Определение № 473 от 24.06.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. Перник, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500368 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 2036700940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. против Определение № 1387/24.04.2024 г. по гр. д. № 4042/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение, подадената от него молба вх. № 7647/08.04.2024 г. за изменение на решение № 270/25.03.2024 г. по гр. д. № 4042/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради противоречие с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, с постановките на ТР № 6/06.11.2013 г. и Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС. Счита, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до размер от 250 лв.

– за исковото производство и 50 лв. – за заповедното производство.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение, като постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение, в частта за разноските.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна – О. П. М., е подала писмен отговор, с който е оспорила частната жалба, като неоснователна.

Изложила е, че заплатеното и присъдено, съразмерно с отхвърлената част от исковете, адвокатско възнаграждение е справедливо и съответно на фактическата и правна сложност на делото и на извършения обем от работа.

Искането към въззивния съд е да остави без уважение частната жалба.

Настоящият състав, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните до делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2-ро от ГПК не се прилагат в производството по частните жалби.

В него съдът служебно проверява всички относими факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция и тези представени с частната жалба и отговора и решава въпросите, включени в предмета на производството, като по този начин изпълнява задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от оплакванията на страните.

Предвид изложеното настоящият състав дължи цялостна проверка за правилност на обжалваното определение.

Производството пред районния съд е образувано по положителни установителни главни искове за признаване на установено на основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. и ал. 2, във вр. с чл. 79, във р. с чл. 9 от ЗПК, че О. П. М. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 9751.09 лв. – неплатена главница за периода от 20.03.2021 г. до 20.03.2026 г. по договор за потребителски кредит PLUS – ***, по отношение, на който е обявена предсрочна изискуемост, считано от 18.05.2023 г., сумата от 2018.45 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.03.2021 г. до 18.05.2023 г., както и 591.22 лв. – законна лихва за периода от 21.03.2021 г. до 30.05.2023 г., за което вземане е издадена заповед 2 за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2384/2023 г. по описа на ПРС. С главните искове са съединени евентуално – в случай на отхвърлянето им, осъдителни искове по чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. и ал. 2, във вр. с чл. 79, във р. с чл. 9 от ЗПК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 9751.09 лв. – неплатена главница за периода от 20.03.2021 г. до 20.03.2026 г. по договор за потребителски кредит PLUS – ***, по отношение, на който е обявена предсрочна изискуемост, считано от 18.05.2023 г., 2018.45 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.03.2021 г. до 18.05.2023 г., както и 591.22 лв. – законна лихва за периода от 21.03.2021 г. до 30.05.2023 г.

С постановеното Решение № 270/25.03.2024 г., съдът е отхвърлил изцяло установителния иск и е уважил евентуално предявения осъдителен иск за сумата от 7408.54 лв. – главница по договор за потребителски кредит PLUS – ***, 496.50 лв. – договорна лихва за периода от 21.01.2023 г. до 27.10.2023 г. и 93.38 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.2023 г. до 27.10.2023 г., като до пълните предявени размери исковете са отхвърлени, като неоснователни.

Приел е, че договореното между ответницата и процесуалния представител адвокатско възнаграждение в размер на общо 1500 лв. е за осъщественото процесуално представителство по главния и по евентуалния иск, като за всеки от тях е заплатена сумата от по 750 лв. При това положение е достигнал до извода за неоснователност на възражението за прекомерност, тъй като всяко от възнагражденията е в размер под минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е присъдил изцяло възнаграждението по отхвърления установителен иск, както и това - в заповедното производство в размер на 150 лв. и съразмерно с отхвърлената част на осъдителния иск – 265 лв.

Видно от приложения по заповедното производство договор за правна защита и съдействие от 17.07.2023 г., сключен между ответницата и адв. А., уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 150 лв. и е заплатено изцяло в брой. В изпълнение на договорните си задължения адв. А. е подала мотивирано възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

В исковото производство е представен договор за защита и съдействие от 20.11.2023 г., с който адв. А. се е задължила да осъществява процесуално 3 представителство на ответницата по делото срещу възнаграждение в размер на 1500 лв., което е отразено, че е заплатено в брой.

