Решение № 1326 от 19.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. Пловдив, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330118392 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на С. Г. М., ЕГН **********, от **********************, депозирана против „ЕОС Матрикс „ ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София , ЖК „Малинова долина„ , ул. „Рачо Петров – Казанджията „ № 4-6, и с искове да се установи по отношение на ответното дружество недължимост на кредитно задължение в размер на 733.64 лева , тъй като е платено или погасено с изтичането на погасителна давност .

Според изложеното, между ищеца и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, имало договор за кредит от 12.09.2005 година, по който длъжникът изпълнил задълженията си изцяло. Договорът изтекъл на 12.09.2007 год.

С договор за цесия от 04.03.2013 год. „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД прехвърлило на ответното дружество вземане по този договор в общ размер на 733.64лв., което било записано в централния кредитен регистър, където фигурирало и към момента на подаване на исковата молба.

Изложени са твърдения, че вземането не съществува, тъй като било платено; ако не било платено, то било погасено с изтичането на погасителна давност и се иска от съда да постанови решение, с което да се установи спрямо 1 ответното дружество, че ищецът не дължи плащане на сумата от 733.64 лв. вземане по договор с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД от 12.09.2005г.

Иска се и присъждане на направените разноски.

Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен, макар да не оспорва възникването на вземането. Твърди, че вземането продължава да съществува, твърди че не е дал повод за предявяване на иска и моли разноските по него да останат за сметка на ищеца. Твърди, че вземането е опростено и не се подава в ЦКР. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Отрицателен установителен иск с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Искът е допустим, ищецът има интерес от исканото установяване.

Съдът съобрази следното:

По възникването на вземането на ответното дружество страните не спорят; съдът приема, че процесното вземане произтича от договор за кредитна карта .

Наведените от ищеца правопогасяващи факти са два – плащане в пълен размер и погасяване с изтичане на погасителна давност.

Плащането не е доказано, по делото отсъстват такива доказателства.

Длъжникът по облигационното правоотношение, ищец в процеса, следва да докаже твърдяното от него плащане, за което се предполага, че той разполага с писмено доказателство /разписка по смисъла на чл. 77 от ЗЗД/.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответника по делото следва да докаже.Давност тече за всяко вземане. В случая, такава тече най – късно от датата, на която срока на действие на договора е изтекъл, тоест, всички дължими по него суми са били изискуеми .

Тъй като договора между ищеца и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД не е представен по делото от никоя от страните , твърдението на ищеца за настъпил на дата 12.09.2007г падеж на вземанията остана недоказано; въпреки това, вземането е било изискуемо в процесния размер към датата на прехвърлянето му чрез цесия на ответника, 04.03.2013г., доколкото страните по договора за цесия са се съгласили , че всички вземания по този договор са 2 просрочени. Или , давност за вземането тече най – късно от 04.03.2013г. , и дори общата погасителна давност е изтекла към дата 01.02.2021г, когато ищецът се е позовал на нея пред кредитора си.

Липсва каквото и да било основание давността да е спирана или прекъсвана; предходен процес за вземането не е воден, оттам – няма и проведени изпълнителни действия , няма и ризнание от длъжника.

Само заради изложеното , искът е основателен; той следва да бъде уважен и предвид изявлението на ответника , че вземането е опростено , което изявление съставлява още един правопогасяващ факт.

Разноските се понасят от ответното дружество.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „ЕОС Матрикс „ ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София , ЖК „Малинова долина „ , ул. „Рачо Петров – Казанджията „ № 4-6 , че в отношенията между страните, С. Г. М., ЕГН ********************, не дължи плащане на сумата от 733.64 лв. вземане по договор с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД от 12.09.2005г., поради погасяване по давност.

Осъжда „ЕОС Матрикс „ ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Малинова долина„ , ул. „Рачо Петров – Казанджията„

№

4-6, да заплати на

СТ.

Г.

М.,

ЕГН

7*******************************, сумата от 350 лева разноски по делото.

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3