Определение № 1011 от 08.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011 гр. С.З., 08.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500460 по описа за 2023 година Производството е по чл.419, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.274, ал.1 ГПК, във връзка във вр. чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Б. АС“, банка, лицензирана с Решение No. 73/27.09.2005 на естонския Орган за финансов надзор, учредена и съществуваща съгласно законите на Е., със седалище и адрес на управление Окръг Т., град Т., ******, Е., с регистрационен код от Централния търговски регистър на естонския регистрационен департамент *****, чрез клона си „Б.

АС - клон България“ КЧТ, регистриран в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.С., район „***“, бул. „****** („Банката“), чрез адвокат М.П.Д., Ръководител отдел „Правен“ и „Нормативно съответствие“; против Разпореждане с № 2881/09.05.2023 год., с което РС-С.З. е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.417 от ГПК и съответно изпълнителен лист по чл.418 от ГПК по гр. д. с № 1141/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд.

С настоящата жалба на основание чл.419, ал.1 във връзка с чл. 274 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ в законоустановения срок жалбоподателя обжалва горепосоченото Разпореждане № 2881 от 09.05.2023 г. на Районен съд - С.З., с председател И.Р. по частно гражданско дело № 20235530101141 по описа за 2023 година („Разпореждането“), получено от Банката на датата 22.05.2023 г.;

На основание чл. 413, ал. 2 от Граждански процесуален кодекс (за краткост „ГПК“), с настоящата частна жалба „Б. АС“, чрез клона си „Б. АС клон България“ КЧТ обжалва Разпореждането, с което Районен съд - С.З.

1 отхвърля заявление на Банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т. 2 от ГПК срещу длъжника Т. Р. Т., с ЕГН ********** за следните суми дължими по Договор за потребителски кредит № CL-BGC21000024 от 13.08.2021г., сключен между лицето Т. Р. Т. в качеството му на Кредитополучател и Банката в качеството на Кредитор (за краткост „Договорът“), подробно описани в същото заявление, както и в частната жалба.

По отношение мотивите на първоинстанционния съд изложени в Разпореждането, оспорват и обжалват същите както следва:

Молят уважаемия въззивен съд да вземе предвид, че Банката не приема изводите на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост на предявеното вземане не е настъпила, поради възприетото от заповедния съд, че нямало данни уведомлението за предсрочна изискуемост да е достигнало до длъжника и поради това заявлението следва да бъде отхвърлено.

Относно аргумента на уважаемият първоинстанционен съд съгласно частта от Разпореждането „На гърба на изпратеното до електронната поща на длъжника уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е посочено, че не е изпратено уведомление за доставката му. А според приложимата в случая норма на чл.44, ал.3, т.3, във вр. с чл.38, ал.3 ГПК, електронното връчване се удостоверява с потвърждение, че същото е получено, каквото в случая заявителят не е представил за получаването му от длъжника.“ Молят въззивния съд да вземе предвид, че всъщност потвърждение, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е получено от длъжника Т. Р. Т. е предоставено на първоинстанционния съд, но първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид предоставената разпечатка от вътрешнобанковата система (моля вижте стр. 2 от файл ,,6_Termination Notification E-mailed.pdf), показваща завършено доставяне на уведомлението за предсрочна изискуемост до електронната поща на длъжника, посочен от него в Договора, която прилагат още веднъж (моля файл „6_Termination Notification E-mailed.pdf) и която безспорно представлява потвърждение, че съобщението е получено и безспорно доказва постъпване на уведомлението в имейла на длъжника предвид съобщението „ЗаВЪРШеНО е ДОСТавянеТО ДО СЛеДНИТе получатели ИЛИ ГРУПИ, но от местоназначението не е изпратено уведомяване за доставката: [email protected]. Твърдят, че безспорно са налице доказателствата, както за Изпращане, така и за получаване на съобщението.

По отношение на частта „но от местоназначението не е изпратено уведомяване за доставката“ от съобщението „Завършено е доставянето до следните получатели или групи, но от местоназначението не е изпратено уведомяване за доставката: [email protected] която уважаемият първоинстанционен съд визира за да счете, че уведомлението за предсрочна изискуемост не било достигнало до длъжника, следва да се отбележи, че съобщението по електронната поща съдържащо уведомлението за предсрочна изискуемост е изпратено с поставени отметки „Изисквай обратна разписка за 2 доставка“ и „Изисквай обратна разписка за прочитане“, като частта от предоставеното на съда съобщение „Завършено е доставянето до следните получатели или групи“ се отнася до отметката „Изисквай обратна разписка за доставка“ и потвърждава получаване и постъпване на съобщението по електронната поща на длъжника Т. Р. Т. съдържащо уведомлението за предсрочна изискуемост в информационната система на длъжника, а частта от предоставеното на съда съобщение „но от местоназначението не е изпратено уведомяване за доставката“ се отнася до отметката „Изисквай обратна разписка за прочитане“, с която от Банката е изискано от длъжника, при негово желание да изпрати потвърждение, че е прочел съобщението на Банката, което потвърждение за прочитане обаче не е необходимо, за да се счете че съобщението по електронната поща съдържащо уведомлението за предсрочна изискуемост е редовно надлежно доставено и съответно надлежно връчено предвид следното. С оглед на предоставените по-горе снимкови доказателства, е видно, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено на 23.02.2023 г. на електронната поща на длъжника (както е уговорено съгласно 9.4.1 от общите условия на длъжника) и доставено, съответно достигнало (както изисква ТР 4-2014 ОСГТК на ВКС) и получено на същата дата. На основание разпоредбите на чл.8, ал.11, чл.10, ал.11 чл.111 от ЗАКОН за електронния документ и електронния подпис.Подробни съображения и доводи са изложени в частната жалба на жалбоподателят „Б. АС“.

