Решение № 447 от 27.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Перник, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500338 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от В. А. В. с ЕГН:

********** срещу Решение № 285 от 20.03.2023 г., постановено по гр. дело № 5591/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, с което първоинстанционният съд е признал за установено по иск, предявен от К. Т. З., ЕГН **********, че В. А. В., ЕГН ********** дължи на К. Т. З., сумата от 1400.00 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща главница по запис на заповед от 05.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 368 от 23.02.2022 г., по ч. гр. д. № 00616/2022 г. на ПРС. Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

По изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение, като неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат се твърдения, че по независещи от жалбоподателя обстоятелства, не му е дадена възможност да предостави доказателства, че дължимата от него сума не е в претендирания размер, тъй като голяма част от нея била внесена преди завеждане на иска. Твърди, че при явяването му в съда на 20.02.2023г. не е бил своевременно уведомен за промяна на съдебната зала и съдебния състав, който ще следва да разгледа делото.По изложените съображения се моли съда 1 да постанови решение, с което да бъде отменен първоинстанционния акт. Моли в условията на евентуалност ако бъде представляван от адвокат пред въззивната инстанция да му бъдат присъдени сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна – К. Т. З. е изразила становище по жалбата, като е изложила съображения за неоснователността й. Намира първоинстанционното решение за правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което счита, че същото следва да бъде потвърдено. Оспорват се наведените с въззивната жалба твърдения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като допълва, че в първото по делото открито заседание въззивникът е бил редовно призован, присъствал е лично и не е възразил по изготвения проекто доклад по делото, не е изложил нови доказателствени искания и не е направил доказателствени искания. Оспорва се представения касов ордер по отношение на неговото съдържание, като твърди, че ответникът не е плащал такава сума. Допълва, че доказателства за плащане на задължението по записа на заповед в съответните преклузивни срокове не са били представени. Въз основа на изложеното се иска постановяване на решение, с което първоинстанционния акт да бъде потвърден. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. дело № 5591/2022г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по искова молба, подадена от К. Т. З. от ***, чрез пълномощника му адв. Д.

Г. – САК срещу В. А. В., с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 00616/2022г. по описа на Районен съд – Перник.

В исковата молба се твърди, че ищецът К. Т. З. е кредитор по запис на заповед, по който се е задължил ответникът В. А. В., като ценната книга съдържа всички изискуеми по закон реквизити /чл. 535 ТЗ/. Твърди се, че видно от записа, на 05.02.2019г. Ответникът едностранно и безусловно се е задължил да заплати на ищеца сумата от 1400 лева на падежа 05.03.2019г. Сочи се, че сумата е платима на падежа при представянето на записа на заповед, т.е. при покана за неговото плащане, като в документа е посочено място на издаване –***, място на плащане – *** и дата на издаване – 05.02.2019г. Записът съдържал и името на издателя и неговия подпис, както и израза „запис на заповед“, обективиран в текста на документа. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си по ценната книга.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не се е възползвал от възможността да депозира писмен отговор. В първото по делото съдебно заседание, ответникът е заявил, че оспорва исковата молба. Заявил е, че в периода от 2015г. до 2021г. е работил при ищеца и той му е давал суми за обекти, но ги е издължил. Заявил е още, че към 2 онзи момент му е дължал все още суми, но не са тези, които се претендират.

Към първоинстанционното производство е приложено ч. гр. д. № 00616/2022г. по описа на Районен съд – Перник, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ пи чл. 417 т. 10 от ГПК в полза на ищцовото дружество срещу ответницата за процесната сума, като в изпълнение на дадените от съда указания по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материално правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършената проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от съдия при Районен съд – Перник и в рамките на неговата компетентност.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

След като претенциите са основани на запис на заповед, издаден в полза на ищеца, в доказателствена тежест на поемателя – ищеца по записа на заповед, е било да установи в условията на пълно и главно доказване, всички предпоставки за съществуване на вземането - фактите, от които то произтича. Това са обстоятелствата свързани със съществуване на валидно възникнало менителнично задължение, по което е кредитор, а ответника - длъжник, както и настъпване на неговата изискуемост.

