"С." № *-* в УПИ **** – ***, жилищно застрояване, кв. ** - стар по плана на кв. „В. К.“ – гр. П. в имот с идентификатор ********** по КККР на гр. П., ул.
„С.“ № * – *и Изба № *, находяща се на кота - *** м., с квадратура 3 квадрата с общите части от сградата, за сумата от 90 095 лв., платима, както следва : 19 1
583 лв. – при подписване на договора; 8814 лв. – при достигане на кота +*** м.; 8814 лв. – при достигане на кота +*** м.; 8814 лв. – при достигане на кота +*** м.; 8814 лв. – при достигане на кота + ***м.; 8814 лв. – при достигане на кота + *** м.; 8814 лв. – при достигане на кота + *** м.; 8814 лв. – при достигане на кота + *** м.; 8814 лв. – при въвеждане на сградата в експлоатация с Акт обр. 16.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се излагат доводи за допуснато от окръжния съд нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недаване на указания за ангажиране на доказателства относно плащането на покупната цена, вследствие на което по вина на съда делото е останало непопълнено с доказателства за посоченото обстоятелство. С въззивната жалба жалбоподателят представя извлечения от банковата си сметка за плащане на уговорената покупна цена, с оглед на което счита предявеният иск за основателен, поради което иска да се отмени решението, вместо което се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.
Въззиваемият „П. *“ ЕООД, призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не взима становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.
М. Л. М. е предявил против „П. *“ ЕООД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение на следния недвижим имот: Апартамент № **, находящ се на седми етаж / шести жилищен/, кота + *** със застроена площ от 62 кв. м., състоящ се от спалня, дневна-кухненски бокс, баня-тоалетна и тераса, при граници на етажа : асансьорна шахта, стълбищна клетка, калкан, от две страни фадаса и коридор, ведно с прилежащите към апартамента 2.328% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 13.11 кв. м., като общата площ на апартамента с идеалните части от общите части на сградата е 75.11 кв. м., както и Изба № *, находяща се на сутеренния етаж на сградата, кота - ***, с площ - *** кв. м., ведно с 2 прилежащите към избата 0.036% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 0.10 кв. м., като общата квадратура на избата с идеалните части от сградата е 3.00 кв. м., които обекти се намират в построената в степен 100% - над груб вид „Жилищна сграда с подземни гаражи“ съгласно одобрен архитектурен проект по части към 26.10.2018 г., оценка за съответствие на инвестиционен проект № ** – ***/ ******** г. от „С.“ ООД и Разрешение за строеж № **/******** г., влязло в сила на 15.11.2018 г., в поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД – ** – **/ ******** г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.
„С.“ № *, с площ 616 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10 м до 15 м), стар идентификатор **********, **********, номер по предходен план ***, кв. * - нов по плана на кв. К., парцел **** – *****, жилищно застрояване, съставляващ съгласно влязла в сила Заповед № 1*******/ ******** г. на кмета на община П. УПИ **** – ******** от кв. 4 – нов, по плана на кв. „К.“ гр. П.
С Предварителен договор за покупко - продажба (договор за строителство) от 11.12.2018 г. „П. *“ ЕООД се е задължил да продаде на М. Л.
М. апартамент № **, находящ се на 6 - ти етаж на кота + *** със застроена площ от 75. 11 кв. м. с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № * – * в УПИ ****** – ******, жилищно застрояване, кв. 31 по плана на кв. „В. К.“ – гр. П. в имот с идентификатор ********** по КККР на гр. П., ул. „С.“ № * – *, както и Изба № *, находяща се на кота - 2.80, с квадратура 3 кв. м. с обшите части на сградата, за сумата от 90 095 лв., която следва да заплати на части, както следва:
19 583 лв. – при подписване на договора;
8814 лв. – при достигане на кота +*** м.;
8814 лв. – при достигане на кота +*** м.;
8814 лв. – при достигане на кота +*** м.; 8814 лв. – при достигане на кота + ***м.;
8814 лв. – при достигане на кота + *** м.;
8814 лв. – при достигане на кота + *** м.;
3
8814 лв. – при достигане на кота + *** м.;
8814 лв. – при въвеждане на сградата в експлоатация с Акт обр. 16.
Във въззивното производство са приети при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК 6 бр. извлечения от сметката на ищеца М. Л. М. в „О**“ АД, от които е видно, че на 14.12.2018 г. е превел на „П. *“ ЕООД 19 583 лв.; на 14.03.2019 г.
- 8 814 лв.; на 02.04.2019 г. – 8814 лв.; на 30.04.2019 г. - 8 814 лв.; на 22.05.2019 г. - 8 814 лв.; на 28.06.2019 г. - 8 814 лв.; на 02.09.2019 г. - 8 814 лв.; на 10.01.2020 г. – 8 814 лв.