Жалбоподателят счита, че обжалваното Разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съд-С.З. да го отмени изцяло, тъй като счита, че същото противоречи на процесуалния и материалния закон.

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от въззиваемите по делото.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен двуседмичен срок по чл. 419, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С Разпореждането си с № 2881/09.05.2023 год., с което РС-С.З. е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за незабавно 3 изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.417 от ГПК и съответно изпълнителен лист по чл.418 от ГПК по гр. д. с № 1141/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд за ПРИСЪЖДАНЕТО НА сумата от 2676.80 лева главница от обявен за предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски кредит № CL- BGC- ******** г., с 307.64 лева договорна лихва, с 63.54 лева лихва за просрочие от 10.06.2022 г. до 16.03.2023 г., с 20 лева компенсация за действия по възстановяване на вземане, с 40 лева компенсация на разходи за и предоставяне на услуга за уведомяване, и законна лихва върху главницата от 18.03.2023 г. до изплащането й, както и разноските по делото, въз основа на извлечение от 16.03.2023 г. от счетоводните книги на заявителя, към което е приложен договора за кредит, от който произтича вземането, срещу длъжника Т. Р. Т..

Жалбоподателят „Б. АС“, е получил съобщението за изготвеното отхвърлително РАЗПОРЕЖДАНЕ на първостепенния съд на датата 22.05.2023 год., като съобщението е изпратено от РС-С.З. и получено лично от нейн представител. Жалбата е постъпила в РС-С.З. на 23.05.2023 г. с вх. № 13283/23.05.2023г. против същото разпореждане на първоинстанционния съд.

Налага се извода, че частната жалба е депозирана в законния срок и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

С обжалваното разпореждане под № 2881 от датата 09.05.2023 г. първоинстанционият съд е отхвърлил изцяло заявлението на молителя и жалбоподател „Б. АС“, като е приел, че въпреки, че е представен в оригинал документа по чл.417, т.2 от ГПК – в случая горецитиранато извлечение от счетоводните книги на банката и договора за потребителски кредит, като съдът е приел че не са налице формалните изисквания на закона за връчването на длъжника на надлежно уведомление по предсрочната изискуемост на процесното вземане, поради което не са налице и формалните изисквания на чл.418, ал.2 от ГПК за издаването на процесната Заповед за незабавно изпълнение.

Изводът на съда е неправилен и незаконосъобразен, поради следните съображения:

Според специалната разпоредба на чл.419, ал.1 и ал.3 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г. ) (1) разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта. Съгласно ал.(2) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. Ал.(3) гласи, че съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изречение първо и ал.3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В заповедното производство по реда на чл.417 ГПК, вкл. въз основа на документа по чл.417, т.2 ГПК, издаването на разпореждане за незабавно изпълнение, въз основа на което разпореждане се издава и изпълнителен 4 лист, се предшества от извършена от съда на проверка за редовността от външна страна на представения документ и наличието на удостоверено, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съобразно изричната разпоредба на чл.418, ал.2 ГПК.

Настоящият въззивен съд не възприема изводите на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост на предявеното вземане не е настъпила, поради възприетото от заповедния съд, че нямало данни уведомлението за предсрочната изискуемост да е достигнало до длъжника Т. Р. Т. и поради това заявлението следва да бъде отхвърлено.

Относно аргумента на първоинстанционния съд съгласно частта от Разпореждането „На гърба на изпратеното до електронната поща на длъжника уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е посочено, че не е изпратено уведомление за доставката му. А според приложимата в случая норма на чл.44, ал.3, т.3, във вр. с чл.38, ал.3 ГПК, електронното връчване се удостоверява с потвърждението, че същото е получено, каквото в случая заявителят не е представил за получаването му от длъжника.“ Въззивнния съд взема предвид, че всъщност потвърждение, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника Т. Р. Т. е предоставено на първоинстанционния съд - първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид предоставената разпечатка от вътрешнобанковата система (на стр. 2 от файл ,,6_Termination Notification E-mailed.pdf), показваща завършеното доставяне на уведомлението за предсрочната изискуемост до електронната поща на длъжника, посочен от него в Договора, която жалбоподателят прилага още веднъж и тук (видно от файл „6_Termination Notification Emailed.pdf) и която безспорно представлява потвърждение, че съобщението е получено и безспорно доказва постъпване на уведомлението в имейла на длъжника предвид съобщението „ЗаВЪРШеНО е ДОСТавянеТО ДО СЛЕДНИТЕ получатели ИЛИ ГРУПИ, но от местоназначението не е изпратено уведомяване за доставката: [email protected]. Въззивната инстанция намира, че че безспорно са налице доказателствата, както за Изпращането, така и за получаването на съобщението от длъжника.