Ответникът следва да докаже всички свои правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуване на вземането. Възраженията на длъжника срещу вземането могат да бъдат абсолютни (срещу формата и съдържанието на записа на заповед) или лични, основани на отношенията му с кредитора. Именно вторите са въведени в настоящия казус.

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 10 ГПК, какъвто е настоящия казус, предмет на делото е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. В производството по чл. 422 ГПК ищецът – кредитор, който се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничения ефект, т.е. той следва да докаже съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. В настоящия случай не са въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, поради което ищецът е освободен от задължението си да доказва възникването и съществуването на такова правоотношение.

Настоящия съдебен състав споделя изводите на Районен съд – Перник, че представения по делото запис на заповед отговаря на всички изисквания за действителност съгласно чл. 535 от ТЗ. По смисъла на чл. 535 от ТЗ записът на заповед 3 е формална сделка, чието задължително съдържание е императивно определено от законодателя и е условие за валидността на акта. Само в изрично и изчерпателно посочените от закона случаи, липсата на някои от изброените в нормата па чл. 535 ТЗ реквизити, не се отразява на действителността на менителничния ефект (случаите на ал. 2, 3 и 4 чл. 535 ТЗ). Във всички други случаи, съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е валиден запис на заповед.

Процесният запис на заповед от 05.02.2019г. съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документ на езика, който е написан, налице е изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер, на определено лице на определен ден – падеж на 05.03.2019г. /посочен горе в дясно, под заглавието/. Падежът е определен по начина, посочен в чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ - в определен ден. За да настъпи изискуемостта на вземането не е необходимо предявяване на записа на заповед – така съгласно т. 3 от TP № 1 от 28.12.2005г., по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГТК на ВКС, понеже падежа е на определен ден.

Съдът намира, че редовният от външна страна запис на заповед е самостоятелен източник на задължение за плащане на обещаната от издателя парична сума и този факт е достатъчен за уважаване на иска по чл. 538 ал. 1 от ТЗ, след като записа на заповед е с настъпил падеж и ответникът не е доказал погасяване на поетите с него задължения (в томи смисъл Решение № 66 от 30.06.2016г. по търг. д. № 3803/2014г., ТК, II ТО на ВКС, както и Решение № 66 от 28.07.2015г. по търг. д. № 378/2014г., ТК, II ТО на ВКС). Поради това и при наличие на редовен от външна страна запис на заповед и недоказани от ответника относителни възражения срещу него и претендираното вземане, искът за установяване дължимостта на сумата въз основа на запис на заповед е основателен, както е приел и районният съд с атакуваното решение.

За неоснователни съдът намира оплакванията на въззивния жалбоподател, свързани с твърдяната от него невъзможност да ангажира своевременно доказателства, поради стоящи извън неговото процесуално поведение обстоятелства.

Видно от материалите по делото, определението на районният съд от 30.12.2022г., с което съдът е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса, е било връчено лично на ответника на 12.01.2023г. В първото по делото открито съдебно заседание, ответникът се е явил лично, като освен посочените по-горе оспорвания, не е направил доказателствени искания и не е представил доказателства. С оглед направени от страните изявления за предоставяне на възможност за постигането на спогодба, делото е било отложено за друга дата и час. На проведеното на 20.02.2023г. второ открито съдебно заседание, ответникът, редовно уведомен, не се е явил, не е изпратил и представител. Поради липса на постигната спогодба между страните, както и поради липса на необходимост от събиране на допуснати доказателства, съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

По – късно същия ден, по делото е депозирано становище от ответника, в което същия е заявил, че поради грешно дадена му информация от служителка в сградата на РС – Перник, е изчаквал делото да се разгледа пред зала № 8 на четвъртия етаж, а впоследствие, след приключване на делото, узнал, че делото е със сменен съдебен състав и е разгледано в зала № 1. Ответникът е заявил още, че държи на свидетелските 4 показания, тъй като с насрещната страна не е постигнал съгласие.