При тези данни по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. За уважаване на на същия е необходимо прехвърлителят да е собственик на имота, предварителният договор да валиден (да не страда от пороци, водещи до нищожност или унищожаемост), да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор и ищецът да е изправна страна по договора.
В настоящия случай от представените по делото доказателства (НА № ***, т. ***, д. № ****/ **** г. на Нотариус № *** – С. З. и Удостоверение изх.
№ **** – ***/ 07.04.2022 г. на община П., район „И.“) е видно, че ответникът, в полза на когото е учредено право на строеж за построяване на процесния апартамент, е придобил съобствеността върху същия, тъй като сградата, в която се намира, е построена на етап „груб строеж“ (чл. 181, ал. 2 ЗУТ).
Предварителният договор отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД – сключен е в писмена форма и съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор – предмет, цена и време на плащане.
Въпреки че в предварителния договор не е предвиден срок за сключване на окончателен договор, потестативното право да се иска обявяване на договора за окончателен е възникнало със завършване на сградата на фаза „груб строеж“, от който момент имотът, предмет на правото на строеж, се е обособил като самостоятелен обект на собственост и съответно е възникнало задължението на купувача да заплати последната вноска.
От приетите пред въззивната инстанция извлечения от банковата сметка на ищеца М. Л. М. е видно, че същият е заплатил общо 81 281 лв., като остава да заплати последната вноска от 8 814 лв., дължима при въвеждане на сградата в експлоатация. Независимо от липсата на пълно плащане на 4 договорената цена съгласно приетото в ТР № № 4 от 9.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2020 г., ОСГТК на основание чл. 362, ал. 1 ГПК предварителният договор следва да бъде обявен за окончателен при условие, че неплатената част от покупната цена бъде заплатена в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. От изложеното следва, че в случая са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което налага обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, да се отмени, вместо което се постанови ново, с което предварителният договор се обяви за окончателен при условие, че ищецът заплати на ответника незаплатената част от покупната цена в размер на 8 814 лв. в двуседмичен срок от влизането му в сила.
С оглед изхода на делото ответникът, който е станал причина за завеждане на делото, тъй като не се е отзовал на изпратената му покана за сключване на окончателен договор, следва да заплати на ищеца М. Л. М. направените по делото разноски за адвокат и ДТ за двете инстанции в размер на 6 127. 20 лв.
На основание чл. 364 от ГПК ищецът следва да заплати съответните данъци и такси по прехвърлянето на имота, а именно местен данък в размер на 2. 5 % съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба за определянето на размера на местните данъци на територията на община П., възлизащ на 2 252. 37 лв., както и нотариална такса, която възлиза на 680. 97 лв. съгласно т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД. До плащането на разноските по прехвърлянето на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК върху процесния имот следва да се наложи възбрана.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 246/ 27.02.2023 г. по гр. д. № 1893/ 2022 г. на ОС – Пловдив, вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за окончателен сключения на 11.12.2018 г. между „П. *“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б. М.“ № **, ет. * в качеството му на продавач и М. Л. М. с ЕГН **********, гр. П., ж. к. „Т.“ ***, вх. *, ет. *, ап. ** в качеството му на купувач предварителен 5 договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: Апартамент № **, находящ се на седми етаж / шести жилищен/, кота + *** със застроена площ от 62 кв. м., състоящ се от спалня, дневна-кухненски бокс, баня-тоалетна и тераса, при граници на етажа : асансьорна шахта, стълбищна клетка, калкан, от две страни фадаса и коридор, ведно с прилежащите към апартамента 2.328% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 13.11 кв. м., като общата площ на апартамента с идеалните части от общите части на сградата е 75.11 кв. м., както и Изба № *, находяща се на сутеренния етаж на сградата, кота - 2.80, с площ - 2.80 кв. м., ведно с прилежащите към избата 0.036% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 0.10 кв. м., като общата квадратура на избата с идеалните части от сградата е 3.00 кв. м., които обекти се намират в построената в степен 100% - над груб вид „Жилищна сграда с подземни гаражи“ съгласно одобрен архитектурен проект по части към 26.10.2018 г., в поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. „С.“ № *, с площ 616 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10 м до 15 м), ПРИ УСЛОВИЕ, че купувачът М. Л. М. заплати на продавача „П. *“ ЕООД в двуседмичен срок от влизане на решението в сила сумата от 8 814 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П. *“ ЕООД да заплати на М. Л. М. разноски за двете инстанции в размер на 6 127. 20 лв.
ОСЪЖДА М. Л. М. да заплати по сметка на Апелативен съд Пловдив нотариална такса за прехвърляне на имота в размер на 680. 97, както и местен данък в полза на община Пловдив в размер на 2 252. 37 лв.
НАРЕЖДА да се впише възбрана върху имота до заплащането на разноските на основание чл. 364, ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се издаде след удостоверяване плащането на дължимите данъци и такси.