Настоящият състав не споделя извода на районния съд, че така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение представлява сбор от две възнаграждения от по 750 лв., съответно за главните и за евентуалните искове. Страните по договора ясно са уговорили, че това е възнаграждението, което се дължи на упълномощения адвокат за процесуалното представителство, което той се е задължил да осъществи по делото. То е едно и е за цялата дейност, извършена от пълномощника пред първата инстанция.

Настоящият състав съобразява и обстоятелството, че главните и евентуални искове имат едно и също основание - договор за потребителски кредит PLUS – ***, като с тях се търси защита срещу неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне изискуемата главница, договорната лихва и лихвата за забава в идентичен размер и за един и същи период. Те се различават само по вида на заявената защита – установителна, респективно осъдителна, но не и по защитавания интерес. Той е един и същи и стойността му е в общ размер на 12360.76 лв.

Защитаваният интерес е един от критериите при определяне фактическата и правна сложност на делото. Тя от своя страна е от значение за преценка справедливостта на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед разясненията, дадени в Решение на СЕС по дело C438/22 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи за съда. При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение, съответно при преценка основателността на възражението за неговата прекомерност по чл.

78, ал. 5 от ГПК, съдът следва да вземе предвид размера защитавания интерес, вида на спора, твърдените от страните факти и вида и характера на доказателствата, събрани за установяването им, броят на страните, броят на предявените искове, вида на съединяването им, броят на проведените открити съдебни заседание и обема на извършените процесуални действия и др.

Посочените обстоятелства са определящи за фактическата и правната сложност на делото. В настоящия случай защитаваният интерес е един, макар и заявен по отделно с главен установителен, а при отхвърлянето му – с евентуално съединен осъдителен иск. Той не е значителен по размер. Спорът 4 е облигационен, основан на сключен договор за потребителски кредит, като не са налице множество факти, които да обосновават исканията и възраженията на страните. Проведените открити съдебни заседания са две, в които са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Наличието на евентуално съединяване на искове не се отразява на сложността на делото, тъй като те почиват на идентични обстоятелства.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на общо 1500 лв. е справедливо. Същият е и изводът за възнаграждението, заплатено в заповедното производство в размер на 150 лв.

Процесуалният представител на длъжника по него, е проучил делото и в законовия срок е изготвил и подал мотивирано възражение по чл. 414 от ГПК.

Затова същото е справедливо, а възражението за неговата прекомерност е неоснователно.

С оглед така приетото, настоящият състав намира, че на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК в полза на ответната страна се дължи присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, преценена съобразно защитавания интерес. От общият му размер от 12360.76 лв., отхвърлената част е 4362.43 лв. или 35%. Затова дължими на ответника за заповедното производство са разноски в размер на 52.50 лв., а за исковото – 525.00 лв.

Районният съд е присъдил съответно 150 лв. и общо 1015.00 лв./750 лв.

+ 265 лв./ С обжалваното определение е отказал да измени размера им. Затова същото е неправилно и следва да се отмени, като се измени решението, в частта му за разноските и се отмени за разликата над 52.50 лв. до присъдените 150 лв. – разноски за заповедното производство, за сумата от 265 лв. и за разликата над 525.00 лв. до присъдените 750 лв. – за исковото производство.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение № 1387/24.04.2024 г. по гражданско дело № 4042/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без 5 уважение молба вх. № 7647/08.04.2024 г. за изменение на решение № 270/25.03.2024 г. по гр. д. № 4042/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 270/25.03.2024 г. по гражданско дело № 4042/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му за разноските, като го:

ОТМЕНЯ, в частта, в която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 2036700940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. е осъден да заплати на О. П. М., ЕГН ********** от *** разликата над 525.00 лв. до 750.00 лв. – разноски за един адвокат за отхвърления установителен иск, както и сумата от 265.00 лв. – разноски за отхвърлената част от осъдителния иск и разликата над 52.50 лв. до 150 лв. – разноски за заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6